Не, няма да ви обяснявам защо ще бягаме от Пловдив - за любителите на планинското колоездене този въпрос е кристално ясен - колкото по-далеч от града, толкова по-добре. В горите, по пътеките и поляните, където въздухът е кристално чист и летният пек има други измерения, сравнен с нажежения асфалт и бетонните грамади на сградите.
Ако можем обаче да избягаме само за час-два, на какво можем да разчитаме? Иска ми се тази тема да стане справочник за кратки извънградски маршрути, които не изискват прекалено много време. Всички желаещи да споделят своите предпочитания, са добре дошли, за да не се налага на всеки да открива сам възможните маршрути, а да има откъде да черпи идеи и да разбере на какво може да разчита.
Отправям специална покана да се включат и "ловците на светулки", които има какво да споделят.
А аз ще започна с моя път за малко бягство от жк Тракия.
жк Тракия - с. Брестник - гр. Куклен
Основната ми цел е да имам минимум допирни точки с автомобилния трафик, затова избирам път, който води през полето до пресечната точка на околовръстното и асеновградско шосе, до пункта на КАТ. От Хлебозавода на юг минаваме през колелото на булеварда и продължаваме все направо по широка асфалтирана улица, от двете страни на която има нови сгради на различни фирми.
По тази улица стигаме до края на асфалта, откъдето започва път през малко сметище
, движещ се покрай широк канал. На този канал братя-рибари ходят да ловят риба и с колите си са утъпкали добре тревата, така че няма голяма опасност от тръни и спукани гуми. Пътят стига до жп линия, която трябва внимателно да пресечем. Мястото е на завой и няма много добра видимост, затова внимание, "огледай се, ослушай се и ако не идва влак, премини", както пишеше едно време на прелезите.От другата страна на линията има два варианта - единият е да продължите направо покрай канала, което ви препоръчвам, а другият е да завиете надясно и да се движите по пътя покрай линията - този път е по-рядко използван и по-неутъпкан и неравен (маркиран със синьо на сателитната снимка). Двата пътя водят на едно и също място, където се събират.
Продължавайки направо след пресичане на линията по тревист път скоро стигаме до мостче над канала, от което нататък пътят е черен и добре утъпкан.
Той продължава да върви покрай канала около километър и стига отново до жп линия, която преминаваме през прелеза.
На 300-400 м. след прелеза се включваме в пътя,
който ни води до пункта на КАТ на асеновградско шосе.
От тук имаме 200 м. движение по околовръстното (банкетът позволява да караме по него и да не се пречкаме на колите). Пресичаме прелеза и продължаваме (внимавайте с каква скорост се движите и не превишавайте позволената :-).
На стотина метра отляво има сграда и двор, покрай който трябва да завием наляво.
Отново минаваме по мостче и веднага след него завиваме надясно покрай канала.
След стотина метра стигаме до пътя, който ще ни отведе направо в с. Брестник.
В голяма част пътят има чакълено покритие и аз реших, че ще е безпроблемно по него да се кара и в мокро време. Практиката обаче показа, че дори след не особено сериозен дъжд, се образува лепкава кал, която разваля удоволствието от разходката, затова не ви съветвам да повтаряте моята грешка. Не е изключено дори в сухо време да се наложи да заобикаляте локви като тази.
Малко преди с. Брестник има мостче и път наляво, който може да се използва (със синьо на сателитната снимка), но минава през лозя и не е особено добре утъпкан.
Включваме се в асфалтовия път за Брестник малко преди селото.
Минавайки около 200 м. по него, стигаме до параклисче - надясно продължава основният път, а наляво асфалтово шосе, което заобикаля селото в посока гр. Куклен. Тук води и "синьото" разклонение, за което стана дума малко по-нагоре.
Асфалтовото шосе не се използва за движение, така че спокойно може да продължим по него. След около 2 км. то завива към селото, а ние продължаваме направо по черния път.
Малко преди Куклен отново се включваме в основния път.
След още 200-300 м. стигаме и до целта на нашия маршрут.
Разбира се, ако разполагате с повече време има възможност от Куклен да продължите в няколко посоки - вече наистина в планината. Същото важи и за възможностите от с. Брестник.
Ако сте минали по-маршрута в не особено подходящо време и сте се поизцапали, може да се възползвате от автоматичната автомивка до бившето ЗЗУ, където срещу монета от 1 лв. да приведете байка си в подобаващ вид, стига подобни водни бани да не са в разрез с разбиранията ви за допустими разкрасителни процедури, приложими към велосипед.
.. иначе за след работа не е зле
Сериозно вече, светулките не сме снимали така маршрутите. Може би следващия път ще направим една фотосесия....
.
.