Така и така си пиша сам, нека да пусна отчет за днешния поход.
Днес беше топъл пролетен... оппа... зимен ден.
На Катедралата се събрахме аз и Ивайло (Bibendum). Маршрутът, който предложих беше почти само по асфалт – Ивайло имаше лош спомен от калта преди три седмици, а и аз нямах много вяра в размекнатите пътеки.
След стандартното качване по магистралата и кафето на Харамията тръгнахме за Бенковски – Здравец. Пътят беше чудесен, колите редки като щъркели през февруари. Малко след Бенковски ни задмина (?) една самотна колоездачка. (Е, задмина ни защото бяхме спрели). След малко я застигнахме, беше тръгнала за Здравец. Не каза нищо повече, пък и ние много не налитахме – нали сме женени, пък и за друго сме тръгнали.

След Здравец се разминахме с тумба бяло-черно-шарено-картинкено облечени колоездачи – клуб Алекси Николов. Разменихме си по един пренебрежителен поглед и всеки си продължи по задачите. А нашата беше да намерим малко черно, щото ни омръзна асфалта, а задниците ни имаха нужда от масаж. Завихме към Белослав и ето ти черното – маркирана директна пътека. Айде на калта! Добре че беше надолнище, иначе щеше да падне бутане. Ех, тази пътека, колкото пъти минавам по нея все различен маршрут се получава... Този път се отклонихме надясно, не където трябва и след малко лутане стихнахме до чешмата и асфалтовия път над Белослав, който води заникъде.
Последва яко спускане от което калта по колелетата изчезна. (Всеки път си напомням, че по надолнище след кал СЕ СЛИЗА СЪС ЗАТВОРЕНА УСТА и всеки път забравям. Та, да ви призная, белославската кал на вкус не струва.)
От Белослав Ивайло взе да препира за по-бързо връщане, та нямаше бири-скари, а ферибота и асфалта за Варна. Колегата пришпори колелото и на баирите ми се губеше в далечината. Асфалтът не е интересен, единственото хубаво е, че коли нямаше – хората пият трета бира по това време, не въртят педали като идиоти... След табелата „Варна” врътнах надясно, избутах най-гадното качване (щото е последно) и се отдадох на заслужена почивка.
Резюме – 4 часа каране, от които 3:20 ефективни, 50 километра навъртяни и уви – нито една бира изпита.
Ето ви трак от разходката:
http://www.wikiloc.com/wikiloc/view.do?id=1454762А ето трак и от предишната обиколка около Варненско езеро:
http://www.wikiloc.com/wikiloc/view.do?id=1438557