Пък за пътеката какво да во кажа....ако не беше гпс-а, никога нямаше да я намерим...

- в края на краищата, каквото и да казва Добри, пътека имаше...поне на 3 места по 4м. Там явно не е минавал никой от 10 години. Долу край реката "марулите" бяха прегазени точно където трябва, но както правилно предпложи Боби, това е бил някой друг баламурник с гпс, който обаче явно се е отказал бързо след като е видял какво го чака. За С.К.А. обаче, няма места из планината, където не се минава с колело...

.
Най-смешното в цялата ситуация беше, че след цялото бъхтане през гората, се оказахме под водопада, където си бяхме и преди да тръгна да търся тая страшна пътека, ама в тази мъгла нямаше място за импровизации.
Иначе маршрута си беше екстра, и като гледам не се е опънал на никой - Кроко не спра да си пее и свирка цял ден...

На мен пък пътечката от зелени рид към Вада много ми хареса и вече се чудя, кога пак да намина натам - обаче, вече ще мина по човешкия път до езерата. Аз пък на това каране се разделих с обувката си....

- още по морените ми се прекърши пластмасовата подложка, дето държи парчето за автомата и имах чусвтвото, че карам бос...Сега обаче съм в чудене кои обувки биха издържали тормоза на който ги подлагам...
Снимките ще ги кача тази вечер, че досега нямах време. Аз за съжаление май няма да карам чак до края на септември

, но ще донеса извинителна бележка за отсъствието.
Пък nа Кирето(sartor), мога да му кажа, че тези камъни не са нищо особено - малко псевдо-морени - просто ти трябва малко още тренинг. Не сме имали за цел да те измъчваме..помагахме доколкото можем. При нашите карания, проблема е, че никога не знаем как точно ще свършат, щото всички са доста приключенски настроени и току ни дръпне някоя Крокопътека от правия път. Кроко има особени сензори и вижда обикновено и по повече от една пътека, там където привидно няма и една

Жоро от Кю. пък е много як тип и Рила му е като парка на свободата. По едно време, докато мъкнехме по морените нагоре, се обърна и каза; - Ама, ако на вас ви харесват такива маршрути, аз знам още доста такива...

- след като каза това, изчезна нагоре и дълго време не го видяхме...Накрая съвсем се притеснихме, да не е отлетял някъде, обаче здравия разум казваше, че ако е отлетял, щеше да мине покрай нас и евентуално да сподели нещо, като за последно...накрая все пак се оказа, че си е бил горе.