от Nymphetamine » Съб Сеп 04, 2010 6:12 pm
Freeride, All Mountain, Downhill, лек FR, тежък FR, агресивен AM, спокоен АМ...
Момчета, нещо ви се разминава терминологията и стиловете. Решете кво ше карате и тогава купувайте вилки.
Аз предлагам да започнем от начало, да сведем разбиранията си за различните стилове до едно общо мнение и тогава да изберем вилка на момчето. Ако вариантите за избор са изобщо удачни и спадащи към една и съща категория.
Нека използваме дефиницията на стиловете от статията "Няколко думи за планинското колоездене" от статията на Admin в сайта:
Спускане (downhill) - DH
Представлява спускане по определено трасе, като целта е то да бъде преминато възможно най-бързо. Спускането е и състезателна дисциплина, при това с доста ясен профил - едно трасе, един състезател по него и часовник, който отмерва времето му. Най-бързият печели състезанието.
DH велосипед (велосипед за спусканe)
Велосипед, предназначен за спускане. По принцип е с двойно окачване с голям ход (180-200 мм отпред и то 250 мм отзад) и геометрия, която поставя колоездача в удобна позиция за каране надолу. Компонентите са здрави, което увеличава теглото, но като се има предвид, че при спускането се гони и време, професионалните състезатели се стремят да олекотят колелото си колкото се може повече, без да жертват здравината и надеждността. Велосипедите за спускане са оборудвани с двукоронни вилки, по-широки гуми (2.3 - 2.7), здрави колела, по-големи ротори на дисковите спирачки (200 - 220 мм), по-широки кормила с по-къси лапи и т.н. Характерна особеност е и наличието на един венец отпред, комбиниран с устройство за обтягане на веригата.
Фрийрайд (freeride) - FR
В буквален превод значи "свободно каране" и това е една от причините да бъде най-трудния за дефиниране стил, който през годините непрекъснато се променяше и продължава да го прави. При фрийрайда посоката на каране е надолу:
- Спускане по скали, улеи, върхове, сипеи и други природни образувания, при което се кара без пътека и път и се избира свободно подходяща линия на движение. Този тип каране е свързано с преодоляване на падове, стръмни склонове и и различни други препятствия, част от които може да са предварително дооформени от фрийрайдърите, но като цяло теренът е изцяло естествен. Изкачването до началната точка обикновено става с бутане и носене на велосипеда.
- Преодоляване на едно или няколко трудни препятствия от типа на падове, скокове, дървени рампи и др. Могат да са както естествени, така и изкуствени.
- Спускане по пътеки и черни пътища, при което не се кара за време, а само за удоволствие и по трасета, които не са предназначени изрично за спускане.
- Каране по специални трасета за фрийрайд, които се различават от тези за спускане по това, че не са проектирани с идеята да се кара за време, а с цел да се преодоляват повече на брой и различни по трудност препятствия. Специфичен вид са и трасетата от типа North Shore, включващи различни дървени конструкции и предлагащи доста екстремно каране. Друга разновидност са трасетата за slopestyle, които изобилстват с различни скокове и падове, предназначени за изпълнението на разнообразни трикове по време на спускането.
- Екстремно каране в градска среда, включващо скокове, падове, спускания и други такива изпълнения, като за терен се ползват стълбища, подлези, мостове, покриви и други елементи от градската среда. Велосипедите и екипиравката са като за фрийрайд, разликата е в това, че не се използва естествен терен.
Съществува и понятието екстремен фрийрайд, което не означава различен вид каране, а просто практикуване на фрийрайда на най-високо ниво, в много случаи от професионалисти.
Фрийрайдът съществува и като състезателна дисциплина, но там проявите са с доста по-различен формат, тъй като целта в повечето случаи не е преминаване за време, а демонстриране на смелост, умения, чистота на карането и др.
Фрийрайд велосипед
И тези велосипеди са предназначени за спускане и много се доближават до DH байковете, а при някои производители дори напълно се припокриват като рамки. За ясно изразени разлики е трудно да се говори, но ето няколко насоки, в които се срещат такива - те са свързани и с многообразието от начини за каране в рамките на самия стил фрийрайд (вж. по-нагоре):
- Някои фрийрайд велосипеди са по-леки и с по-малко ход (160-200 мм отпред и отзад) в сравнение с тези за спускане. Има го обаче и обратното - FR байкове, които са тежки, с огромен ход и максимално здрави.
- При някои фрийрад велосипеди геометрията може да е малко по-различна, отколкото при байковете за спускане. Например средното движение да е малко по-високо, челният ъгъл малко по-голям, кормилото малко по-високо. Но това не променя факта, че тя е оптимизирана за каране надолу.
- При фрийрайд велосипедите еднокоронните дългоходови вилки се срещат доста по-често от двукоронните.
- Има фрийрайд велосипеди, които са оборудвани с два венеца и предпазна плоча отпред, за да позволяват придвижване на собствен ход поне на къси разстояния. В повечето случаи обаче венецът е само един.
- Има и твърдаци с подходяща геометрия и дългоходови вилки, които са предназначени за спускане и фрийрайд.
- Има и специални байкове за дисциплината slopestyle.
All Mountain (АМ) / ендуро велосипеди
В наши дни това са едни от най-разпространените и предпочитани велосипеди за обикновено, любителско каране, което не включва участия в състезания. Някои ги наричат "истинските модерни маунтин байкове". Можете да ги срещнете и с други наименования - "trailbike", "all-round bike", "all condition bike" и др. Важно е отсега да направя уточнението, че в някои класификации тази група е разделена на две: all mountain (по-леки и с ход на окачването 130 - 150 мм) и ендуро (по-здрави и по-тежки, с ход на окачването 150 - 170 мм). Аз предпочитам да ги поставя в една категория, защото идеята и в двата случая е една и съща, а границата е доста тънка. А каква е идеята?
Това са велосипеди, които са направени с цел да позволяват най-разнообразно каране. С такъв велосипед можете както да изкачвате сериозни баири на собствен ход, така и да карате надолу по тежки, технични терени и трасета, да скачате от малки и средни по размер скокове и падове, и т.н. Дори и за хората, които карат по-кротко и спокойно, АМ велосипедите осигуряват повече комфорт при спусканията, а в известна степен и при изкачванията (комфорт да не се бърка с ефективност!). Ако трябва да обобщя, АМ/ендуро велосипедите могат да бъдат определени като универсални маунтин байкове, с които човек може да кара по няколко различни начина (ХС, DH, FR, дори и дуал/4Х). Тези колела не са тясно специализирани, поради което с тях няма да имате шанс в състезанията, нито пък ще ви вършат работа, ако карате само по един от изброените по-горе начини. Но ако търсите разнообразието от терени и стилове в карането и не можете да си позволите няколко различни, специализирани байка, тогава велосипед от категорията AM/ендуро може да ви хареса.
При байковете от този тип едновременно теглото, ефективността при педалиране и здравината са от голямо значение. Разбира се, крайният резултат представлява компромис, но достатъчно добър, за да даде свобода и удоволствие при карането. Ходът на окачването варира от 130 до 170 мм, като вилките и задните амортисьори използват предимно въздушни пружини и имат множество настройки. При вилките възможността за промяна на хода е много полезна и широко използвана функция. Геометрията на рамката е такава, че хем да не "спъва" излишно колоездача при катерене, хем да повишава комфорта и сигурността при спускане. Компонентите не са най-леките, нито пък най-здравите, а попадат някъде в "златната среда". В повечето случаи велосипедите са с двойно окачване, но не липсват и чудесни твърдаци, които позволяват цената да е по-ниска.
За мен е много важно да наблегна на това, че не съществува начин на каране, който са се нарича all mountain (АМ). Тези велосипеди не се припокриват с определена дисциплина или стил. Тъкмо обратното, те са направени с идеята да се карат по различни начини и терени, т.е. да не ограничават колоездача в това отношение. Тъй като позволяват движение на собствен ход нагоре и на по-дълги разстоняия (имат два или три венеца отпред, ефективно окачване и поносимо тегло), АМ байковете най-често се използват за ХС карания и фактът, че с тях спускането по трудни и технични пътеки е по-лесно и приятно, не променя вида каране. За разлика от ХС байковете обаче, с такъв велосипед един умел карач може без проблеми да кара и по трасета за спускане, фрийрад, дуал/4Х, диви планински склонове и къде ли още не. Но това са си отделни карания в отделни дисциплини, а не някакъв нов, всеобхватен стил.
Ако си направите труда да изчетете всичко това (със известни съкращения от моя страна), ше стане ясно и на автора на темата каква вилка да си търси/как да зададе въпроса си и какви вилки вие да препоръчате.