Най-добрите ви карания 2010

[Анелия]

Краят на 2010 приближава, още е рано за равносметка, но нека всеки сподели най-доброто си каране в тази тема. Няма значение дали е най-доброто като постижение или като изживяване.
Като инициатор на темата, ще споделя, че тази година карах доста, но все пак май най-доброто като изживяване беше Двудневното каране в Стара планина 15-16 май
Имахме невероятни преживявания с приятелите от Шумен, Търговище, Варна, София и Габрово. Няма да забравя ураганния вятър и ние скупчени и държащи се един за друг, за да не ни издуха. После купонче на Мазалат. На другия ден красиви водопади и гледки. Абе чудничко беше
малко снимки за припомняне.
Поздравявам всички участници

[al]

Карането по трасето на Перпендикулярна вселена 5 с Наката ми е най доброто и незабравимо каране през 2010

[prokalnatiq]

малко снимки за припомняне.
Поздравявам всички участници

Искам първо да благодаря момчето от 118тата снимка, ще се сети за мен, от Средна Гора. Имам да го черпя 1 розово Корни и мед . Иначе най-якото ми каране, беше на състезанието Road to Nowhere.

[TheAnimal]

Акция "Богдановци" ми е фаворита за годината. И разбира се всички меропприятия на "Крива спица".
Но Акция "Богдановци" с това спускане което ни предложиха "кривите" ми бръкнаха дълбоко в душичката
п.п. Момчета вие си знаете, че ви обичам но аз да си ви кажа. Дано догодина пак имам щастието да карам с вас.

[Анелия]

Искам първо да благодаря момчето от 118тата снимка, ще се сети за мен, от Средна Гора. Имам да го черпя 1 розово Корни и мед

Хехе, това е Пилчока. И аз имам да го черпя от Средна гора задето ми оправи настроението. На втория ден бях пропуснала маркировката и супер се бях сдухала. Когато ме настигна, аз се бях изнервила доста и му обяснявам, че от доста време търся верния път, а не мога да го открия, а той ми вика: "Е, загубили сме се, ама виж к'во е яко" Това ми оправи настроението значително, хукнах веднага да търся пак пътя и в крайна сметка открих пропуснатата отбивка ...докато пак не се загубих до спирката и пейнтбола

Мда, чудесна тема със случки и спомени може да се получи

Не искам да пренебрегвам ничие събитие: всяко едно, на което присъствах, беше разкошно организирано и с много добри маршрути, но нали си падам малко по екстремни неща, та заради това си избрах ходенето ни до Мазалат в бурята.

[psixopat]

Тая година ще я запомня с едно каране...Амбарица Който беше знае за какво става на въпрос.

[sailman]

Без съмнение това - viewtopic.php?f=3&t=78467 беше най-запомнящото се каране през годината за мен.
А едно от най-забавните беше това. Силно се надявам `сички участвали да споделят желанието ми за повторение...

[ivan_radev1]

1. Зимната обиколка на Витоша с Краси Великов, Бокича и Уоутър
2. Мусала
3.Амбарица

Имах много и хубави карания тази година. Запознах се с много нови готини хора. Надявам се 2011 да е поне също толкова добра!

[Admin]

Тая година заради много състезания почти не ми останаха свободни дни, за да си организирам сам от любимите ми запомнящи се карания.
Ани, ти си формулирала в заглавието възможността за посочване на повече от едно каране и аз ще се възползвам от нея. В хронологичен ред:

1. Каране в началото на сезона в района на Пирин и в планините Малешевска и Влахина. Два приказни дни, които се оказаха и доста натоварващи; две невероятни пътеки; няколко много верни другари за компания; невероятен бивак под звездите на едно скрито място около Предела. По-добро не би могло да бъде...

2. ... но ако е в продължение на 5 дни, би могло! Точно това бе Перпендикулярната вселена и ако трябва да отлича само едно каране за годината, моето ще е това. Толкоз много и хубави пътеки за пет дни нивгаш не съм помирисвал даже.

3. Дежурното храсталясване с Щуров по един отдавна планиран маршрут в Рила. За него тепърва ще разказвам подробно, но откъм натоварване и изпитания беше брутално - още се обажда една контузия, която си причиних тогава от преумора. Туй каране уж ще го помня като пример за това какво не трябва да правим, макар опитът да сочи, че всеки път намираме нов начин да се изявим.

[HepBeH_XaMcTep]

Най-добри? Или Най-запомнящи се?

Най-добро?
5-те дни кривене на спици в Родопите! В един момент не вярвах, че карам по такъв терен с твърдака! Бях доста приятно изгърчен в рамките на 5 дни....

Най-запомнящи обаче бяха
24-часовия маратон - най-тежкото ми каране до сега! На майтап коментирах как "до сега не ме е валял дъжд през нощта"...
Да беше само това... Исках да удоша човекът, който ме убеждаваше как в мъгла не може да вали дъжд!
Отива на първо място!

3-то място хваща Велорали Черни Връх - едно състезание, за което се бях зарекъл да не участвам повече!
Благодарение на airborneone не само го завърших... направих го с байка за спускане!

[borislav]

Тази година наистина имах много добри и "много добри" карания, но тези които ми харесаха най-много баха две.
-х.Вада-Скакавица-7те Рилски езера-Раздела-Зелени рид-х.Вада (макар и с недобър край за мен)
-Предела-х.Македония и обратно(2 дни). Беше удоволствие да се забутам в непроходими пътеки благодарение на 2ма храсталясници
Всъщност това бяха последните ми 2 поредни карания в Рила

[STAFF]

Тая година тва...





Догодина живот и здраве на другия край.

[THEZOGGO]

Най-добри? Или Най-запомнящи се?

Най-добро?
5-те дни кривене на спици в Родопите! В един момент не вярвах, че карам по такъв терен с твърдака! Бях доста приятно изгърчен в рамките на 5 дни....

Най-запомнящи обаче бяха
24-часовия маратон - най-тежкото ми каране до сега! На майтап коментирах как "до сега не ме е валял дъжд през нощта"...
Да беше само това... Исках да удоша човекът, който ме убеждаваше как в мъгла не може да вали дъжд!
Отива на първо място!
!

Подрепям колегата. При мен са същите карания.

Най-доброто ми каране не само за 2010 г., а и за целия ми живот - ПВ4

Най-трудно:
1. Качването до Мусала. В частност първия ден - качването до заслон Еделвайс. И тва щото се направих на интересен, отклоних се по мнооого неправилна пътека и се мъчих 3 часа и половина с клековете, което почти ме довърши.
2. 24 - часовия маратон. Мъглата ми *** мамата.

[hitar_potar]

Хмммм, тая година побръмчах що годе на различни места, верно не на толкова, на колкото исках, но пак не беше като да е без нищо.
Най- ми харесаха двата дни от откриването на парка в Боровец - 2 дни, изпълнени с мъгли, хладно време, много дъжд, още повече кал, и един маркуч, с който къпахме себе си и байковете, преди да влезнем в хотела.
Остава си ми ярък спомен спускането от Ястребец (2400м надморска височина) - може би 20-ина - 30 минутки, понеже спирахме тук там да се видим всички ли сме, поддържаше си постоянно скорост от над 45км/ч, калчищата бяха големи - както по пътя и байковете, така и по МАСКИТЕ, демек почти нулева видимост, 1 прегаване на малка рекичка с ледено-студена планинска вода.... Бе простоооо - искам пак. И ще отида пак де - догодина поне 1 или 2 пълни дни ще отделя само на Ястребец и кабинковия лифт.

[HepBeH_XaMcTep]

Хмммм, тая година побръмчах що годе на различни места, верно не на толкова, на колкото исках, но пак не беше като да е без нищо.
Най- ми харесаха двата дни от откриването на парка в Боровец - 2 дни, изпълнени с мъгли, хладно време, много дъжд, още повече кал, и един маркуч, с който къпахме себе си и байковете, преди да влезнем в хотела.
Остава си ми ярък спомен спускането от Ястребец (2400м надморска височина) - може би 20-ина - 30 минутки, понеже спирахме тук там да се видим всички ли сме, поддържаше си постоянно скорост от над 45км/ч, калчищата бяха големи - както по пътя и байковете, така и по МАСКИТЕ, демек почти нулева видимост, 1 прегаване на малка рекичка с ледено-студена планинска вода.... Бе простоооо - искам пак. И ще отида пак де - догодина поне 1 или 2 пълни дни ще отделя само на Ястребец и кабинковия лифт.

Неделята беше лудница!
Няколко спускания на Ситняково в проливен дъжд....
После с Власадар решихме да напраивм 1 последно... на кабинката... нямаше как да стане по-зле....
Горе печеше слънце!
Успях да падна от скала докато снимам (буквално)
И да цопна в Мусаленска река (не ми пукаше особенно - бях достатъчно подгизнал)

[Joker_Here]

Карането в околностите на Бърно,с 2ма колеги,българи.(доста по подготвени).Уникално беше.Имаше от всичко!Кал,локви,кална баня(в която байка ти буквално затъва),спускане,качване,красиви гледки и накрая естесвено ни чакаше едно барче.. Уникално каране!

[tanya]

Много бяха хубавите карания през 2010г и трудно мога да ги сравнявам едно с друго.
По хронология:
месец април - бревета в Испериха. Беше нещо ново за мен. Карах по шосета, на които никога не бях стъпвала. Посетих един нов за мен град - Силистра. Хареса ми много.
Месец по-късно - Мазалат. Обикаляла съм много в този район, но имаше участъци, които не бях преминавала с колело и ми беше интересно. Беше голямо предизвикателство първия ден - с този ураганен вятър и гъстата мъгла. Още разказвам на големия ми син как вятърът издуха двама колоездачи заедно с колелетата им от пътя и ги запрати в поляната отстрани. След това в хижата раздумка в приятна компания, а на другия ден страхотно слънчево време в пълен противовес на това, което бяхме преживели 24 часа по-рано.
Юли месец - карането към Амбарица
Август - Перпендикулярната, разбира се. Пет дена каране по планински пътеки; полянки обсипани с боровинки и окъпани от слънцето, вкусни ягодки край горските пътеки; страхотни гледки.
Септември - маратонът край х.Здравец. Мъгла, дъжд, мрак и кал - перфектната комбинация и една хубава игрива пътечка за спускане. Студът по трасето и топлината на лагерния огън.
Състезанието на Узана. Там вече студът и дъждът ми дойдоха в повече и си признавам, че на втория ден безславно се предадох и се отказах да стартирам. Най-много ме изненада това, че дори и не съжалявах. Може би това е признак, че вече остарявам. Щом трудните условия престанаха да ме блазнят.
Октомври - Стара Загора. Дори и военно-ловните дружинки не успяха да помрачат настроението ми тогава.
И почти всички други карания, които сме правили през годината. Мога да си спомня почти всички от тях с нещо хубаво и забавно.

[hitar_potar]

Неделята беше лудница!
Няколко спускания на Ситняково в проливен дъжд....
После с Власадар решихме да напраивм 1 последно... на кабинката... нямаше как да стане по-зле....
Горе печеше слънце!
Успях да падна от скала докато снимам (буквално)
И да цопна в Мусаленска река (не ми пукаше особенно - бях достатъчно подгизнал)

Бе мани - беше брутално. Маркуча беше най-веселата част, независимо че ми гръмна телефона заради него.
А рекичката, минаваща през пътя - един от индивидите с мен се спускаще без верига... а аз спрях току пред него в момента, в който прегазих рекичката. Той си цопна доволно вътре.

[HepBeH_XaMcTep]

Бе мани - беше брутално. Маркуча беше най-веселата част, независимо че ми гръмна телефона заради него.
А рекичката, минаваща през пътя - един от индивидите с мен се спускаще без верига... а аз спрях току пред него в момента, в който прегазих рекичката. Той си цопна доволно вътре.

Мусаленска "рекичка"
Първо спускане... чисто-нови 5.10 фрирайдър.... стана опашка в реката... разбрах по трудния начин, че тези обувки смучат вода по-добре от гъба!

[borislav]

Мусаленска "рекичка"

Ахх тази рекичка, няма да я забравя никога, направили са я по-дълбока от колкото трябва . На нея имам опит със голяма засилка, като педалите ги държа хоризонтално. Резултатът: 50% мокър

[HepBeH_XaMcTep]

Мусаленска "рекичка"

Ахх тази рекичка, няма да я забравя никога, направили са я по-дълбока от колкото трябва . На нея имам опит със голяма засилка, като педалите ги държа хоризонтално. Резултатът: 50% мокър

Хехе... миналата година спрях по средата... след като бях потънал до короната

[taurus13]

Измина една страхотна година...видях много нови места, запознах се с много нови хора, на фона на които си изглеждам съвсем нормален.
Всички карания бяха хубави и никога не валеше точно над нас....започнах да ставам суеверен. Падах...не малко, но оцелях без последствия. Видях изгреви и залези, цветни поляни и зелени гори. Мечки не видех...Катерих улеи,скали и еко пътеки....с колело на врата...пак не си счупих врата.
Тази година беше пълна с толкова готини карания, че няма за какво да ги описвам...само с две думи. Мисля през зимните месеци да ги опиша както си трябва.

[Stancho]

Тази година и аз обиколих почти всички български ДХ трасета, но най - доброто каране за мен си остава това на Черни Връх. Тази година преоткрих красотата на чистия FreeRide и за мен това си остава едно от най - добрите места.

[codename47]

ПВ4

[Vikingonbike]

Тази година Юни месец, започнах да карам
Незабравимо остана първото ми каране - Каране за начинаещи Но1 на "Нашата група" със съдействието на Любо
От там насетне, всяко каране ставаше все по-хубаво, хората които срещнах все по-отзивчиви както при проблем, така и при пиене на бира
Ако трябва да ги подреждам...след това - качването на вр.Руен и вр. Човеко (двудневни) и ВР Черни връх (еднодневни)

Благодаря ви!

[FREERIDE RIDER]

Националното по Дх в Боровец ,но само ако не валеше през последния ден щеше да е перфектно .

[EmZo]

Еййй, хубава тема Ани.

И аз не мога да отлича конкретно едно, но все пак ще се огранича до три, в хронологичен ред.

1. Богдановците, много приятно и лежерно каране с много приятни и хубави хора. Доста свежа пътечка вотрия ден. Голям кеф!

2. Мусала! Няма как да не е най-запомнящо се, както си дремеш в заслона и вече заспиваш прав изведнъж в 12:30 вечерта да се озовеш с шепа идиоти на пътеката за върха! Тогава преминавайки през снежните езици, някак си си представях следното заглавие във вестниците: "Велоспиедисти бутнаха лавина под връх Мусала някъде около 1 часа след полунощ!" И разбира се втория ден мега лежерното спускане към Боровец с Боби Крис и Влади с обяд и чайчета на Маричини езера, селементи на плаж и после следобедна дрямка! Пристигане в Боровец в 18ч, всички от мусаленската група са си заминали, но се видяхме се с други убави хора, които миеха трактори след целодневно газенье на пътеките в байк парка. После шкембето с бира на Стената със същите хора! И за финал бясното прибиране с Боби към София, да не си изпусна транспорта.

3. Но не на псоледно място ПВ 4. Уникално 5-дневно изживяване с прекрасни хора, пътеки, гледки и вечери край лагерния огън!

[bikerider]

Най-доброто ми каране беше вчера, докато тествах новите Wild Dig'r-и. Имам чувството, че досега съм карал зимно време с летни гуми

[Silvestroff Gabrovo]

Априлското великденско завъртане в Средна гора.Много култово се получи майското каране около Мазалатите.Тоя вятър още свири в ушите ми .Като връх на годината обаче е ПВ 4.Да са живи и здраве СПИЦИТЕ, и да има още много такива мероприятия.

[RedHawk]

Много добра темичка - нещо съм я изпуснал.
2010 - много добра година и много добри карания!
Всъщност най-запомнящи за мен са 4 карания - няма как да ги класирам, защото всяко беше уникално с нещо
различно - просто ще ги изброя :

Първо беше изкачването на Мусала и най-вече нощната част от него - когато се вдигнахме няколко щури
глави малко преди полунощ и от заслона се упътихме към върха. Малко сняг, търсене на пътеката и малко
след 12 часа се изтърсихме на върха. Човека от станцията сигурно си състави мнение за нас,
когато му потропахме на вратата. Беше ми първото изкачване на Мусала, а беше с колело и то през нощта.

Следващото уникално каране беше едно двудневно "преходче' до Пършевица - Леденика - Очин дол във
веселата компания на ентусиастите от С. К. А. Посещение на недостроен Хотел - каране през поляни по
избор - посещение на Пещера - най-хлъзгавата прашна пътека без никакво сцепление надолу към Згориград
съпътствана с обезпокояването на две мулета , както и "Милковата екопътека" над
същия споменат по-горе Згориград. Нема такава екопътека просто - за алпинисти - па ние
бяхме с колела - яко емоции! Палавата пътека към Оплетня - Очин дол с хлъзгавия камънак и закачливите
тръни - сигурно поставихме рекорд за спукани гуми в историята на планинското колоездене и накрая за капак
спускане с три мъждукащи челника на цяла група. Веселба!

В списъка е и второто посещение на Богданите с една компактна група от "Нашата група" - една приказна вечер
сред старите буки около хижа Средногорец и раздумка с весела и приятна компания. Иии най-доброто спускане
надолу - след като вече бяхме спускали тези пътеки на "Акция Богдановците' - сега има се насладихме напълно.
Едно много "зареждащо" спускане!

Последно по ред, но също много силно като емоционално усещане е тазгодишното издание на 24 часовия маратон
на х. Здравец и най-уникалното нощно каране в дъжд и мъгла само на бледата светлина на челника, която успява
да разпръсне мрака само на метър и нещо около теб. Усещането да си сам в това петно светлина с колелото под
теб - напредваш следвайки дирите оставени от другите пред теб - заключен в този светъл участък и обграден от
плътна завеса от мрак и мъгла. Уникално!