Абе не е да не е писано по тази тема. Когато избираш ГПС с който искаш да караш колело в планината, ключовата дума тук е планина - трябва ти апарат за планина, а не апарат за велосипедисти. Тия ГПС-а за велосипедисти са насочени по-скоро към трениращите планинско колоездене и фокуса е върху разни функции, които касаят тренировъчния процес.
За телефоните и ГПС-ите също вече доста бе обсъждано, но накратко да резюмирам разликитае на телефона спрямо туристическия ГПС.
+ Дисплеите им са по-големи и с много по-добра резолюция.
+ Имаш достъп и до Google earth
= Приемниците на повечето смартфони(по-новите) са на нивото на тези в ГПС-апаратите.
= Имат сходни функции, записват си тракове и пр.
= Вече има и необходимия софтуер, така че да виждаш карти с изолинии и пр.
= - Компас и алтиметър - някои телефони имат, но много нямат. Но пък и много стари ГПС апарати нямат.
- Харчат много повече ток и се нуждаеш от много честа смяна на батерии. Допълнително харчат ток и заради телефонната си функция, особено на места със слабо покритие. (на някои можело да им се деактивира ГСМ приемника). Батериите им са специфични и не могат да работят със стандартни такива.
- Липса на защитен корпус - на практика т. нар. защита на Defy+ е нищо в сравнение с един туристически ГПС апарат, който освен напълно водозащитен и и прахо и ударо устойчив.
- телефоните работят с TFT екран с активна подсветка, която хаби много ток, докато туристическите апарати имат трансрефлективни дисплеи, които позволяват да бъдат четени на слънчева светлина без да се пуска подсветка, а дори и нощно време с помощта на челника(изпробвано), което им спестява много от живота на батерията.
- По-сложното устройстов на телефоните, ги прави по-ненандеждни
- Телефоните не са твърде удобни за ползване в полеви условия, което произтича пряко от вида и защитата на корпуса им.
Извода - за организирани карания в рамките на ден-два телефона може да изпълнява чудесно и ролята на ГПС. За по-дълги и самостоятелни карания е желателно човек да разполага с по-надеждна машина.
И още нещо - ГПС-а е техника, а тя е несъвършена. Не трябва да се разчита на 100% на апарата - точността на позициониране с подобни любителски апарати е променлива и варира от 3-4метра до 30-40метра. Има ситуации(например движение зимно време в мъгла по било) в които такава неточност може да е фатална и да скочите през някоя козирка в пропастта.
Освен това, трябва да се има предвид и неточността на картите. Така че ГПС-а е помощно средство, основното се намира зад очите, между ушите.
