Обиколка на Витоша 2012

[marsa]

Благодаря за снимките - връщат спомени за места, които въобще не съм в състояние да запомня след толкова емоция и скорост

Само не знам как двама души са ме хванали в един кадър едновременно:


Имам си 3D снимка

П-с: И още нещо, приятели - винаги имайте едно на ум в гората - втората гума реших да я сменям на сянка в едни треволяци и нещо ме е ухапало по глезена, разбрах часове след финала след като започна да се подува, та вече няколко дни не може да ми се оправи кракът...

[vasilevl]

По едно време се възползвах от един участник с звънец пред мен(възможно е и ти да си бил)

Ако е бил с яркозелен On-One, значи съм бил аз

Нямам спомен, гледах си пътя предимно, но ако си завършил за над 7ч , си бил ти, аз завърших на 282-ро място мисля, номера ми е (684), наздраве по случая

Забравих да благодаря на едно момче, сравнително слабичко(ярко червена тениска), с което почивах за 1,2 минути на стръмната пътека след голямото поле, бях свършил водата и ме почерпи с вода, че и кокосово десертче ( бяха много вкусни ) Та БЛАГОДАРСКО !
Runaway, паветата надолу са наистина доста подвеждащи, ако става дума за тези след отбивката за "Ривър Сайд", тогава карах в комплект с един колега, който не обърна внимание на маркировката, аз обаче внимавах и си хванахме отбивката в ляво, а преди голямото поле, две момчета ме застигнаха и говорейки си двамата, единият ме " навигира ",че съм направо а не наляво и ми стана много смешно тогава, защото всъщност не маневрирах, а залитнах малко в ляво от умора
Не искам да казвам голяма дума, но човек трябва да е голяма "блейка" , че да се "омотае" по трасето , въпреки всичко, никой не е застахован
Интересно ми беше колко ли участници ще спукат гума ( аз нямах този "късмет" ), та учудващо доста участници видях да сменят гуми или да бутат велосипеди със спукана такава, че в началото на първото сериозно спускане по скалист терен имаше и едно момче със смазана задна капла , на това спускане всъщност, установих че кросака спринтер, седи доста стабилно на бързичко спускане и гумите се представиха повече от перфектно ! ( Kenda/Desert 2.10 ) задната беше помпана на компресор и беше доста твърда(над 4.5 бар-а ако не и над 5) предната към 4.5-5 бар-а)

[PtD]

По едно време се възползвах от един участник с звънец пред мен(възможно е и ти да си бил)

Ако е бил с яркозелен On-One, значи съм бил аз

Нямам спомен, гледах си пътя предимно, но ако си завършил за над 7ч , си бил ти

Значи не съм бил аз

[taurus13]

Ти да не си момичето с поличката?)))

Момичето с поличката(ще те черпи за това), ще да е била Лора, ако то си Константина...
А нито аз, нито Дани носим полички....засега

А ако съм Албена няма,така ли? Бива ли само заради едното име някои да седим на сухо?
Лора,кажи дали ще идваш в събота, да ти приготвим една малка изненадка.

Ти на мен ми кажи че съм батко и аз ще те почерпя.... няма на сухо да останеш.

[azsa-bachinito]

http://mjjmiro.snimka.bg/mountain/obiko ... 656314.big

Номер 143 и 144 да не се скатават, а да ми пишат на лично, че имаме работа да вършим.

[boriss13]

:offtopic:

http://mjjmiro.snimka.bg/mountain/obiko ... 656314.big

Номер 143 и 144 да не се скатават, а да ми пишат на лично, че имаме работа да вършим.

Мммммм, ще им предам, ама надали....

[krach]

По едно време се възползвах от един участник с звънец пред мен(възможно е и ти да си бил)

Ако е бил с яркозелен On-One, значи съм бил аз

Нямам спомен, гледах си пътя предимно, но ако си завършил за над 7ч , си бил ти, аз завърших на 282-ро място мисля, номера ми е (684), наздраве по случая

Забравих да благодаря на едно момче, сравнително слабичко(ярко червена тениска), с което почивах за 1,2 минути на стръмната пътека след голямото поле, бях свършил водата и ме почерпи с вода, че и кокосово десертче ( бяха много вкусни ) Та БЛАГОДАРСКО !
Runaway, паветата надолу са наистина доста подвеждащи, ако става дума за тези след отбивката за "Ривър Сайд", тогава карах в комплект с един колега, който не обърна внимание на маркировката, аз обаче внимавах и си хванахме отбивката в ляво, а преди голямото поле, две момчета ме застигнаха и говорейки си двамата, единият ме " навигира ",че съм направо а не наляво и ми стана много смешно тогава, защото всъщност не маневрирах, а залитнах малко в ляво от умора
Не искам да казвам голяма дума, но човек трябва да е голяма "блейка" , че да се "омотае" по трасето , въпреки всичко, никой не е застахован
Интересно ми беше колко ли участници ще спукат гума ( аз нямах този "късмет" ), та учудващо доста участници видях да сменят гуми или да бутат велосипеди със спукана такава, че в началото на първото сериозно спускане по скалист терен имаше и едно момче със смазана задна капла , на това спускане всъщност, установих че кросака спринтер, седи доста стабилно на бързичко спускане и гумите се представиха повече от перфектно ! ( Kenda/Desert 2.10 ) задната беше помпана на компресор и беше доста твърда(над 4.5 бар-а ако не и над 5) предната към 4.5-5 бар-а)

Абе аз си разделих с един колега водата на същото място (началото на пътечката след полето) но не съм черпил с кокосови десертчета (нямах). Иначе отговарям на описанието....То не че 700 души все двама ще си приличаме

[penmark]

На никой ли не му направи впечатление, че времената не са сметнати, а е даден часа в който са финиширали участниците?!
http://www.vitosha100km.bg/content/%D0% ... 0%B6%D0%B5
Преди малко по една телевизия казаха, че Уолтър е финиширал за 9 часа и 42 мин и бях втрещен. Като видях какво пише на сайта на витоша100, разбрах защо са се объркали.

[Daniel Panev]

На никой ли не му направи впечатление, че времената не са сметнати, а е даден часа в който са финиширали участниците?!

Това е по традиция...

[ivan_radev1]

На никой ли не му направи впечатление, че времената не са сметнати, а е даден часа в който са финиширали участниците?!

Това е по традиция...

Доколкото си спомням, поне в предишните три издания не беше така - в класирането е времето за изминаване на трасето, а не часът на завършване.

На мен ми се струва доста лошо решение в случая на колоездачите, най-малкото защото никъде не пише в колко точно е даден старът. Не съм сигурен, но мисля, че тази година беше в 6.10ч. Това прави доста трудно сравняването на времената с предишни издания, тъй като всяка година старът се дава с разлика от няколко минути, а през 2008 май беше след 7ч.

Изобщо, организаторите заслужават хиляди похвали за перфектното състезание, обаче има още какво да подобрят в частта с обявяването на резултатите (статистика от междинните етапи, по-бързо качване на крайното класиране на сайта, изистване на някои неточности - напр. жени в класирането при мъжете, скороходци при колоездачите и т.н.; общо класиране при двата пола, а защо не и статистика в реално време, както беше миналата година). Разбира се, всичко това е по-скоро пожелателно, но напълно би отговаряло на високото ниво на състезанието.

[lkl]

http://www.vitosha100km.bg/content/%D0% ... 0%B6%D0%B5


....вече е оправено

Сигнала Ви е приет явно

[localghost]

Здравейте приятели,

Обиколката на Витоша бе първото голямо състезание за мен. Тръгнах от Варна за София леко притеснен заради това, че рядко карам дистанции от 100 км и не знаех дали ще издържа физически, а психически се подготвях близо две седмици . Очакванията ми бяха за около 6 часа, 6 часа и половина да се справя с трасето. Пристигнах в София рано сутринта в петък. Имах късмет, че сестра ми живее в Княжево (близо до старта) и вечерта преди старта направих една разходка по трасето до "Тихият кът" и малко по-нагоре в посока "Копитото". Стори ми се приятен лек за каране баир, въпреки че карането по шосе не ми се нрави особено. Не исках да изразходвам прекалено много сили, само да се разходя в "туристическо" темпо. Едва спах от вълнение, заради което за малко да проспя старта. Станах в 5:10, изпих две чаши вода, закусих с медени вафли, намазах щедро веригата и газ към Бояна (добре, че бях наблизо). Гледката ме изуми: колони от колоездачи - не бях виждал толкова много на едно място . Получих номера си (805) и се наредих в колоната. Бях решил да започна със спокойно, равномерно темпо, за да жаля сили за горските участъци. Нямах ни най-малка представа, че ме очаква дълъг single track, заради който възможно най-предна позиция до „Тихият кът“ би се оказала голямо предимство. Вече знам . Малко след „Тихият кът“ отново бях изненадан - много от участниците сменяха гуми, помпиха, проклинаха . За мое щастие имах късмета да не спукам гума по целия маршрут. Последва тесния и така одуман single track преди Кладница. Повечето от вас вече са го описали - нервно каране, подвиквания "ляво", ненужни спирания от по-неопитни състезатели. Попаднах в група от около 10-ина човека на около 6-7-ма позиция след водача. Темпото беше бавно за моя вкус, но заради липса на място за изпреварване се бях примирил с това и си следвах момче с мекица точно пред мен. След известно време зад мен се "залепи" момче с джърси на "Мамут", което доста драпаше да ме изпревари с викове "ляво" (поне 4-5 пъти). Признавам, че първите 1-2 пъти реших да се боря за позицията си. Два пъти след това се опитах да му осигуря път, той не ме задмина не знам защо, В тези моменти бях на ръба на дерето. Поредното му "ляво" беше в момент, в който за да му осигуря път трябваше да скоча в дерето!!! Това момче така и не избра подходящ момент за изпреварване. Доста се коментира тази тема. Според мен за да изпревариш на такова място трябва да избереш момент, който е безопасен така както за теб самия така и за човека, когото изпреварваш. Анелия е права, че всеки се бори за позиция и е въпрос само на добра воля да осигуриш път. Момчета, бъдете внимателни - пазете себе си и хората около вас. При падналото дърво успях да прескоча първи препятствието и да осигуря празна пътека пред себе си. Застигнах момче с червено джърси и дълга коса (от снимките после видях, че номера му е 447). С това момче често сменяхме позициите си до края ... Карането покрай язовир Студена беше страхотно, въпреки големите коловози на места. За компания имах момче с mondraker мекица, когото на спусканията изгубвах от поглед. Колелото му сякаш само вървеше. Малко преди втората контрола видях момче с екип на РАМ да върви с колелото си в ръце: в едната ръка предната част на колелото, в другата – задната. Рамката беше строшена на две!. Просто не искам да си представям как се е случило това! Увери ме, че е добре... В Боснек напълних вода и продължих нагоре към Чуйпетлово. Ама интересни имена имат селищата в района, а? . Карах в компанията на Камен от Авител (с когото се запознах на финала) от този момент почти до края на трасето. Край Чуйпетлово силите ми се бяха поизчерпали - усетих първата криза. С момче с оранжево джърси се опитахме да караме в колона и да сменяме водачеството по шосето. Той издържа по-дълго отпред. В един момент не успях да следвам темпото му и логично изостанах, а той пристигна с около 100-200 м преднина на контролата в Чуйпетлово. Почти не се застоях там, напълних вода и тръгнах, което може би беше грешка, защото следваше още качване, а аз бях изтощен. Спускането към Ярлово беше изключително забавно. Страхотни гледки и приятни наклони. За момент спрях да помогна на момче със зелен екип - дадох му лепенки. Дано да е успял! В този момент ме изпревари Камен (отново). Влизането в реката преди селото беше разхладително . От подкрепителния пункт в Ярлово взех банан, който ме подкрепи добре - отново не спрях (а е трябвало). Е тук започна голямата жега, голямата криза за мен. Едва въртях, а слънцето вече се беше качило високо, нямаше сянка, а веригата ми съвсем беше пресъхнала. Добре, че беше Камен да лафим малко, че да забравя за болката в краката. Излизайки на шосето София - Самоков тотално бях изнемощял, а следваше леко качване. Хапнах медена вафла за сила, но темпото ми падна драстично. Изпревари ме отново момчето с номер 447. Последва почивка на спускането към Брезите. Отрази ми се добре. На поредната контрола в разширението на пътя изпих някакъв сок и тръгнах. Залепих се зад Камен, което се оказа добра идея, защото не познавах Обиколната и всички възможни препятствия по нея. Едва следвах темпото му. Повечето от вас са минавали от там. При всяко посягане към бидончето следваше я камък, я завой, я мостче, я баба . Това означава никаква храна и почти никаква вода с километри! Изнемощях! За бабите темата също беше коментирана доста. "Здравейте" + усмивка разоръжава всяка баба! Да ви призная не успях да видя мрънкащи баби . А това "Здравейте" го ползвах и като звънец . В пътеките след Драгалевци съвсем изгубих Камен, а темпото ми намаля съвсем. Когато видях паветата над Бояна се усмихнах, знаех че е останало малко! Когато полицаите ми направиха път през бул. България се почувствах като президент! Перфектната организацията силно ме впечатли! Финиширах за 5:30. На финала поздравих всички момчета, с които карахме рамо до рамо през по-голямата част от пътя. Благодаря ви за компанията, шегичките, за страхотното темпо, за новите приятелства, за съветите и навигацията от по-опитните.

Страхотна организация! Стриктна и подробна маркировка! Изключително добре заредени подкрепителни пунктове. Бозата на финала: фамозна! Благодаря ви хора за желанието и положителната енергия, с които участвахте, организирахте и се забавлявахте в Обиколката! Впечатлен съм от скороходците, от куража и силите да преминат маршрута за няколко часа. Аз самия трудно бих се осмелил да го направя. На хората с време под 4:30 - Уоутър, Тошко, Венци как го правите?!?! Всеки, който е финиширал в този ден би трябвало да се чувства като победител!

Благодаря и на хората, които ме подкрепяха морално, на сестра ми, която ме е чакала да финиширам в жегата, на Калин - за ценните съвети, за дистанционната подкрепа и за запалването по колоезденето въобще! Благодаря и на "Шуменско" - помислете за спонсорство през 2013!!!

Обиколка на Витоша 2013, ще бъда там!

Джими

[vasilevl]

Абе аз си разделих с един колега водата на същото място (началото на пътечката след полето) но не съм черпил с кокосови десертчета (нямах). Иначе отговарям на описанието....То не че 700 души все двама ще си приличаме [/quote]
Май ти си бил, защото като се замисля, на друга малка спирка ме почерпиха с десертче )

[vasilevl]

Абе аз си разделих с един колега водата на същото място (началото на пътечката след полето) но не съм черпил с кокосови десертчета (нямах). Иначе отговарям на описанието....То не че 700 души все двама ще си приличаме

Май ти си бил , защото като се замисля, на друга малка спирка ме почерпиха с десертче )

[radeviq]

http://mjjmiro.snimka.bg/mountain/obikolkata-na-vitosha-2012.686167
Това са моите снимки от обиколката! Някой от тях съм ги правил в движение и поради това са с по лошо качество !
За първи път участвам. Останах с много добри впечатления за обиколката. Много добре проведено и организирано

http://mjjmiro.snimka.bg/mountain/obiko ... 656300.big Мерси за снимката

[breshi]

Ееее човече tzezko да си жив и здрав. БЛАГОДАРЯ за не знам кой път.

Поздрави и от човека с масльонката

[ivondera]

Ееее човече tzezko да си жив и здрав. БЛАГОДАРЯ за не знам кой път.

Поздрави и от човека с масльонката

хахаха Ей и на теб благодаря веригата все беше здала багажа

[neilor]

Само да обърна внимание на следната неточност при класирането.
На 132 място при мъжете е:
132 433 Венцислава Цачева 06:40

Докато по-правилно ще бъде да е на 4 място при жените.

Вярно е, че Венци кара мъжката и слага повечето от нас в малкия си джоб, но си е жена отвсякъде.
Предполагам, че и мъжът и ще потвърди.

[RastaWarrioR]

Джими беше ми много приятно да споделям пътя с теб .

[ivan_radev1]

Само да обърна внимание на следната неточност при класирането.
На 132 място при мъжете е:
132 433 Венцислава Цачева 06:40

Докато по-правилно ще бъде да е на 4 място при жените.

Вярно е, че Венци кара мъжката и слага повечето от нас в малкия си джоб, но си е жена отвсякъде.
Предполагам, че и мъжът и ще потвърди.

Това момиче наистина кара добре. Малко не й достигна да спечели медал. Имах възможност да я наблюдавам от Брезите до Драгалевци - чудесно се справи въпреки умората, а Симеоновските серпентини ги спусна доста смело. Браво

[vaa]

Здравейте и от мен! Благодаря, че някой все пак е забелязал, че съм писана при мъжете и някак си ми умаловажават доброто представяне.. Макар, че писах на организаторите, но все още чакам промененото класиране!
Състезанието беше страхотно, ни най-малко не съжалявам, че се реших да се включа.
Моята история започва отдалеч, защото аз на това състезание му бях хвърлила око отдавна, защото обичам предизвикателствата, но моят мъж не си пада много по състезателните мероприятия и не ми беше много съпричастен. За щастие излезе прогноза за сърф на Гьока - турския остров, който всички сърфисти го знаят, и мъж ми с големия син заминаха да се покефят малко на морските забавления. Ето го и шанса за мен-заминавам на Витоша! До последно не се знаеше кой ще гледа малкия син, но за щастие бабата и дядото ми влязоха в положение и ... с двама съмишленици с три байка заедно в петък сутринта вече пътувахме от Варна за Софето с БДЖ-то. Щастие голямо, а вътре си ме гъделичка онова приятно чувство, че ще карам в планината и то цели 100 км. Естествено си имах съмненията дали ще успея, как ще се справя, ами ако спукам гума...Досега все мъжът ми или синът ми ми лепят гумите и съм много боса в тази част. Но..във влака ми проведоха показно "как се лепи предна гума" /от два дена умишлено си пазех спуканата гума, само помпих, за да могат да ме научат във влака / Не съм си и помисляла даже да пукам задна гума на състезанието, щото в този случай просто щях да стоя и да си викам неволята и да чакам благоразположението на някой колоезда4, който не гони време, за да ми помогне
В София избрах поканата за пренощуване на приятелите, живеещи най-близо до старта:))) Легнах си доста късно, но явно притесненията и вълнението ми са били толкова големи, че се събудих още в 4,20, натиснах се да спя уж поне до 4,50, ама не се получи много. В 5,15 вече излизахме от входа и стъпвайки на булеварда сърцето ми се изпълни, виждайки в сумрака толкова мигащи светлинки напред... Усещането е невероятно..че ти всъщност си част от нещо голямо... И адреналина ти се вдига още повече.. Хем си уморен от недоспиване, хем си още сънен, хем емоциите са на макс и предусещаш предстоящото събитие...
Пристигайки към мястото на старта си представях как финиширам, трябваше някак си да почвам да се надъхвам, щото 100км не са си малко:)
Взех си номерчето, намерих си приятелите и чинно се подредих някъде по средата в тълпата. Тъкмо си изядох 3-те прасковки закуска и вдигайки поглед, в далечината, зад отсрещния блок ... посрещнах изгрева... Очертаваше се прекрасен ден...Човек трябва да забелязва и малките неща и да се научи да им се радва..
Настана суматоха, дадоха старта и масата тръгна...за щастие тръгнах в темпо и никой не ме повлече, че изведнъж нещо се притесних..... Но минавайки през поляната и тръгвайки по булеварда се сливаш с тълпата и влизаш в ритъм. Тръгнах с намерението да карам на макс, не за друго, а просто да предизвикам себе си, да си изпробвам силите. До Тихия кът карахме заедно с едно приятелче, което след сингъл трака обърна към София, поради други ангажименти. Кефих се много на карането, на планината, на обкръжението....Единственият ми тормоз беше ...раницата, сигурно имаше 5кила. С цялата си глупост бях помъкнала сума ти храна, като за няколко дневен престой - череши, банани, фурми,мед, сандвичи, ядки....Боже, боже..да се смееш ли, да плачеш ли...По пунктовете почти не спирах-единствено за вода...Бананите изядох още в началото, еле олекне малко тая раница, дето така ми се впиваха презрамките в раменете и не ми даваха да дишам по баирите... По големия асфалтов баир ве4е реших, че е крайно време да ги изям тези череши и ми дойдоха супер добре-сладки, сочни, освежаващи. И черпих наред, който е около мен-и колоездачи, и пешеходци.. Надявам се да са им вляли малко силички... Тогава си поговорихме и с Иво.. /ако имах повече въздух, сигурно щях да съм по-словоохотлива, да знаеш Иво:)/
На пункта на Чуйпетльово харизах фурмите да се черпят гладните.. По трасето на няколко пъти се задминавахме с две момичета - едното с червена блуза, другата с жълта. Второто момиче ме изяждаше на баирите, но на спусканията си наваксвах. А по тоя асфалтов баир как ми се схванаха възглавничките на стъпалата....за първи път ми се случва..изтръпваха и се схващаха..в такива момента сигурно оценяваш много добре шпайковете...Но оцелях...
А спускането по широкия горски път беше страхотна емоция...Имам чувството, че толкова бързо никога не съм карала, бях се залепила зад едно момче и гледах да поддържам неговото темпо /май беше този чужденец, с когото финиширах заедно/. Не спирах да викам "Пистааа", "Здравейте", "Благодаря". Оплакващи се и мрънкащи бабки не срещнах, всички ме подкрепяха и се усмихваха. От което ми ставаше още по-кеф.. Отдалеч заговорих мило и на онази крава, застанала по средата на пътеката и ме чу животното..отмести се...без да се налага да намалявам. През цялото време благодарях и на колелото си и на гумите си /молейки се вътрешно да не спукам някоя:)/ Умора почти не съм изпитвала, то от това бързо темпо не ти остава време да мислиш... На няколко пъти настигах Василена, класирала се трета, и усещах с какъв хъс се е насочила към победата, защото знаех, че се борим за едно от предните места. И може би в този момент някъде вътрешно усетих, че тя ще се радва много повече на медал, аз просто бях отишла да си правя кефа. И на едно от последните изкачвания спрях и си хапнах малко мед...Е, цял ден само на плодове бива ли:))) Финиширах 3 минути след нея. Доволна и щастлива, че съм на финала:) За 6,40 мин..а ме плашеха с някакви си 12 часа...И като спрях и се огледах... и си казах "е.. това ли беше..само толкова.." Ами честно не можах да се изкефя на планината, но както каза едно момче "Това все пак си е състезание, не сме отишли на разходка.." Затова ще трябва да се повтори, но по-бавничко и с повече внимание към природата... А на финала ядох друсани сандвичи...обиколили Витоша, носени на гръб...
И след дългата тирада е време малко за благодарности:).. към момчетата и момичетата, които ми направиха път да мина, към хората по пунктовете, които раздаваха вода и тези с пръскачките /суууупер освежаващо/, за бозата на финала /любимата ми/, за хората, които ми помогнаха с изяждането на черешите , на Здравко, с който се запознах там и ме транспортира с колелото до Пловдив и беше страхотна компания, като цяло на организаторите, за великолепно организираното мероприятие и на всички състезатели за прекрасното изживяване
А докато чакахме раздаването на фанелките видях Василена колко много се радва на медала си и как го гледа и толкова много се зарадвах, че тя го спечели. Аз може би се борех за медал единствено, защото бях обещала на малкия ми син да му донеса медал, но всъщност това въобще нямаше да е поучително-медалите трябва всеки сам да си ги печели, а не друг да му ги носи:) Благодаря на всички Ви, че бяхме заедно и имаше пълна толерантност сред състезателите /поне сред тези, с които аз карах/. Пълноценни дни и до Витоша 2013, а защо не и до по-рано!
Венцислава от Варна
/дано не съм Ви досадила, че се поувлякох малко май... /

[vaa]

Това момиче наистина кара добре. Малко не й достигна да спечели медал. Имах възможност да я наблюдавам от Брезите до Драгалевци - чудесно се справи въпреки умората, а Симеоновските серпентини ги спусна доста смело. Браво

Благодаря Ви! А съм била смела, щото е имало някой пред мен да гледам, че не е толкова страшно сигурно Но си имаше доста опасни местенца, особено онези мостчета, дето в края си нямат греди, а зейнали дупки.... Добре,че колелото ме слушаше и се бяхме слели в едно:)
А ти си страхотен брат, Иване, не можеш да си представиш колко сила вдъхва тази съпричастност в трудни моменти на по-слабите! Много Ви се радвах и възхищавах! Успех занапред!

[emata]

Довечера в Микстейп-а ще се видим, нали ?

[edinmilion]

Ех, аз ще размина, а толкова врява вдигнах у фейсбука - афтър парти след състезание, това е якоо!
А един познат ме пита: Тренажори ще има ли?
Весело

[sisko23]

Хайде и едно мнение на новобранец в дисциплината, за да се припознаят повече хора от златната среда Това ми беше първото състезание от този тип (2-то изобщо) и опита ми в крос-кънтри е почти нулев. Навиха ме да участвам сряда вечерта. Благодарности на Толи за целия съпорт преди и по време на състезанието, направи ми страхотен подарък за рождения ден ( да, на 23.06 съм роден).
Пристигнах в София петък вечерта (след работа хванах автобуса). Пристигнах към 8:30 вечерта и до 9:45 привеждахме bike-a в що годе сносен вид за състезание Сутринта тръгнахме от Младост и пристигнахме в 6 без 10 (то добре загрявка ама чак 10км ми дойде малко в повече). Съответно бяхме в края на колоната и не бързахме на старта. Тръгнахме уж да караме заедно, но моето темпо беше по-бързо (нормално, на него му е 3-та обиколка, а аз не можех да си представя що е това 100км...) На първата контрола само си взех бутилка с вода и щракнах 2 пъти с фотоапарата и потеглих. Надолу по черния път в гората се надцених малко и направих първо падане Подпрях се на дясна ръка и лакътя ме заболя. Помислих, че няма да мога да продължа. След 1-2 мин. обаче болката утихна и се метнах на колелото. По тясната пътечка в боровата гора беше супер, както каза един колега, с който покарахме заедно „това е най-приятната част от маршрута“. Там бях по-скоро от „агресорите“ За щастие не видях идиотска постъпка нито от тези пред мен, нито от тези зад мен. Според скромното ми мнение изпреварването трябва да става само на участък, където 2 колелета могат да се разминат без да се налага предния да се отмества в дясно. Сигнала „ляво“ би трябвало да означава, предупреждение да не си променя траекторията точно в този момент.
На втората контрола пак почивах 2-3мин. (няколко фурми и студена вода) и go. Два километра преди третата обаче направих още две поредни падания на спускането по пепеляка. Разхварчаха се бидони, километражи ама ги събрах. Явно добих опит в паданията и сега нищо ми нямаше само бялото джърси беше добило кафеникав цвят Километража само се рестартира и затова малко обърках статистиката (km, avg. speed, time). Така до 35км мисля добре се предвижвах. Там пак почивах 3мин max. Изкачването за Чуйпетльово обаче ми дойде много over, там вече яко подценихме врагъ. За втори път щях да се отказвам. Изпратих моя приятел да си кара напред без да ме чака. При мен краката и дишането не са чак такъв проблем, но г..ъ и кръста ме скъсват. Сега на 50-я километър кръста така ме болеше, че като легнех не можех да стана. Направо се бях стреснал да се не повредя нещо. Добре, че бяха ятата от Чуйпетльовски мухи иначе се бях заспал на поляната Доста време се заседях там, но най-после събрах воля и продължих. Като се пораздвижих душата малко по малко си дойде в тялото и горе долу пак влязох в ритъм. Пак почивах по 2-3 минути на стоянка, но загубих доста време от непознаване на терена (1-спирачки на спускането по асфалта, защото ме предупредиха, че пътя е рязко в ляво; 2- когато си дигах седалката следваше спускане, когато я свалях – продължително каране по сравнително равен терен). По обиколна нямах проблеми да отнеса некое бабе, аз так обичам да си карам – м/у хората на скорост , но със сигурност може да се измисли някакъв вариант при който редовите минувачи не вървят по състезателния маршрут – сега е забавно, не не е безопасно.
Паднах 3 пъти, веригата 6, но се благодаря че гумите устискаха както и bike-a като цяло – това му беше бойното кращене и то какво – цяла новобранска Накрая имах сили и за финален спринт Бях много щастлив, че се добрах до финала – това беше главната цел. Втората беше да съм в първата половина и нея я постигнах.
Според скромното ми мнение организацията и маркировката бяха на много високо ниво. Терена предлага поразително разнообразие – просто има всичко – супер е ! Надявам се да се отвори възможност за нови състезания – направо се зарибих Поздравления за всички стартирали, вече сте направили най-голямата победа – да приемеш предизвикателството !

[boriss13]

Как беше партито?

[CoOLeR2]

Всичко беше чудесно (:: за 3та поредна година обикалям и останах много доволен от състезанието !! Разочарованието ми дойде малко след това... когато видях класирането на другия ден (а и преди малко в сайта 100км...) Пише че съм изминал трасето за 9:18.. което е доста Не вярно !!! от старта до финиша карах плътно с един приятел и по моя, и неговия километраж пишеше 8 часа и 4 минути... :D:D 1 час и малко са ни сложили отгоре !! Но здраве да е, аз карам за Кеф не за време !!! Догодина пак!

[bdz43r]

9:18 значи, че си финиширал в 15:28. Повечето километражи ако не са умишлено настроени за друго показват само времето в движение.

[sub_eleven]

Добра инициатива беше!

Аз си карах трасето с приятели за удоволствие в общи линии. С тази идея и участвах - никъде не съм си давал прекалено зор като цяло, но така или иначе нямам особен тренинг за колоездене. Отделно съм и едър и тежък, все пак го издържах де...

Четох назад в темата разни оплаквания - тоя не им дал път, оня не им дал път!? Ми като искате да ви дават път - дърпайте здраво от самото начало. Ако сте изостанали - сърдете се на себе си. Никой не е длъжен да се пребие на тясна пътека за да ви даде път. На два пъти ми рискуваха здравето с изпреварвания разни кретени - за мой и техен късмет се разминах с падането... защото може и да нямам тренинг с колоезденето, но с раздаването на шамари имам.

По принцип нямам каска, но ако пак участвам ще си взема задължително, точно заради такива индивиди.

[Inzagi]