Днес я направих тази обиколка
Голям кошмар си беше. На кратко за карането.
В началото няма нищо особено за казване само да спомена, че след Тихия кът се спрях да си поговоря с една уникална мацка
До Кладница всичко беше супер трасето сухо времето приятно. С малки обърквания стигнах до язовира тогава напече и силите бързо свършваха. Седнах да хапна и газ към Боснек. Тоя баир ме узори, но не спрях никъде. Първата почивка от началото беше малко след Чуипетлово. Ей тоя баир до селото вече ме довърши
Там осъзнах, че не си бях разчел силите и май това беше причината да се скапя. Бързах най - вече заради очаквания дъжд който Емо Чолаков каза, че следобед ще превали. Малко след селото до една грамада с трупи направих първата сериозна почивка 20 мин. Хапнах една принцеса и няколко бисквити и пак на колелото. От там започнаха проблемите ми с ориентирането. Няма табелки няма надписи няма парцалки по храстите .... нищо. За капак бях забравил и картата та карах по интуиция. Все повече бутах от колкото карах с триста зора излязох на билото местноста Смильо. Ей там като заваля ама дъжд един път стана и студено излезе вятър. За капак едни светкавици .......
В един момент осъзнах, че не знам на къде да продължа. Лутах се на сам на там ... и тогава зърнах стълбова маркировка. На един кръстопът имаше табелки които показваха пътя за Черни връх за Ярлово където исках да стигна, за село Клисура и за Чуипетлово. Зарадвах се, че съм намерил правилната посока и тръгнах според табелата за Ярлово на право. Дъждът се увеличаваше гръмотевиците и вятъра също. След километър пътя свърши и осъзнах, че съм сбъркал пътя. Реших да не импровизирам в това време в търсене на пътя и се обадих на ПСС. След 10 минутен разговор с дежурния бях още повече объркан. Той твърдеше, че за Ярлово трябва да тръгна на право, но път нямаше. Върнах се пак до табелките и в далечината видях къщи. Имаше два варианта или да е село Клисура или Ярлово, но което и да е трябваше по бързо да се махна от билото, че времето със всяка минута ставаше все по ужасно. Светкавиците падаха до мен. Нито идеше да се скрия под дърво нито да седя на открито. Сетих се да изключа телефона и газ надолу към селото. Пътя беше станал като пързалка само, че от кал. Ако бях изчакал още малко трябваше да слизам пеш. С последни усилия се съсредоточих и тръгнах по стълбовата маркировка. По надолу стигнах до разклон - на ляво имаше табела за Ярлово
а на дясно международния маршрут за Верила ''Е4'' Като видях, че съм на прав път нямаше по щастлив от мен
След малко бях в селото. Скрих се под една стряха да спре дъжда и не след дълго той спря. Имах два варианта сега - да продължа по трасето за Ярема или по асфалта? Е познайте какво направих? Викам си така и така съм стигнал до тук я давай по маршрута. Найййййй голяма грешка. До Ярема само бутане .......... колелото стана около 20 кг. от полепналата кал
гумите постоянно блокираха абе кеффф. Както и да е избутах го до шосето за Ярема. Малко по нататък една чешмичка пих една студена вода и газ към Железница. Вече нямаше сила която да ме накара да кривна от асфалта
В Железница един човек си миеше джипа с водоструйка помолих го да измие и колелото
. Светна за 2 минути и се запътих към спирката на 98. Това е моята първа обиколка на Витоша.