Тошко, насила хубост не става, но пък това не значи, че хубост изобщо няма.

Ти гледаш твърде спортно на нещата, в което по принцип няма нищо лошо, само че май е изпреварило малко развитието на спорта у нас. Ето, ти се вайкаш, че младежите ги няма, че не им се тренира, че не гонят резултати, а само удоволствието. Това си е нормално според мен. Има един етап, едно липсващо звено, което няма как да бъде прескочено, и това е по-широкото възприемане на планинското колоездене като спорт. За да ме разбереш, ще поясня. За мен спортът се дефинира чрез състезателния елемент. Спортът не е самото физическо натоварване - такова има в много човешки дейности и липсва в други, които също са спорт.
Следователно, за да се развива спортът, т.е. планинското колоездене като съревнование, трябва да се насърчават повече хора да опитат този елемент от него. Аз например не практикувам планинското колоездене като спорт, а като туризъм, като интересно занимание, дори като физическа активност, но не и като спорт, защото почти липсва у мен интересът към състезателния елемент. Почти, но не напълно.

Много други хора са така, повечето всъщност. Целта на спортните клубове трябва да е да привлече колкото се може повече такива хора, особено сред младежите. Това обаче няма да стане само с повече състезания.
Ако трябва да съм честен, с риск да засегна много хора, повечето клубове в България като че ли нямат ресурса да надскочат обичайния формат за състезанията. Поради това те остават насочени само към една малка част хора, които се отнасяте по-сериозно към спортния елемент. За мен лично засилването на ХС дисциплината ще се появи тогава, когато се разчупят сегашните стереотипи. И клубовете, и елитните състезатели трябва да мислите как по елегантен и оригинален начин да привлечете повече любители към спортния елемент - както в рамките на дадено състезание, така и извън тях.
За да не си помислите, че развивам само теоретични постулати, веднага ще споделя и няколко идеи (не претендирам да са мои, и други хора са се сетили за тези неща).
Пример 1 - ХС състезание с обиколки
Прави се в неделя, в избраното от организатора време. В събота обаче, като съпътстваща проява се организира любителско каране, по възможност не много трудно, като може и самото трасе за състезанието да е част от маршрута. Рекламира се цялото събитие широко, така че повече хора да дойдат и то заради карането, а после състезанието да го гледат като съпътстваща проява. Може също така, след приключване на състезанието и преди награждаването, да бъде направен и неофициален старт за любителите, за публиката - да направят една обиколка по трасето, да могат да сравнят времето си с това на победителите, след което да ги аплодират на почетната стълбичка.
Пример 2 - ХС маратон и ХС от точка до точка (т.нар. велоралита и други подобни формати)
Тук подходът би могъл да бъде много прост и ефективен от организационна гл.т. Стартират състезателите, да речем в 10:00 ч по маршрут с дължина 40 км.
В 10:30 или в 11:00 ч маршрутът се "отваря" и за любители, които няма да се състезават, а просто ще преминат по него като туристи, т.е. за удоволствие. Ще могат да спират, да гледат, да си карат своето каране, ползвайки положената вече маркировка. На тези от тях, които желаят, може да им бъде засечено и времето, за да го сравнят с това на състезателите. Ако някой от любителите застигне състезател - никакъв проблем, най-много следващия път любителят да се амбицира и да участва в състезателната група. Награждаването на победителите се изтегля по-късно, за да може да са пристигнали и повечето от любителите, а в идеалния случай за любителите се подготвя и алтернативен, два пъти по-кратък маршрут, така че хем по-бавните от тях да покарат, хем да пристигнат навреме за награждаването.
Пример 3 - Неофициални, неорганизирани, виртуални "полусъстезателни" карания по определен маршрут.
Тук идеята е малко по-странна, но всъщност вече има наченки на подобно нещо чрез темата Ком-Емине и планираното неофициално състезание по този маршрут. Изисква инициатор - някой, който да каже: предлагам по ето този популярен маршрут всеки желаещ да си засече времето и да го публикува еди къде си, евентуално с описание на условията, в които е карал, просто за информация и сравнение. Без ограничения във времето, без награди, без официално признаване и отчитане на резултата - просто като информация. Може да се направи като тема тук, във форума, може на всяко друго място. Ако за достатъчно хора това стане интересно (както е с Ком-Емине), тази тема и този маршрут биха привлекли все повече хора, които просто да опитат за колко време ще го направят. Ще кажете - да, ама веднага ще се появят и шмекери, които да публикуват лъжливи резултати и да се изкарат големи карачи. Така е, ще ги има, но какво от това? Аз също се дразня, когато някой преувеличава много "постиженията" си, ама в крайна сметка то си е за него - приказката за лъжливото овчарче не е случайна. В този пример няма значение колко лъжливи овчарчета ще се появят, а колко овчици ще поемат по пътечката, за да видят как ще се справят на фона на другите хора. Когато някои от тях видят и си повярват, че имат по-добра физическа форма от средната, много е вероятно у тях да се появи и желанието да се премерят с реални съперници в някое реално състезание.
Пример 4 - развиване на нови формати, които да са по-атрактивни и изкушаващи за обикновените любители. Такива са ХС с елиминации, 24-часовия маратон е отличен пример, особено с въвеждането на щафетите. Замислете се, щафети могат да се направят и в състезание, което не трае 24 часа. Щафетния формат може да привлече много хора към едно ХС състезание с обиколки, което иначе за повечето любители изглежда скучно. Има още толкова много форми на организирани и полуорганизирани карания, които по света са открити и се прилагат, а ние дори не знаем за тях. Има и такива, които чакат да бъдат измислени.
С тези примери искам да илюстрирам това, че трябва да се мисли разчупено и да се работи в посока привличане на повече любители към спортния елемент. Това ще стане постепенно - хората ще си карат за удоволствие, но някои от тях ще видят, че са достатъчно бързи и силни, че може би има смисъл да поставят ново предизвикателство пред себе си и да се пробват в състезателния клас, а не в любителската съпътстваща проява. Състезателите и любителите според мен трябва да бъдат събирани на едно място, за да може вторите да имат реален допир с първите, а не само от страниците на сайта и форума. Само тогава състезателите могат да послужат като пример и стимул за любителите, а не да бъдат смятани за някакви роботизирани машинки, които се бъхтят по баирите и смятат любителите за сакатлъци и охлюви.
Всичко това би изисквало много повече работа по организирането на едно събитие, но не е непосилно.
И една последна бележка - нещо, за което се сетих вчера, докато списвах кратката информация за състезанието в Тасос. Замислих се, как стана така, че това състезание на един остров (вярно, известен остров, но все пак) още с първото си издание привлече много хора от съседните държави, аз присъствах на второто издание и там вече имаше организирана група българи, а нивото на самата надпревара бе по-високо от почти всяко наше ХС състезание. Не знам сега как е, но тогава огранизаторите на събитието бяха всичко на всичко 4-5 души, плюс няколко техни приятели за самия състезателен ден. Размишлявайки по тези въпроси, някак изведнъж ми присветна, че се сещам за много малко български ХС състезания, които да са адресирани до чужденците, най-вече към тези, живеещи в съседните държави. При спускането това е налице и вече дава резултати, но при ХС състезанията насочеността е почти изцяло към родната публика. За мен обяснението е отново в липсата на капацитет у клубовете, поне засега. Насочването на състезанието към чужденците изисква повече ресурси - английски превод на информацията, повече кореспонденция, повече формалности, помощ при намирането на места за нощувка и т.н., и т.н. Но реално, който иска неговото състезание да повиши по-бързо нивото си, привличането на чужденци е един от най-сигурните начини.
И така колелото постепенно може да се завърти - повече любители, повече чужденци, по-високо ниво на каране, по-интересни прояви, повече преливане от обикновени любители към спортни любители и постепенно повече изявени силни състезатели, които да са популярни и разпознаваеми, оттам да имат шанса да са интересни за спонсорите. Едно е, ако спонсорираният от теб състезател спечели състезание с 30 души, на което има още 15 души публика измежду техните роднини. Да, състезанието бива отразено в "централната медия" и какво от това? Прочита някой набързо репортажа или класирането, преглежда снимките с половин око... Друго си е, ако същият човек спечели състезание с 30 участници, но има още 100 души, които са дошли да покарат около състезанието и между другото са проследили и надпреварата. Отзвукът по всички други канали като фейсбук, форуми, сайтове за снимки и видео и т.н. ще е в пъти по-голям. Още по-различно е ако в самото състезание са участвали 50 или 100 души, ако сред тях има и чужденци на прилично ниво, ако е имало наистина оспорвана борба, а покрай тях е имало още 100-200 души, които да участват в съпътстващи несъстезателни карания.
Та така... няма смисъл да ни е яд за нещо, което просто го няма в момента. Който иска да се развива спортът, трябва да работи в насока привличане на любителите (които не са вече никак малко) към спортния, състезателния елемент. Ако не като състезатели, то поне като публика, макар и "подмамена" със странични занимания.
В обобщение, Тошко, ти явно не си улучил точното време и място, имайки желание да станеш професионален състезател. Случва се, но не е краят на света. Може би поколението след теб ще има по-голям шанс - зависи как се развие спортът. Това обаче е естествен процес, зависещ от много фактори и не е нещо, което трябва да става за сметка на нечия печалба, напротив - състезанията все повече трябва да се развиват като нещо, което носи печалба за всички страни: популярност за спонсорите, платена заетост за организаторите, забавление и приятно преживяване за посетителите и дори обща икономическа изгода за региона (хотели, заведения и т.н.). За мен това е начинът, а не да гледаме само спортната страна и да се чудим защо не се развива, защо тия хорица карат само за кеф и не щат да си премерят силите с други.