Хмм, ясно е, че всички сме търсили или търсим начини да си внесем неща от САЩ на по-изгодна за нас цена, но чисто информативно ми се ще да вметна, че границата между това да се оптимизират/намалят разходите около една пратка и това да се нарушат данъчните/митническите закони най-често зависи от това колко добре съответните държавни органи ще си свършат работата. Защото повечето схеми, препоръчани тук, както и другите известни ми начини за "спестяване на разходи" на практика са нарушения (престъпления рядко са заради нищожните размери спрямо споменатите тирове например) и ако бъдат установени от едни работещи правоохранителни органи, няма да ви помогнат приказки от сорта, че то не е незаконно, а просто непозволено. Защото "вратичките", които хората намират, най-често са отворени и за държавата при установяване/доказване на нарушението, даже са по-широко отворени. В съставите на митническите/данъчните нарушения/престъпления текстът обикновено е формулиран по следния начин:
Закон за митниците
Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Който
избегне или направи опит да избегне:
1.
пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или
2. забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика,
се наказва за митническа измама.", и т.н.,
т.е. това са текстове, които на принципна основа санкционират всичко, което е свързано с плащане на по-малко от дължимото към хазната. Точно заради този общ характер на текстовете обаче и вие тук спорите - една част от хората казват кое как е от гл.т. на закона, друга част пък изхождат от практиката и споделят вратички и схеми за намаляване на разходите, които при нашите неработещи институции изглеждат почти законни.
В действителност, колкото по-работещи са органите на държавата, толкова по-малко вратички ще има и много неща, за които хората смятат, че са незабранени начини за намаляване на разходите, бързо ще се окажат нарушения. Въпрос на тълкуване понякога, а още по-често е въпрос на прилагане.
Най-простият пример с декларирането на занижена стойност от страна и на изпращача, и на получателя - т.е. наговарят се и го правят. Ами колкото и да го усукваме, това си е деклариране на невярно съдържание, а понеже е с цел спестяване на задължения към хазната при внос на стоки, вече е и митническо нарушение. Това, че и двете страни са го направили, нищо не променя. Това, че е трудно доказуемо, пак не променя характера му. Факт е, че ако държавата успее да докаже, че реалната цена е било по-висока, страните изгарят. Има и случаи, когато държавата дори не е длъжна изобщо да се съобрази с декларираното и може да обмити пратката по свои си правила. Но е факт също така, че докато държавата не успява да установява такива дребни нарушения, хората ще си ги ползват схемите и пътечките.
Все пак това не ги прави законни, нека не се залъгваме. Между това да не те хванат и да не си нарушил има голяма разлика.

Ако някой има проблем да признае поне пред себе си, че нарушава споменатите правила, то най-добре е изобщо да не го прави, а не да твърди, че това не са нарушения, защото по този начин може да подведе и други хора, а те може и да не са толкова оправни, че да се обосноват подобаващо, ако държавата реши да се занимае с тях.
То е същото като с движението по пътищата - малко е абсурдно да караш със 120 по междуградски път с ограничение 90 и да твърдиш, че не си нарушител. Ситуацията не изключва да си добър шофьор, да си взел предвид всички обстоятелства на пътя и докато нарушението не бъде установено, може просто да си "траеш" за него, но в крайна сметка то си остава нарушение - само че неустановено и несанкционирано. И отново по аналогия с казаното по-горе - това не значи, че е добре на всеки шофьор да се препоръчва да кара със 120 на прав хубав път със суха настилка в добро състояние, щото не всеки може да го прави по безопасен за себе си и околните начин.
В крайна сметка всеки винаги отговаря само за себе си, но и това е част от проблема в теми като тази. Защото материята е чувствителна и съветите от хора с опит може да доведат до кофти ситуация хора без опит, които са чули/прочели, че така може, че не е незаконно и т.н., обаче на място пред митническите органи да не успеят съвсем да обосноват тезата си.
