
Страховете са ирационално нещо и са наследство от животното у нас - всеки има някакви. Един се страхува от тъмно, друг от високо, трети от вода, четвърти от змии, пети от нощни пеперуди, паяци и т.н и т.н
Съзнанието следва да е над това и да тушира тези страхове, така че да не управляват живота ни, но я си признайте колко от вас са го постигнали. Колко хора се изправят срещу страховете си - повечето предпочитат да избягват причините за тях. т.е. - който го е страх от мечки, не ходи сам в гората, който го е страх от вода не скача да плува в морето.
Мен например ме е страх от падане от високо и още се чудя, дали бих скочил някога с бънджи. От друга страна, все ме ме тегли по-високото и често се чудя, какво правя там - то е като нощната пеперуда, която все в пламъка ходи. Сънувам постоянно, как едни асансъори ме изстрелват на километри нагоре, без реална алтернатива за слизане. Сънувам едни остри скали с километрични дълбоки долини под тях. Бях пещерняк, висял съм на десетки пропасти от по много метри, катерил съм се по 20 метрови скали без въже и пак си имам страх от падане. Сестра ми напротив, фърка си с един парапланер и май не и дреме много, че като се сгъне оня ми ти чаршаф, ще стане на ваденка на пейзажа.
(как ставам за работа ли - ами като имам работа, ставам насила, като нямам пак ставам нощна птица)