24-часов маратон по планинско колоездене-е няма такъв купон

уникално мероприятие, след което човек винаги научава нещо за себе си
Като участник в купона-мога да кажа само едно голямо БРАВО-браво на организаторите-чудесни хора даващи всичко от себе си за да става този маратон все по добър със всяка измината година
Браво на участниците-само точни хора-навсякъде срещах усмивки и добро настроение, дори през нощта -2,3,4 часа поздрави и усмивки

споделям това което видяха очите ми
По състезателната част-долу горе мислите ми бяха насочени-да карам така както си знам

като задължително мислех да не спя-това гарантира много спечелени позиции
По светлата част си карах с голям кеф.Още на първата обиколка-на първото спускане ми падна картона-и си казах ооо това повече не трябва да се случва и то добре, че се обади Тошко, иначе изобщо не усетих, че е паднал.След като си го взех-го прегънах доста пъти и го укрепих в джоба със вътрешна гума и до края не падна повече-е през 10 минути проверявах все пак-че шубето държеше

През целият маратон видях не един участник да се връща по обратния път и да пита дали съм виждал картон-гадна работа
При падането на нощта-вече след толкова обиколки трасето бе запаметено в главата, много от тънкостите на трасето бяха ясни.Тази година вече бях със свестен фар и при спусканията нямах проблем с тази част.Със хубави фарове удоволствието от нощното каране е по голямо

Имах само едно падане

или по точно казано едно отлепване от колелото

на третото спускане-което беше отбелязано с ленти в гората-преди мястото където си вписвахме сами времената на преминаване.Че там някъде предната капла потъна леко и колелото взе да се накланя напред, при това положение съм откопчал шпайковете и съм скочил пред колелото и бягам надолу по пътеката, като чувам само шума от гонещото ме колело

и след 1-2 секунди шума спря и като се обърнах го видях се закачило на едно дърво

отстрани ще било луда картинка -бягащ преследван от странен шум с криволичеща светлина, как съм се оправил не мога да си го обясня.За щастие без никакви поражения по колелото и по мен
Обиколките продължеха една след друга, почивка след почивка, хубавото на този маратон е, че те държи нащрек постоянно.Стимулът след всяко преминаване на старт финала бе достигането до другата контрола където си вписвахме сами времената, след това стимулът беше-топлото чайче което ни предлагаха на горната контрола

и след това юрушшш на маслините

димек спускането

дори и през вечерта си мисля, че спусках добре- всъщност да спускам толкова бързо ми се случва не повече от 10-дни в годината-определено ми харесва.
Вече към 5 часа започнаха да ме наболяват и пръстите от друсането и към 06:00 реших да позакуся малко. Седнах в колата пуснах си фара да виждам какво ям и започнах

по едно време се усещах как задрямвам -та се получи нещо от сорта на заспала закуска

хем спиш-хем заксуваш и така около 30 минути.Докато свършех с тази работа се зазори и вече фарове не трябваха-но въпреки това не ги махнах-оставих ги на колелото до последната обиколка.Тук гледайки голямата дъска със хиксчетата-гледах, че Тошко е напред с 1-2 обиколки а зад мен беше Христо Смилков

И тъкмо ще тръгвам след закуската и го гледам как преминава-познах го единствено по номера на колелото.Той премина преди мен през старт-финала и затвори обиколка-коя по ред не помня, секунди след него минах и аз и изравних обиколките.След това мислите ми бяха насочени в това да изпреваря номер 3

за мой късмет 10-20 метра след старт-финала, той беше спрял да маха фаровете и там вече взех малко преднина и влязох в час.Вече бе светло настроението се покачи и се започна обиколка след обиколка по вече познатото трасе където на спусканията си хвърках

и както си мисля, че спускам добре, покрай мен няколко пъти прилитиха юнаци от щафетите -уникална скорост по спускането

освен тях по спусканията много малко хора ме изпреварваха.Предпоследната обиколка я завърших в 12:05 и подкококоросан от точните хора на горната контрола реших да направя още една обиколка-в началото на която си казах ех защо тръгнах -нещо не ми се кара май вече

но лека полека след няколко минути си казах е какво толкова-сега ако не кога и газзз-може би направих най бързата обиколка от 20:00 Събота до 12:05 Неделя
Като допълнение Събота докато се стъмни- ми беше много горещо, на изкачването преди горната контрола на моменти ми се струваше, че ме пържат, ноо през вечерта пълна промяна-студ

ама истински -сложих си тънко елече, отгоре линдстопер, отгоре зимно елече, зимна шапка, ракавици с дълги пръсти, крачоли, зимни чорапи

и май благодарение на зимните чорапи спряха да ме болят пръстите на краката при спусканията-беше си облекчение.Вече като се съмна започнах да разхвърлям багажа от себе си.
Много вода изпих през този маратон.Още в началото Тошко спомена, че трябва да се пие много вода.И наистина ми направи впечатление този път-че изпитите течности са поне 10 литра.Преди не бях се вглеждал в този фактор.На кратко това беше по време на състезанието-има и още но не може да се напише всичко-да спомена и кравите айде от мен
Още веднъж Браво на организаторите и поздрави на всички които се бореха 24 часа със себе си и се състезаваха със останалите участници настроени на същата вълна
Имаше много юнаци с които се знаем от предишни издания и мероприятия , имаше и хора които видях за първи път-изравнявайки се с някого и поздравявайки го и той отвърне усмихнат-ами и на двамата сигурно ни ставаше по приятно

На спусканията който искаше да ме изпреварва предопреждаваше и продължаваше.Аз когато настигах някой на спусканията винаги ми правеха път.А и да поизчаках малко-не е кой знае какво.
Освен положителния заряд получен от допира със участниците, такава енергия внасяха и добрите хора на двете контроли-и на двете усмихнати и предлагащи туй онуй за душата
Природата около трасето също бе във плюс-вече видях, че есента там е почти дошла, докато в източна България сме още зелени
Трасето-евала на майсторите които са го измислели -много ми хареса-имаше от всичко, спусканията така бяха измислени, че до първата контрола на високото като си хванеш треакторията-спирачките ги използваш тук там.На втората серия спускания-от високата контрола към по ниската-само около каманаците по се използуваха.Имаше преминаване и през рекички

само на третата рекичка по намалях

Имаше и прахоляк-но наистина от толкова време без капка дъжд няма как да е-но това също внасяше чар в целият купон
Искам да поздравя всички отличници от първо до трето място в отделните категории-железни

Тошко бе машина, както и Христо Смилков-евала, правеше ми кеф докато въртя обиколка след обиколка да гледам таблото и да виждам във вашите графи хиксче след хиксче-майсторско каране докрай-браво така се прави

Поздравления и за дамите-много от тях виждах и през нощта - всъщност нямаше обиколка на която да не видя участничка със силен дух, устремено да върти педалите -браво
Отборите-същата работа-здрава воля и работа в екип

имаше отбори -двойки, дама и момче-достойни за уважение
Щафетите-самолети, няма тънта мънта, на една обиколка в рамките за 10 секунди ме задминаха двама юнака от две различни щафети-наистина сред тях е царяло силна динамика в спортната състезателна игра
Искам да поздравя Пламен Андонов-който направи 17 обиколки и завърши на 5-то място

За първа година участва в този маратон и показа отново, че юнаците със голям жизнен опит-над 50 години и нагоре, показват какво е силен дух и силва воля и могат да се борят рамо до рамо със всички останали.
На финала-раздумки, награждаване-много приятни емоции.
След това лека полека поляната започна да се изпразва, паркирах колата под едно дърво и подремнах до 18:00, Пламен Андонов също последва моя пример
След като станах, нямаше никой друг-освен двамата ни и приятните емоции, които все още ни държаха здраво и разпалено коментирахме де що има по мероприятието

Стегнахме багажа и към 19:00 паехал към родният град.
Днес след като отворих очи след наваксания сън, ако щети вярвайте-първата ми мисъл бе ехх какъв кеф бе вчера-няма начин и другата година да не участвам отново
За това мероприятие ще се говори дълго време през предстоящата година-говори ли се за нещо-то значи, че е успешно
Пожелавам на организатори, съдии, и участници здраве и винаги да радват и стимулират хората носещи във себе си спортният дух.
Поздрави и на спонсорите-май за първи път ми се случва да ги поздравя

евала, че има такива които да спонсорират такива яки мероприятия

много от участниците участваме заради купона и всички последващи случки и емоции, а наградите накрая се приемат със радост и всички им се радват-едно нещо хубаво ли е то ще се купува- а спонсорирането в такива мероприятия освен, че е добра посъпка си е и реклама-живи и здрави
Както казаха Кривите спици-това мероприятие го правим за вас-искате ли го...
Здраве, успехи и незабравими мигове сред великолепната ни природата с любимият ни спорт, радвам се, че познавам хора като вас-участници и организатори-винаги готови да спретнем един луд купон.Поздрави и само напред
