Вярата е тясно преплетена с познанието - вряваш в определено познание(информация за нещо). Без познание, няма и вяра, както и обратното. Вярата и познанието са обратно пропорционални - колкото повече вярваш че знаеш, толкова повече вяра има в това и по-малко познание. Абсолютното равенство и сливане на вяра и познание се достига само в сингулярната точка, която може да се дефинира с израза "Вярвам, че нищо не знам" - в тази точка, вярата е познание и обратно. (нещо както Бог е и Син и Светия дух) От тук случайно следва извода, че абсолютното познание е това за абсолютното незнание, както и че абсолютното незнание е абсолютно познание. Всякакви други точки извън сингулярната, съдържат както вяра, така и познание(незнание).
Никой не може да ни спре, да вярваме в каквото си искаме, защото вярата е въпрос на субективен избор. Доколкото всяка вяра е свързана с определено познание, следва, че никой не може да ни спре да знаем каквото си поискаме. От това следва, че и познанието, както и вярата са субективни. Това пък значи, че извън нас не съществува нито вяра, нито познание. Всъщност това е стар въпрос с който са си блъскали тиквите някой философи(да речем че бяха немските) - дали светът съществува обективно и ние просто го (о)познаваме, или той съществува, само защото ние съществуваме и можем да го дефинираме - демек е субективно свойство на съзнанието. Всъщност философите не са предполагали за наличието на извънземните. С тях системата се усложнява, поради наличието на поне още един вид съзнание. За тях дилемата за субективното или обективно съществуване на вселената си остава, но за нас ситуацията може да се усложни. Да речем, че вселената и животът съществуват обективно за извънземните и да речем, че те преди нас са се докопали до някой познания - демек поопознали са вселената. Те биха могли да създадат за нас една излюзорна фалшива представа за вселената, нейните закони и проявления, обсебвайки каналите ни за връзка с околния свят - демек те ни вкарват в Матрицата и могат да ни "сервират" безкрайно много псевдо-реални вселени. Така се получава, че дори да съществува истински обективен свят, ние няма как да опознаем него, поради субективността на каналите ни за информация. От друга страна съществува чуденката, дали дедуктивните съждения на разума са чисти от субективност, като не произтичат от субективните ни сетива, а от една обективна вселенска логика или просто са откопирали логичските модели от заобикалящия ни свят, посредством сетива ни. Или казано иначе - можем ли, чрез съждения и методите на филосфията, да разкрием пъкления план на извънземните и наложените ни фалшиви реалности...
Всъщност, вярвам, че това което са правели немските философи с мозъците си, не е по-различно от това, което са правели немските математици с мозъците си, както и дори, че то е същото, което са правели немските художници и музиканти с мозъците си. А това, което са правели е същото, която правя и аз сега - "блъскаме" си главите...напразно, може би...а може би не - може би, някой се забавлява от това...може би дори съм аз...кой би могъл да знае
