Благодаря за отговорите!
@boris_borisov:
Отностно темата- Прав си напълно. Искам да кажа, че темата не съм я прочитал изцяло. Нооо може да се каже че съм прочел повече от половината. Питах Любо (админа) отностно такава тема. Реших да направя такава тема, която е по-синтезирана отностно необходимите неща. Четох темата и в разказите разбрах в общите линии какво сте ползвали.
Все още имах въпроси.
Аз имам опит в планината, тренирам, но всички знаем, че понякога нещата са до шанс и за най-слабо тренирания, и за човека, които се е обезопасил на 100%. От както карам колело в планината, а т'ва е много време, съм се научил да уважавам планината, за да уважава и тя мен.
За мен спалния чувал е голяма дилема. Може би най-голямата отностно цялата организатция. Издържлив съм и имам воля, но определено искам да ми е по-леко, за да мога да изпитам по-голям кеф от карането. Когато видях Райко как го е минал си казах, че така и аз ще го мина.
Отностно храната - със сигурност няма да се тъпча с храна. Благодаря за съвета с меда и лимона! Ще си взема 100%!
Отностно храната в хижите - Да, не бих разчитал и не разчитах на това да е 100% сигурно, че ще са запасени, но тайно се надявах...

Чувам гласовете на много хора как ще кажат:
"Това не е каране 100 км за един ден"; "Как си мислиш че с една малка чантичка ще ми тръгнеш и ще се надяваш".
Със сигурност имат право тези хора.
Още като се качих в планината с колело т'ва беше 2004-та година бях очарован от това чувство на приключение, на свобода. Знаех за този маршрут от дядо ми и веднага се влюбих в него. Казах си някой ден ще го мина. За мен специално това е и кефа от целия маршрут, трудните ситуации, които след години ще се сещаш с усмивка и организатцията тип "прима виста". В крайна сметка както казах нещата опират до шанса и късмета. Ако ги нямам и не успея, живи и здрави, но вярвам в себе си и въобще не се притеснявам от това.
Мисля, че всеки от нас, които има "стаж" над 2 години има потенциала и може да го мине.
