Теоретични основи на Короядството с практически упражнения по Велохрасталясване -І-ви семестър
Кратко предисловие
Все още никой от Големите Апостоли на Короядството и Основоположниците на Велохрасталясването, не се е заел да систематизира знанията и уменията как най -правилно да се стигне до екзистенциалния въпрос "Къде по -дяволите се зачуках и как сега да се измъкна от тук?". Естествено това си има своите обяснения.
Първо; материята е опасна и свързана с рискове за живота и здравето на неподготвени ентусиасти.
Второ; методите които всеки прилага са се превърнали често в навик за който не се замисля.
Трето; част от методите са секретни и разгласяването им се преследва с цялата строгост от Закона.
Четвърто; повечето корояди и велохрасталясници предпочитат да планират и карат, вместо да пишат (с изключение на Апостол taurus13).
Бих помолил за съдействие и включвания в темата, за правилното протичане и съставяне на Теоретичните основи, Видните корояди и Традиционните велохрасталясници. Аз честно казaно не мога да се причисля към нито една от Светлите категории по-горе. Скромната ми личност е просто обикновен туристенгер с велосипед на рамо имал късмета няколко десетилетия да обикаля родните планини.
За да се справите с материята на Основи на короядството, трябва добре да познавете труда на taurus13, залепен най -отгоре на Общия форум, особено в частта за велохрасталясника.
Необходими матеряли и пособия:
1.Вътрешен стремеж за самопрецакване, сравнително добро здравословно състояние, любопитство, щипка мазохизъм, вяра, че там зад завоя ни очаква Светлото бъдеще , Светла бира или технична пътека .
2. Близки и далечни планини, за предпочитане с екзотични имена. Достатъчно денивелация, обрасли склонове, наличие на скали са предимство.
3.Стари пътеводители, книги с местни легенди или резултати от социалистически съревнования за региона, Руски военни топографски карти от 1986 г. Туристически карти,пътеводители и незаменимият Google earth(ГЪ,ГЕ)
4. Модерни са напоследък GPS и Андроидни телефони, достъп до сайтове с тракове за да се види къде не е минавано напоследък.
5. Здрави обувки, туристическа екипировка, и по желание, планински велосипед.
6.Наличието на собствен автомобилен превоз до изходната точка е голямо удобство.
По точка 1 повечето неща са разгледани в Евангелие на велохрасталясника от taurus13, за това няма да се спирам на нея.(виж "За различните стиловете в българското МТБ пространство")
2. Планините.Всяка планина има своя специфика. Отделните и дялове и склонове на дадена планина се различават също доста едни от други. Как да си изберем планина? Обикновено избора е свързан с наличния транспорт и желанието за пътуване. Да кажем, че сме си избрали планина. Отваряме ГЪ и гледаме следните неща:
І. Има ли връх или било с достатъчна височина.
ІІ. Има ли достатъчно дълго ребро спускащо се достатъчно ниско.
3.Ако отговора на тези въпроси е "Да"преминаваме към точка трета- почваме да се блещим дали има някакви пътища, пътеки,пътечки, следи от пътечки, нещо което може би би било пътечка. Колкото по-малък е размера на последните , толкова по-голям е интереса ни към тях. Да кажем, че успешно сме си намерили планина, населено място за изходен пункт (това е задължително , защото кръчмите най-често са там) път/ пътека за изкачване до билото или върха. Следва отваряне на сайтове с ГПС-тракове. Ако в района на избраното от нас ребро няма следи от други байкъри , се усмихваме доволно и почваме да ровим в старите руски карти, пътеводители, сайтове на близки села и да търсим туристически описания на разходки в района из нета. Все някъде ще излезе някаква информация, пък ако не излезе това ще засили допълнително интереса ни. Внимание! При разглеждането на карти и сателитни снимки, голям интерес представляват самотни постройки (по картите черни правоъгълничета) някъде на майната си в нищото , по нашия маршрут. Това предполага бивши овчарници, заслони , ловни навеси и др. със съответно пътечка към тях. Най -често не от към нужната ни посока. В крайна сметка се убеждаваме , че в по-голямата част от маршрута ни има път за качване и дори наличие на пътека за спускане на една от картите в книжката от 1976 "По следите на Партизанския отряд "Бунтовна песен". Тя не се вижда на съвременните карти от 1986 и на ГЪ, но пък това естествено може да е печатна грешка и недостатък на сателитите. Естествено има един участък от около километър и половина който изглежда минава през гъста гора/ или клек(в зависимост от планината) но какво е малко храсталясване , без храсталясване. Взимаме ГЪ, чертаем със смели щрихи и качваме в навигационното си устройство. Разпечатваме си и една карта на хартия щото знаем как изчезва по такива места заряда от батериите. Важно е да си набележите и един -два варианта за спасителен изход. Е , ако няма , няма все някак ще се справим. С това може да обявим първата част на подготовката за що-годе приключена. Част втора от подготовката включва проучване на място. Той започва със оглед от колата докато още пътуваме- преценяваме , терена, склона, обраслостта , наличието на кръчми пред който да спрем и други важни обекти.
Може при спиране да поразпитаме местното население. Обикновено разговора протича по следния начин: Б-байкър, Д-местен жилав , сбръчкан дядо, туко що взел пенсията от пощата и се запътил да пийне една бира за разсънване.
Б: Добър ден, да знаете за връх ВърлА могила от къде требва да хванем?
Д: Ааааа, ВЪрла могила...Ееее не мое стигнеш до там с велосипедо. Много е далече и е върло.
Б. Нищо не ме плаши това, а дали от там има некви пътечки надолу?
Тук отговорите много варират. Всичко зависи на какъв тип дядо сте попаднали. Най-често са от типа.
Д: Фащате начи покрай слупената кошара над Возгорица(местно название, няма го по картите) от там през гората, излизате на слогинята. Там пътеката се дели на две.(Всъщност е на три ама нема значение) Фащате у лево (сочи на дясно) превалвате Бабин байр и се по заногето, по заногето, че излезете на Зажабица. Е от там нема пътека, ама вие косо през ливагедо, покрай Габерица и сте на един черен път, и по него, по него и па сте тук.
Б.: Благодаря сърдечно с тези указания със сигурност ще се оправя.
Е винаги съществува надеждата да попаднете и на онзи тип бабки-козарки. Сгънати на Г, слабички, аха да ги духне по-силен местен вятър, със сгърчени от артрит пръсти и бръчки по лицето около беззъбата блага усмивка. Тези бабички дето със зор препускат по 25 км на ден след козите до връх ВЪрла могила и обратно. И тази бабичка да ти каже:
Бабичка: Ууу чадо, от тук по пакю, по пакю та като излезеш на пъврата гола ливада на билото свиваш в лево по една пътечка и си на Върхо. От там баби ловиш по един сингълтрък със падчета....ма ако имаш карта да ти покажа ще е най-добре...
4.Сега навигационните съоръжения са задължителни, ако искате освен да преживеете своето приключение и да го споделите с приятели в последствие.
5.Личната екипировка варира доста. Все пак свръхлеките и скъпи материали не са за препоръчване.Освен ако не сте ги прежалили. Имайте готовност да се движите доста време без вода или да пренощувате някъде из горите тилилейски. Трябва да имате достатъчно инструменти за да може да посрещнете ремонти от рода на скъсани спици, откъснати дерайльори и жила, а пък за гумите въобще да не отварям дума. Здрави високи туристически обувки са за препоръчване. Осветлението също е задължително. Храна-високоенергийна. За вода така или иначе ще трябва от един момент нататък или да разчитате на местни източници или да се мъкнете жаден, ако късмета ви изневери. Колелото трябва да е удобно за носене и да не ви е страх , че може да ожулите някъде лака му.
По теоретичната част има много още да се пише, но се надявам да протече под формата на дискусия.
В края ще метна няколко практически съвети и наблюдения.
Често чертаем линиите и траковето по ръбчета. Истински хубавите пътечки са встрани и се вият и сучат по склоновете. Най-интересните пътечки не се виждат на ГЪ. Те са в гората.
Избягвайте деретата и доловете, освен когато не търсите вода. Там вероятността да се зачукате в гъсталака е много по-голяма. Следвайте дирите на моторджиите, където намерите, те са много по-напред с материала от нас. Ако в едно каране няма носене , то изобщо не може да се каже че сте карали. Истински късмет е ако носите само нагоре.