Тъй като карам от доста време и съм изминал хиляди километри в града нека да споделя практическите правила които спазвам. За някои ще са отдавна известни, за други неподходящи, но повечето са доказани от практиката.
На първо място погледнете статията във форума
http://www.mtb-bg.com/index.php/special/tips/268-tips007 за безопасното каране в града. Почти всичко казано там би трябвало да се познава и спазва.
Аз разделям правилата на такива които трябва да се спазват безусловно, такива, които имат смисъл, но трябва да се преценява доколко са разумни и правила - напълно неподходящи и излишни. Добре е че засега от последните не се сещам да има.
Безусловни правила за мен са:
- изправен велосипед
- наличието на ярки светлини отпред и отзад нощем
- ползването на каска при движение по асфалт извън града и по пресечен терен
- поставянето на светлоотразителна жилетка при движение извън града, включително и денем
Правила, които не винаги са разумни и адекватни:- движението възможно най-вдясно
- движението в близост до други превозни средства
- движението на велосипеди успоредно един до друг
- движението по тротоари и пешеходни пътеки
Каране по пешеходни зони. Позволявам си да карам по тротоар само на къси отсечки, където заобикалянето ще ми струва излишно размотаване. Разбира се със скорост почти равна на тази на пешеходците. По същата причина на места пресичам по пешеходната пътека карайки със скоростта на пешеходците и така, че да не им преча. Това "нарушаване" не води до повишена опасност нито за мен, нито за тях.
Движението най-вдясно е правилно, но когато най-дясната лента на кръстовище е само за надясно, задължително продължавам в лявата - която е за направо. Само в тази ситуация преминавам най-отпред и заставам преди първата кола, така че да освободя лентата за колите надясно.
За да направя завой наляво не преминавам в най-лявата лента. Ако светофарът е с отделна секция за наляво, която се включва когато направо е забранено изчаквам светването й в дясната лента и тръгвам с нея. Във всички останали случаи не правя завой наляво, а преминавам направо и след това изчаквам перпендикулярния светофар.
На кръстовищата преминавам бавно покрай спрелите коли и ако те тръгнат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО изчаквам колата която е до мен и се включвам СЛЕД нея и преди следващата, чийто шофьор няма как да не ме види. Ако светофарът е червен заставам СЛЕД първата кола, която може да завива надясно и няма как да ме види и ПРЕД втората, която така или иначе ще изчака и първата и мен.
При наличието на една или повече спрели коли на пътя ги заобикалям поне на метър растояние заради опасността от отворена врата. Заобикалянето започва достатъчно отдалеч и след задължителна проверка за коли зад мен. Ако има такива - изчаквам и ако трябва спирам. Същото правило важи и при движение по велоалея и спрели коли до нея. Любим номер на пътника е да отвори вратата, която заема половин алея и да изскочи пред теб.
Когато съм на
път с предимство не приемам , че то е безусловно. Винаги имам едно наум, когато по другия път има кола - намалявам и до последно си запазвам възможността да спра при неспазване на предимството.
При планирането на маршрутите винаги предпочитам ненатоварени улици, дори и там скоростта да ми е по-ниска. Ежедневният ми маршрут от 5,5 км. е много внимателно премислен и представлява:
- 3 км. градинки и междублокови алеи
- 1,5 км. ненатоварени улици
- само 1 км. натоварени улици
Разбира се налага ми се да се движа и по натоварени улици, но винаги има начин да се намерят успоредни и по-леки маршрути, дори и с цената на известно забавяне.
Не съм коментирал звънеца и страничните отражатели, които дори и да не са много ефективни, не струват почти нищо, не изискват усилия и е по-добре да ги има.