XC състезатели

[natalito]

Тези неща които си написал, че си правил според мен никога не отиват на вятъра!

Абе отиват си, като не тренираш известен период от време - 4-5 години примерно. После почваш почти от нулата. Знаеш.
А състезанията са луда работа. Евала на всички, които тренират за състезания.
Успех и късмет!!!

[kikon]

За 1-2 седмици можеш да се върнеш 1 месец назад... Трябва постоянство.

[Анелия]

Хаха, много ми харесаха медалите на румънските състезатели . Може да ги видите в края на това клипче

[ACID BURN]

Тези неща които си написал, че си правил според мен никога не отиват на вятъра!

Абе отиват си, като не тренираш известен период от време - 4-5 години примерно. После почваш почти от нулата. Знаеш.
А състезанията са луда работа. Евала на всички, които тренират за състезания.
Успех и късмет!!!

@ Боян Боянски: Ами виж приятелю, нещата са там, че влагаш много усилия, а състезанията не са само "дай газ". Аз лично събрах опит много, но сравнително малко и въпреки това мога да кажа, че състезанията са много до късмет, до някакви моменти случки, до воля, до опит.Общо взето аз имах само волята и спортната форма.
Да, прав си, тези неща не отиват на вятъра, но за самите състезания са отишли на вятъра.Отностно формата, сега след всичко това станах доста муден, защото започнах с университети и свързаните с него неща, но мога да кажа, че усилията хич не са били на вятъра. Дори и в много лоша форма мога да катеря и спускам добре.Знам ли, може би след някоя друга година може да се върна пак в "състезателн режим", но дотогава ще си въртя с кеф, гледайки нашата красива родина.

@natalito: Състезанията са луда работа, да. Обаче за мен тва е едно голямо вдъхновение.Може би хората, които го практикуват ще ме разберат, тоест състезателите. За мен има голям чар в това да си на ръба на физическите си възможности и само съзнанието ти да те бута напред.В такива моменти като че ли мога да се разбера.... поне малко...

В страни от темата: Аз лично много се чувствам разочарован и тъжен от факта, че в България бъдеще за професионално развитие в тази насока няма. Много ме боли, а вероятно и може би, и не само мен, че така се случват така нещата.
НО едно голямо ЕВАЛАТА на тея дето тренират, ходят на състезания и въпреки, че няма хляб в това се състезават и не само, ами и печелят! Пожелавам на всички тези, а и на себе си може би, дано така да се обърнат нещата, че всичко да започне да се развива и да може България да бъде държава, която да бъде мачка в този спорт.

[Боян Бановски]

Тези неща които си написал, че си правил според мен никога не отиват на вятъра!

Абе отиват си, като не тренираш известен период от време - 4-5 години примерно. После почваш почти от нулата. Знаеш.
А състезанията са луда работа. Евала на всички, които тренират за състезания.
Успех и късмет!!!

@ Боян Боянски: Ами виж приятелю, нещата са там, че влагаш много усилия, а състезанията не са само "дай газ". Аз лично събрах опит много, но сравнително малко и въпреки това мога да кажа, че състезанията са много до късмет, до някакви моменти случки, до воля, до опит.Общо взето аз имах само волята и спортната форма.
Да, прав си, тези неща не отиват на вятъра, но за самите състезания са отишли на вятъра.Отностно формата, сега след всичко това станах доста муден, защото започнах с университети и свързаните с него неща, но мога да кажа, че усилията хич не са били на вятъра. Дори и в много лоша форма мога да катеря и спускам добре.Знам ли, може би след някоя друга година може да се върна пак в "състезателн режим", но дотогава ще си въртя с кеф, гледайки нашата красива родина.

Ти когато си ги правил тези неща, си спортувал, живял си здравословно, със сигурност си се чувствал добре, имало е ФЪН, адреналин! Ако това е вятъра, аз искам да ме брули всеки ден!

[natalito]

За 1-2 седмици можеш да се върнеш 1 месец назад...

Мани. Добре, че не е чак толкова строго. Виж, ако им размениш местата ... .

Състезанията са луда работа, да. Обаче за мен тва е едно голямо вдъхновение.Може би хората, които го практикуват ще ме разберат, тоест състезателите. За мен има голям чар в това да си на ръба на физическите си възможности и само съзнанието ти да те бута напред.В такива моменти като че ли мога да се разбера.... поне малко...

Така де, точно това имах предвид . (въпреки, че не съм състезател)

Ти когато си ги правил тези неща, си спортувал, живял си здравословно, със сигурност си се чувствал добре, имало е ФЪН, адреналин! Ако това е вятъра, аз искам да ме брули всеки ден!

Хей, хубаво си го формулирал . И все пак, понякога е по-добре да се скриеш на завет, защото спомените за това, на което си бил способен, понякога демотивират .

[PtD]

Ти когато си ги правил тези неща, си спортувал, живял си здравословно, със сигурност си се чувствал добре, имало е ФЪН, адреналин! Ако това е вятъра, аз искам да ме брули всеки ден!

Вярно, чувствал си се добре... обаче ако трябва да ходиш на работа и да гледаш семейство, май няма как да отделиш толкова време? Ако имаше професионални състезатели, те биха могли да си позволят толкова дълги тренировки, без проблем.

[Анелия]

Може с по-кратки тренировки пак да поддържаш форма. Бях чела някъде съвети за състезатели по сайклокрос как да оптимизират тренировките си, за да могат за по час-два на ден да поддържат добра състезателна форма. Те и техните състезания по принцип са по-кратички, та не е нужно да карат дълги часове всеки ден. По-важно е качеството, отколкото количеството. Виж, за маратонски дистанции ще трябва да отделяш поне уикенда за по-дълги карания, но пак не е невъзможно.

[4getcredo]

Интересно четиво... и повод за размисъл!

Може би, клипсовото предимство не е чак толкова в митичната им ефективност... или т.нар. дърпане.

[Анелия]

Според мен изследването на само един човек (и то на човек, различен от мен), само на една тренировка, само в лабораторни условия, няма как да е достоверна и достатъчна информация, за да си правя изводи

[zero knowledge]

4getcredo: Хубаво четиво

Анелия: Такива изследвания са правени и са публикувани от сериозни хора. Lee не открива топлата вода, но "инерцията" с неефективни техники на въртене ще продължи. Който иска да "върти в кръгчета" и да "дърпа" с краката, но има и по-добри начини.

[bokicha]

4getcredo: Хубаво четиво

И един интересен коментар:
"... to push on top of the stroke?
fuck off, we are mtb-ers
you push where you have the grip
haha
or you crash..."

[_SoRa_]

http://www.pinkbike.com/news/strength-t ... -2011.html

[Анелия]

Но моля ви баннете ме! Моля Ви!

и други лични драми....
Можем да изместим дискусията тук, за да не спамим останалите теми.

Момчета идвайте с положителна нагласа на тези мероприятия ,да се видим ,да покараме ,да си ги премерим и да пием по една бира на слънце бъбрейки си .На тези които не са стабилни психически не им обръщайте внимание ,това ще ги убие и те нямат да идват с нас що то няма да имат среда за развитие .Тоше не се навивай толкова бе ,от там ти идва проблема че мислиш само за победата и това те лишава от удоволствието на карането ,а по-вечето от нас са първо за удоволствие и после за по предни позиции .Все пак удоволствието е в пътя към успеха а не самия успех, самата подготовка ,тренировките сутрин със изгрева или вечер по залез ,спрем ли изпитваме удоволствие от самото каране ,а караме само за да сме първи ние вече сме обречени да не можем да се насладим на победата .Има и още ама като се видим тук не е подходящо, ай й наздраве на всички ,стига те с тия колелета бе

Ейй хубави наздравици бяха на Морулей. Именно от това старозагорско мероприятие и от тази хижа се запалих по състезанията. А сега какво...Бъхтя по жегата, после за една бира няма време и айде обратно на колите към дома. Заради това смятам и в Румъния другата седмица, и в Карлово след 2 седмици да си поседя на спокойствие, да си изкарам добре, пък на състезанието: пак ще дам всичко от себе си. Колкото ми позволява здравия разум и възможностите, разбира се. Ето, днес исках да покарам, ама имах часове, после детето оповръща всичко...нямаше как.
Иначе на въроса

И защо се морих толкова много накрая?А?

на мен не ми е толкова трудно да отговоря. Сигурно сте чували една хубава българска приказка "залудо работи, залудо не стой." Еми тя ме описва изцяло и много си падам по безсмислени неща, само и само "да не стоя". Така че за мен това никога не е било дилема

[Pinky76]

Но моля ви баннете ме! Моля Ви!

и други лични драми....
Можем да изместим дискусията тук, за да не спамим останалите теми.

Ани,все още не съм баннат
А админа или не чете там или трябва май да му пиша на лично,че да го направи най-накрая.

Та това не е кой знае каква драма,просто на мен в главата постоянно му минават хиляди мисли и просто споделям на глас.Това не значи,че няма да дойда на следващото състезание,каране и да участвам пак с хъс и т.н.Просто аз знам,че съм много добър в нещо и там ми е мястото,но искам и да съм спокоен,че съм обезпечен и да се развивам като личност в свободното си време.За мен тренировките и състезанията вече са ми ежедневие и знам,че съм много добър,а това е само малка част от това,което мога още.

И ако бях в други държави отдавна да съм постигнал това вътрешно спокойствие и да продължавам оттам напред,а тук един вид - по време на тези любителски състезания да разпускам,а през другото време да се мъча цял ден някъде си губейки себе си малко по-малко.И със сигурност съзнанието ми няма да е там и няма да съм толкова добър в това,което правя,защото няма да искам да съм там.Какво да кажа - може и да греша в много насоки(определено нямам голям опит в живота като някои от вас по-възрастните),но колкото повече научавам,толкова повече не ми харесва накъде отиват някои общества особено.Ние не се развиваме,а деградираме(става въпрос за мнозинството).

Незнам,звучи някакси отсрани,че не искам да работя друга работа от нежалание най-вече.Има го и този момент,прави сте,но аз знам,че особено ако е на частно някъде мога да съм зает в неделите и съботите даже и това ме убива,че ще пропусна състезание дори от тези любителските.И никога няма да съм профи,а аз дори да не тренирам на тези наши състезания(като си тръгне Уолтър) или 1-ви или най-много до 3-ти ако Деско или Сашо участват.Не ми е интерсно така(незнам на Уолтър как му е кеф да бие всеки път с по 20 минути).То това не е състезание,а каране сам.

Аз просто винаги съм искал да съм професионален спортист,защото това ми е в душата и съм много добър в психическия елемент(а той във всеки спорт е номер 1 по важност) и най-накрая открих един спорт,в който съм наистина много добър и той не е професионален.Кофти за мен,навярно не ме разбирате повечето,но аз никога няма да стана любител в сърцето си.И кое ми е още по-кофти,че примери стотици.

Ето един с един много по-добър и доказан спортист от мен - Ивайло Габровски.Сега е бачкатор в чужбина,а онези от федерацията само гълтат парички и пълнеят плужеците.Да не говирим за други части на обществото.Защо отиват студентите на бригади в чужбина или да учат там,а по-късно и да работят.Защо амбициите на почти всики способни българи са им да отиват в чужбина?Кофти държава - е чеша си езика да.Не че няма алтернативи де и като се замисля има,но сам не ми се живее.....тук няма да пояснявам,че ще се стори много странно вече

Та за тренировките за обем(да сменим малко тона) аз научих едно нещо тук - карай дълго и бавно сам като караш.Като се кара с група винаги ще има интензивност и активност,тоест и насечено каране и атаки и т.н. и това ти е предостатъчно.После на състезания имаш предостатъчно сили да караш на мах без умора.Има хиляди тренировъчни програми,всеки сериозен го знае това,нагаждаш си я към твоята индивидуалност и тяло и си 6.

Но незнам Ани,добра си напредваш,дано ме опровергаеш,но ти си като Митака и си правиш кефа по тези карания,а и всичките сте на години.А младите или не карат сериозно или нямат амбиция или виждат,че няма файда тук и после някои от тях стават като вас любители вече като са се осигурили и направили семейство и т.н.Както и повечето от вас - виж как аз не съм единствен и тези,момчета,които сме с мислене на професионалисти и много надежди за бъдещето се сриват бързо тук.Друго е да караш за удоволствие - лесно е.

А който иска предизвикателство да участва на Иронман - аз ако имам финансова възможност ще участвам един ден.Това е удоволствие - и като видите какви 70 годишни бабички и дядовци се мъчат до умиране там,ви става ясно колко сме назад във всяко едно отношение.А те не се борят за класиране,само да завършат.А тук нас ни е страх да започнем даже!Ние се развиваме най-вече в това,което можем най-добре и си правим кефа,а тези хорица се състезават на умиране за да открият себе си и да се извисят.Защо сме толкова малко участниците в индивидуалното на 24 часа,че повечето отивам към щафетките,да не би да се изморят малко повече ако карат сами 20 часа за един ден и нощ.Голяма мъка е,ама като я споделиш е по-малка.Та аз пишейки разбирам сега колко съм слаб самия и че това се отнася за мен също.Е радвам се,че си поговирих с някой друг освен със собсвената си съвест.Няма да ме смятате за луд,че си говоря сам, та реших да общувам все пак с хора.

Незнам,мога още много да пиша,ама стига толкова.
Лека от мен.

[Admin]

Тошко, чета форума от време на време ( ), но нямам никакво намерение да те банвам, просто нямам основание. Никога не банваме някого по негово желание, банът е санкция за нарушение на правилата и то по-грубо. В случаите, когато някой просто иска да спре да пише, той трябва сам да направи това. Ако няма сили да го стори, значи реално не го иска.

Сега по темата - аз не съм състезател. Няма и желание да бъда такъв, карането срещу часовника не ме влече по никакъв начин. Казвам това, за да могат мнозина да отпишат мнението ми като такова, което не е базирано на личен опит, и с пълно право. Но все пак ми се иска да кажа и аз нещо по темата.

Това нещо е базирано най-вече на познанството ми със споменатия тук Уоутър. Може би той е изключение и ми дава грешна представа за нещата, не зная, но от него човек винаги може да научи или да си припомни, че най-важно е карането да ти носи удоволствие. Както и всяко друго нещо, което правиш като някаква важна част от живота си. Уоутър не кара, за да се състезава и не се състезава, за да кара колело. Уоутър кара колело, защото просто обожава да го прави - едва след това идва и състезателната тръпка, но не тя е водещата. Доколкото сме си говорили, той затова не е станал и професионалист - иска да запази максимално удоволствието от карането, да не се налага да кара по задължение.

Аз горе-долу разбирам каква ти е драмата - явно ти искаш да се развиваш като професионален състезател, което в България е невъзможно на този етап. Може би си го разбрал късно, след твърде много вложени усилия, но също така ми се струва, че някак си се пренатегнал, че сам си се лишил частично от удоволствието да караш колело заради стремежа да станеш професионалист. Дали си променил мисленето си с годините или така е било от самото начало, няма как да знам.

Но на мен лично ми се струва, че карането за резултати и професионални постижения на първо място, а за удоволствие едва на второ, е грешна стратегия навсякъде, не само в България. Такова ми е мисленето явно, но вярвам, че човек е щастлив, когато прави нещо за удоволствие, а не по задължение. От личен опит знам, че когато превърнеш удоволствието в работа, се появяват и неприятни, но необходими задължения, т.е. нищо не може да се сравни с чистото хоби. Но все пак има как да се балансират нещата и трябва да се поддържат по начин, че удоволствието да е повече от задължението. В противен случай не знам дали човек може да постигне истинско удовлетворение, независимо от резултатите (финансови, спортни или други).

В спорта у нас има много сбъркани неща, но това, че планинското колоездене все още не е професионален спорт, не е точно сбъркано. По-скоро е правилно, защото отразява реалното състояние на нещата. Когато се появят достатъчно много силни любители, когато се появи конкуренция за тях между спонсорите, едва тогава е нормално да започне да се ражда професионалният спорт. В спускането едва от тази година като че ли виждаме първи и много слаби наченки на такъв процес. Но ако следиш тази част от спорта, виж какво се случва там - състезанията стават все повече и по-добри, появяват се все повече финансови интереси от развитието на тази дисциплина (байкпарковете например имат интерес да правят силни състезания), появяват се и все повече отбори и в един момент най-добрите вече могат да разчитат на някакво по-сериозно подпомагане от страна на спонсорите. За съжаление, при ХС проявите този процес като че ли е по-бавен, изостава, но мисля, че и там предстои развитие в следващите години. За добро или зло, това е естественото развитие на нещата, което зависи от много фактори и е променливо, а не гарантирано.

Но пак казвам, в България нещата според мен са сбъркани, има купища спортове, които са на държавна издръжка, което изкривява нещата, защото създава/поддържа активности, към които всъщност почти никой няма реален икономически интерес. Ще кажете - не може всичко да е комерсиално! Така е, не бива. Затова държавата би следвало да подпомага само дейностите, насочени към общото благо, към по-широк кръг от хора - например създаване на учебни центрове, зали, школи, общодостъпни спортни съоръжения, изобщо неща, които ще направят желанието за спортуване по-масово. А като е налице базата от спортуващи за удоволствие и здраве, от нея по естествен път ще изкласят до професионално ниво тези, които да станат професионалисти. В момента с държавни пари често се финансират заплатите на спортистите в някои спортове - това за мен не е нормално. Спортистът не е чиновник, че заплатата му да идва от държавата. Какво носи това на обществото - почти нищо, освен малко слава, когато някой все пак успее да се представи добре на голямо международно състезание. Но изкривяванията от миналото са много и продължават да тегнат в много области от живота ни. Професионалният спорт според мен трябва да е комерсиален, а не държавен - там трябва да има две страни: добър спортист, т.е. човек, който е станал известен и ценен с постиженията си в тази област, и компании/марки, които да са заинтересовани да превърнат тази негова популярност в свой актив, като си платят за това.

Всичко, написано по-горе, е в качеството ми на обикновен любител и със сигурност не съм задълбавал в наблюденията върху българския спорт, но виждам какво излиза на повърхността.

Колкото и отчайващо да прозвучи за някои, според мен сегашното поколение ХС състезатели нямат никакъв шанс да станат професионални състезатели в горния смисъл, т.е. да не са "държавни състезатели", а и за "държавни" нямат шанс, тъй като спортът ни е нов, а не традиционен. Но същото това поколение, натрупало вече опит в състезанията, имащо интереса към това занимание и някаква житейска зрялост, би могло по пътя на сдружаването, регистрацията на нови клубове, отбори и т.н., организирането на школи, карания, състезания, да създаде по-широката база от спортни любители (които сега все още са деца и подрастващи), за да може от нея да изкласят истински професионалисти, ценени и търсени, а не чакащи и надяващи се да бъдат забелязани от държава, спортна федерация или от трудно намерен спонсор. Така че помисли над този аспект - дали кариерата на професионален МТБ колоездач е единственото, с което искаш да се занимаваш. Дали не е по-добре състезанията да ти останат хоби, карането отново да е само за удоволствие, а опитът и знанията си да доразвиеш и да насочиш към неща, които пак да са свързани с колоезденето, но с по-широка насоченост. Със сигурност и това не е лесно, но май е по-реалистично от желанието ти да бъдеш професионалист в спорт, който все още не е изкласил до това ниво.

[Pinky76]

Но на мен лично ми се струва, че карането за резултати и професионални постижения на първо място, а за удоволствие едва на второ, е грешна стратегия навсякъде, не само в България. Такова ми е мисленето явно, но вярвам, че човек е щастлив, когато прави нещо за удоволствие, а не по задължение. От личен опит знам, че когато превърнеш удоволствието в работа, се появяват и неприятни, но необходими задължения, т.е. нищо не може да се сравни с чистото хоби.

Аз знаеш ли на какво се радвам Любо,че ти си добър психолог,пък аз по някакъв начин с изградения авторитет като състезател карам хората да се замислят и някои като теб и да напишат един такъв пост(точен и ясен и засягаш всички аспекти на това,което исках да кажа аз).Е явно добре провокирам останалите,пък и да остана неразбран от повечето.

По твоето мнение - за мен е страшно удоволствие да карам колело и ми е болно друго,че това ще ми остане хоби само.А това обичам от все сърце и ако ми беше и работата нямаше да изпитвам по-малко удоволствие,а напротив - още повече.Особено и ако стана и тренъор по-късно през годините.Аз винаги съм искал да помагам с опита си на възможно повече хора,а и знам и как да мотивирам.Та да си тренъор ми идва още от малък да бъда също.

В спорта у нас има много сбъркани неща, но това, че планинското колоездене все още не е професионален спорт, не е точно сбъркано. По-скоро е правилно, защото отразява реалното състояние на нещата. Когато се появят достатъчно много силни любители, когато се появи конкуренция за тях между спонсорите, едва тогава е нормално да започне да се ражда професионалният спорт.

Е къде са останалите и те няма как да дойдат от нищото поне за колоезденето за издръжливост.Тук се иска базова физическа издръжливост,а другите дисциплини в МТБ-то са повече да си безстрашен и са по-скоро технични дисциплини.Малко по-различно е при нас и не толкова зрелищно по-скоро е много трудно и затова много малко хора се занимавам по-сериозно.Ти правилно казваш,че се почва от началото - школи,спортни съоръжения и от децата.Аз затова все се вайкам,че няма юноши при ХС-то.Само от шосето идват някои,е къде са другите?Мързи ли ви да тренирате ве сладурковци на по 10-15-18 години?Пак казвам в шосейния отбор при юношите в нашия малък град се записаха 20 деца последния месец.И юношите по състезанията по ХС са половината от нас,другите от Алекси Николов на Николай Стамболийски отбора.Е този човек е супер пич,ама само ние ли ще сме?Е в София защо да не са 200 поне?Само в ЦСКА ли да се записват?Защо клубовете по МТБ в София не работят за набиране на млади кадри,а мислят за собственото си удоволствие само любителски карания с приятели на някои,а други наблягат на собствените си резултати и т.н.?Тук,ако съм в грешка(незнам всичките факти),но да видим реални резултати.Вече писах затова по други теми.От училищата можете да наберат толкова много млади любители на спорта като цяло и да ги откъснете от заниманията им извън училище,които за много са кафета и други дребни страсти.Който стане по-късно добър състезател стане,който не ще има винаги алтернативата да кара колело и да спортува за здраве,а дали ще го прави и като възрастен зависи от него,а и от ситуацията в държавата.Но поне да им се даде различна перспектива.

Колкото и отчайващо да прозвучи за някои, според мен сегашното поколение ХС състезатели нямат никакъв шанс да станат професионални състезатели в горния смисъл, т.е. да не са "държавни състезатели", а и за "държавни" нямат шанс, тъй като спортът ни е нов, а не традиционен. Но същото това поколение, натрупало вече опит в състезанията, имащо интереса към това занимание и някаква житейска зрялост, би могло по пътя на сдружаването, регистрацията на нови клубове, отбори и т.н., организирането на школи, карания, състезания, да създаде по-широката база от спортни любители (които сега все още са деца и подрастващи), за да може от нея да изкласят истински професионалисти, ценени и търсени, а не чакащи и надяващи се да бъдат забелязани от държава, спортна федерация или от трудно намерен спонсор. Така че помисли над този аспект - дали кариерата на професионален МТБ колоездач е единственото, с което искаш да се занимаваш. Дали не е по-добре състезанията да ти останат хоби, карането отново да е само за удоволствие, а опитът и знанията си да доразвиеш и да насочиш към неща, които пак да са свързани с колоезденето, но с по-широка насоченост. Със сигурност и това не е лесно, но май е по-реалистично от желанието ти да бъдеш професионалист в спорт, който все още не е изкласил до това ниво.

Любо,едно момче се опитва последните години да направи първата крачка в тази насока,а другите МТБ клубове по ХС са любителски и не знам да се занимават с младите.Поне аз незнам за това.За мен карането си е хоби и винаги е било,но на мен амбициите са ми били за развитие и откриване на границите на човешките възможности,а те са безкрайни почти,поне аз не съм открил моите в един второстепенен физически аспект,камо ли за мозъка и психиката,където идват истинските предизвикателства.

Вижте какво момчета - желание ако има,ще се направи много с годините.Не мисля,че имаме нужда от толкова състезания,а от стратегия за бъдещето и не само да се отварят магазини и да се набляга на реклама.Да се помисли за младите малко,е ще имат малко по-малко печалба фирмите( като за начало),но ще са направили нещо добро за бъдещето и другите.А с времето аз си мисля,че като станат и тук състезанията по ХС от UCI категория и наши български състезатели карат наравно с чужденците и то с български велосипеди е каква по-добра реклама.Е нека всеки започне отнякъде и да вървим в правилната насока.

[Admin]

Тошко, насила хубост не става, но пък това не значи, че хубост изобщо няма.

Ти гледаш твърде спортно на нещата, в което по принцип няма нищо лошо, само че май е изпреварило малко развитието на спорта у нас. Ето, ти се вайкаш, че младежите ги няма, че не им се тренира, че не гонят резултати, а само удоволствието. Това си е нормално според мен. Има един етап, едно липсващо звено, което няма как да бъде прескочено, и това е по-широкото възприемане на планинското колоездене като спорт. За да ме разбереш, ще поясня. За мен спортът се дефинира чрез състезателния елемент. Спортът не е самото физическо натоварване - такова има в много човешки дейности и липсва в други, които също са спорт.

Следователно, за да се развива спортът, т.е. планинското колоездене като съревнование, трябва да се насърчават повече хора да опитат този елемент от него. Аз например не практикувам планинското колоездене като спорт, а като туризъм, като интересно занимание, дори като физическа активност, но не и като спорт, защото почти липсва у мен интересът към състезателния елемент. Почти, но не напълно. Много други хора са така, повечето всъщност. Целта на спортните клубове трябва да е да привлече колкото се може повече такива хора, особено сред младежите. Това обаче няма да стане само с повече състезания.

Ако трябва да съм честен, с риск да засегна много хора, повечето клубове в България като че ли нямат ресурса да надскочат обичайния формат за състезанията. Поради това те остават насочени само към една малка част хора, които се отнасяте по-сериозно към спортния елемент. За мен лично засилването на ХС дисциплината ще се появи тогава, когато се разчупят сегашните стереотипи. И клубовете, и елитните състезатели трябва да мислите как по елегантен и оригинален начин да привлечете повече любители към спортния елемент - както в рамките на дадено състезание, така и извън тях.

За да не си помислите, че развивам само теоретични постулати, веднага ще споделя и няколко идеи (не претендирам да са мои, и други хора са се сетили за тези неща).

Пример 1 - ХС състезание с обиколки
Прави се в неделя, в избраното от организатора време. В събота обаче, като съпътстваща проява се организира любителско каране, по възможност не много трудно, като може и самото трасе за състезанието да е част от маршрута. Рекламира се цялото събитие широко, така че повече хора да дойдат и то заради карането, а после състезанието да го гледат като съпътстваща проява. Може също така, след приключване на състезанието и преди награждаването, да бъде направен и неофициален старт за любителите, за публиката - да направят една обиколка по трасето, да могат да сравнят времето си с това на победителите, след което да ги аплодират на почетната стълбичка.

Пример 2 - ХС маратон и ХС от точка до точка (т.нар. велоралита и други подобни формати)
Тук подходът би могъл да бъде много прост и ефективен от организационна гл.т. Стартират състезателите, да речем в 10:00 ч по маршрут с дължина 40 км.
В 10:30 или в 11:00 ч маршрутът се "отваря" и за любители, които няма да се състезават, а просто ще преминат по него като туристи, т.е. за удоволствие. Ще могат да спират, да гледат, да си карат своето каране, ползвайки положената вече маркировка. На тези от тях, които желаят, може да им бъде засечено и времето, за да го сравнят с това на състезателите. Ако някой от любителите застигне състезател - никакъв проблем, най-много следващия път любителят да се амбицира и да участва в състезателната група. Награждаването на победителите се изтегля по-късно, за да може да са пристигнали и повечето от любителите, а в идеалния случай за любителите се подготвя и алтернативен, два пъти по-кратък маршрут, така че хем по-бавните от тях да покарат, хем да пристигнат навреме за награждаването.

Пример 3 - Неофициални, неорганизирани, виртуални "полусъстезателни" карания по определен маршрут.
Тук идеята е малко по-странна, но всъщност вече има наченки на подобно нещо чрез темата Ком-Емине и планираното неофициално състезание по този маршрут. Изисква инициатор - някой, който да каже: предлагам по ето този популярен маршрут всеки желаещ да си засече времето и да го публикува еди къде си, евентуално с описание на условията, в които е карал, просто за информация и сравнение. Без ограничения във времето, без награди, без официално признаване и отчитане на резултата - просто като информация. Може да се направи като тема тук, във форума, може на всяко друго място. Ако за достатъчно хора това стане интересно (както е с Ком-Емине), тази тема и този маршрут биха привлекли все повече хора, които просто да опитат за колко време ще го направят. Ще кажете - да, ама веднага ще се появят и шмекери, които да публикуват лъжливи резултати и да се изкарат големи карачи. Така е, ще ги има, но какво от това? Аз също се дразня, когато някой преувеличава много "постиженията" си, ама в крайна сметка то си е за него - приказката за лъжливото овчарче не е случайна. В този пример няма значение колко лъжливи овчарчета ще се появят, а колко овчици ще поемат по пътечката, за да видят как ще се справят на фона на другите хора. Когато някои от тях видят и си повярват, че имат по-добра физическа форма от средната, много е вероятно у тях да се появи и желанието да се премерят с реални съперници в някое реално състезание.

Пример 4 - развиване на нови формати, които да са по-атрактивни и изкушаващи за обикновените любители. Такива са ХС с елиминации, 24-часовия маратон е отличен пример, особено с въвеждането на щафетите. Замислете се, щафети могат да се направят и в състезание, което не трае 24 часа. Щафетния формат може да привлече много хора към едно ХС състезание с обиколки, което иначе за повечето любители изглежда скучно. Има още толкова много форми на организирани и полуорганизирани карания, които по света са открити и се прилагат, а ние дори не знаем за тях. Има и такива, които чакат да бъдат измислени.

С тези примери искам да илюстрирам това, че трябва да се мисли разчупено и да се работи в посока привличане на повече любители към спортния елемент. Това ще стане постепенно - хората ще си карат за удоволствие, но някои от тях ще видят, че са достатъчно бързи и силни, че може би има смисъл да поставят ново предизвикателство пред себе си и да се пробват в състезателния клас, а не в любителската съпътстваща проява. Състезателите и любителите според мен трябва да бъдат събирани на едно място, за да може вторите да имат реален допир с първите, а не само от страниците на сайта и форума. Само тогава състезателите могат да послужат като пример и стимул за любителите, а не да бъдат смятани за някакви роботизирани машинки, които се бъхтят по баирите и смятат любителите за сакатлъци и охлюви.

Всичко това би изисквало много повече работа по организирането на едно събитие, но не е непосилно.

И една последна бележка - нещо, за което се сетих вчера, докато списвах кратката информация за състезанието в Тасос. Замислих се, как стана така, че това състезание на един остров (вярно, известен остров, но все пак) още с първото си издание привлече много хора от съседните държави, аз присъствах на второто издание и там вече имаше организирана група българи, а нивото на самата надпревара бе по-високо от почти всяко наше ХС състезание. Не знам сега как е, но тогава огранизаторите на събитието бяха всичко на всичко 4-5 души, плюс няколко техни приятели за самия състезателен ден. Размишлявайки по тези въпроси, някак изведнъж ми присветна, че се сещам за много малко български ХС състезания, които да са адресирани до чужденците, най-вече към тези, живеещи в съседните държави. При спускането това е налице и вече дава резултати, но при ХС състезанията насочеността е почти изцяло към родната публика. За мен обяснението е отново в липсата на капацитет у клубовете, поне засега. Насочването на състезанието към чужденците изисква повече ресурси - английски превод на информацията, повече кореспонденция, повече формалности, помощ при намирането на места за нощувка и т.н., и т.н. Но реално, който иска неговото състезание да повиши по-бързо нивото си, привличането на чужденци е един от най-сигурните начини.

И така колелото постепенно може да се завърти - повече любители, повече чужденци, по-високо ниво на каране, по-интересни прояви, повече преливане от обикновени любители към спортни любители и постепенно повече изявени силни състезатели, които да са популярни и разпознаваеми, оттам да имат шанса да са интересни за спонсорите. Едно е, ако спонсорираният от теб състезател спечели състезание с 30 души, на което има още 15 души публика измежду техните роднини. Да, състезанието бива отразено в "централната медия" и какво от това? Прочита някой набързо репортажа или класирането, преглежда снимките с половин око... Друго си е, ако същият човек спечели състезание с 30 участници, но има още 100 души, които са дошли да покарат около състезанието и между другото са проследили и надпреварата. Отзвукът по всички други канали като фейсбук, форуми, сайтове за снимки и видео и т.н. ще е в пъти по-голям. Още по-различно е ако в самото състезание са участвали 50 или 100 души, ако сред тях има и чужденци на прилично ниво, ако е имало наистина оспорвана борба, а покрай тях е имало още 100-200 души, които да участват в съпътстващи несъстезателни карания.

Та така... няма смисъл да ни е яд за нещо, което просто го няма в момента. Който иска да се развива спортът, трябва да работи в насока привличане на любителите (които не са вече никак малко) към спортния, състезателния елемент. Ако не като състезатели, то поне като публика, макар и "подмамена" със странични занимания.

В обобщение, Тошко, ти явно не си улучил точното време и място, имайки желание да станеш професионален състезател. Случва се, но не е краят на света. Може би поколението след теб ще има по-голям шанс - зависи как се развие спортът. Това обаче е естествен процес, зависещ от много фактори и не е нещо, което трябва да става за сметка на нечия печалба, напротив - състезанията все повече трябва да се развиват като нещо, което носи печалба за всички страни: популярност за спонсорите, платена заетост за организаторите, забавление и приятно преживяване за посетителите и дори обща икономическа изгода за региона (хотели, заведения и т.н.). За мен това е начинът, а не да гледаме само спортната страна и да се чудим защо не се развива, защо тия хорица карат само за кеф и не щат да си премерят силите с други.

[bokicha]

Не ми остава време да изчета всичко, на две на три прешарих през последните постове.
Мисля че съм споделял и преди, че трябва да се работи повече на клубно ниво, той Любо хубаво го описал подробно.
Като ти е болно Тодоре че не идват младите да карат, ми що не направихте едно състезание за малки и големи в
Казанлък бре? Колоездачен център сте пък едно състезания не правите!!!...мм???
viewtopic.php?p=703734#p703734

Ще кажеш няма пари,....ако се решите пиши ми да ви пратя лента за маркиране и стартови номера.
А пък, за другото какво да кажа, това е положението, държавата не помага много за развитието на колоезденето,
може би защото не знае и за нашето съществуване, но затова трябва и ние да направим нещо, няма как да дойде някой и да изсипе една торба пари в клубът ви/ни. За това трябва да го развиваме популяризираме и т.н. , пък ще дойдат и спонсори и пари и държавата може да почне да помага.
Не оправдавам държавата че не помага ама да седим и да не си помръдваме пръста и да чакаме нещо да се случи, няма как да стане. Мисля че бях писал как работи схемата за субсидиране на спортни клубове от държавата, но за това трябва да има действащи клубове и и работещ наместник на държавата- БКС, са ще кажеш те там тези плужеци, ами те са там благодарение на клубовете, ай влезте 10 клуба в БКС пък си изберете работеща управа., отстоявайте си интересите пред тях пък те да ги отстояват пред държавата- Министерството на спорта..... и т.н.
...а държавата субсидира с предимство Олимпийски спортове!

[kvelikov]

Тоше, ето ти и друга алтернатива :

- залагаш на добро образование
- намираш си добре платена работа
- не бързаш със сватби, задомявания, деца, кучета и котки...
- осигуряваш си финансова и личносвободностна независимост
- занимаваш се с МТБ колкото ти душа поиска

Това е моята рецепта, като засега съм я докарал до подточка 4...

Разбира се, аз не гоня състезателни резултати и международно признание, но отвътре ми е спокойно
и някакси съм напипал хармонията...
А напипаш ли я (хармонията), нещата започват да се случват много по-лесно.

[taurus13]

Краси, как е докара до подточка 4, като пропусна 3-та ...

[Келеша]

Като задминеш Уолтър тогава пиши какъв искаш да станеш Тошко.Специално във ХС дисциплината нивото не е високо щом за 2 3 седмици подготовка мога да връткам и да се качвам по подиумите,при положение че не въртя по 2000 3000км на месец.Не смятам че трябва да ти е фикс идея,вземи се залюби време ти е

[natalito]

Краси, как е докара до подточка 4, като пропусна 3-та ...

Краси е магьосник

[Pinky76]

:wavey:
Като ти е болно Тодоре че не идват младите да карат, ми що не направихте едно състезание за малки и големи в
Казанлък бре? Колоездачен център сте пък едно състезания не правите!!!...мм???
Ще кажеш няма пари,....ако се решите пиши ми да ви пратя лента за маркиране и стартови номера.
...а държавата субсидира с предимство Олимпийски спортове!

Така,относно за това състезание - те трябвало да са 2 даже според календара на БКС(2 ХС-та).Та аз само бях посредник тук във форума и си знаех,че ще изглеждаме като пълни глупаци да пишем,че ще има състезание,а то няма да се проведе.Защото се надявахме този път,но тренъора си остана същия .... ,а той се оправдаваше с БКС,че не отпуснали пари и т.н..

Та ти наистина ме амбицираш да направим аз и още няколко момчета лично състезание без да търсим нещо от такива каквито не ги е еня за този спорт.Ленти имаме достатъчно,стартови номера - ако ни намериш ще сме ти благодарни много.Ще говоря със останалите момчета - има желание,аз и знам какво основно трябва да има за да се проведе нормално едно състезание(Анелия ми писа вече по този повод) и ще задвижим нещата.

Да попитам - ако се наемем с организацията ще е ХС състезанието.И трасето ще е на един хълм като Аязмото,но може би дори по-леко.За организация на вело-рали не се наемам за момента.Та ще сте доволни ли на такова по-лесно парково трасе и ще дойдете ли да карате?Другото е ако се наемем кога да го направим?Така или иначе календарът е зает есенета и пролетта - а лятото няма да има много участници заради по отпускарския сезон според мен.А и има състезания в Сърбия,Гърция и Румъния постоянно и вие ходите там постоянно,а не искам да направим състезание и вие да сте на старт другаде.Кажете няколко дати следващия месец или по-другия когато нямате други планове и правим състезание.То така или иначе се прави за участниците,затова и аз се допитвам до вас.

Отделно - ако съгласувам датата със състезанията по шосе на юношите - може само от нашия клуб юношите и децата,които ще участват да са между 10и 20 поне.Освен ако тренъора не реши да не ги пусне да участват,но затова нищо не мога да направя.
Отделно идеята ми на мен е да се направи освен ХС-то и ХС с елеминации като втора дисциплина след края на първата да кажем.И така нататък.Дайте ми някакви насоки за повечето въпроси,а аз ще говоря с останалите момчета и ще задвижим нещата.

А ХС-то е Олимпийска дисциплина!Но дали някой от Министерството или БКС знае това?Явно трябва някой да ги
подсети май,а?

П.С. А относно субсидиранете от държавата - говорил съм с други запознати как става.Ако тук в Казанлък се направи следващите години клуб по МТБ отделен от моментния ще направим каквото трябва.А не съм запознат,но вече действащи клубове по МТб като вашия и още няколко получават ли субсидии от държавата или трябва да промените нещо за да получават?И ще е хубаво да знаят и тези,които още не са запознати.

[Анелия]

Може да се иска годишен бюджет от спортен клуб, който изпълнява следните условия:
1. Регистриран е по закона за юридическите лица като Юридическо лице с нестопанска цел
2. Юридическото лице трябва да е с обществена полза (подава се едно заявление в Централния регистър при Министерството на правосъдието)
3. От съдебната регистрация трябва да е изминала най-малко 1 година (т.е. не днес да регистрираш клуб и утре да искаш веднага пари)
4. Трябва да докажеш по някакъв начин, че се занимаваш с тази дейност: класирания, участия в спортни събития.
5. Трбява да има треньор с нужното образование и съответно тренировъчна програма и график.
Представяйки тези документи преди гласуването на общинския бюджет, може да се надява човек да бъде подпомогнат. Нашият клуб Илчов баир засега отговаря само на първото условие и честно казано нямам идея кога ще предприемем останалите стъпки. Това е голяма отдаденост и всички треньори, които имат търпението да се занимават с малките заслужават поклон

[bokicha]

Да попитам - ако се наемем с организацията ще е ХС състезанието.И трасето ще е на един хълм като Аязмото,но може би дори по-леко.За организация на вело-рали не се наемам за момента.Та ще сте доволни ли на такова по-лесно парково трасе и ще дойдете ли да карате?Другото е ако се наемем кога да го направим?Така или иначе календарът е зает есенета и пролетта - а лятото няма да има много участници заради по отпускарския сезон според мен.А и има състезания в Сърбия,Гърция и Румъния постоянно и вие ходите там постоянно,а не искам да направим състезание и вие да сте на старт другаде.Кажете няколко дати следващия месец или по-другия когато нямате други планове и правим състезание.То така или иначе се прави за участниците,затова и аз се допитвам до вас.

Остави ни нас, направете го за децата, за младите, нали ти е болно че не се престрашават нови лица да се появяват на състезания.
Покажи, помогни/предай опита си на по-малките, че държавата не помага, не помага ама това не ни пречи ние да правим каквото можем.
Виж Спиците какво правят в Пловдив, да не мислиш че някой им е закарал една фадрома с пари, че да се хванат байкпарк да правят.
А дори и да има държавни пари за нещо трябва да си направиш труда да ги получиш, така да седиш и да си чакаш в Казанлък нещо да се промени...

[Admin]

Повдигам тази тема от леката забрава, в която е изпаднала, защото преди малко публикувах готвеното отдавна интервю с Уоутър Клепе:
http://www.mtb-bg.com/index.php/other/i ... ter-cleppe
В него има интересни неща за всеки, който обича да кара колело в планината, но все пак смятам, че запалените по състезанията хора ще могат да извлекат малко повече полза, а също и всеки, който е замесен в развитието и подпомагането на състезателната сцена в България.

[mtb-davidkovo]

ДА много интересни неща

[Анелия]

Да, чудесно интервю с Уоутър. Показва наистина какъв е той.
Скъпи ми колеги, обичащи да бъхтат на колелто, във фитнеса или по други терени. Каква я мислите за 2012? Т.е. имате ли някакви конкретни цели освен да станете по-добри и по-бързи?
Аз като виден оптимист и екстремист, се записах за голямото предизвикателство на Тасос 120 км. До тогава трябва да навъртя доста километри. Все си викам, че е рано да започвам с дългите тренировки, а и над 2 часа замръзвам доста Във фитнеса правя някакви тренировки, ама напредък откъм сила не виждам особено Смъкнах 3-4 кг, надявам се да ги задържа до състезанията.
Това е от мен, с пожелания за много успехи през 2012

[natalito]

Каква я мислите за 2012?

сила и мощ