Теоретични основи на Короядството

[Yavkata]

Теоретични основи на Короядството с практически упражнения по Велохрасталясване -І-ви семестър

Кратко предисловие
Все още никой от Големите Апостоли на Короядството и Основоположниците на Велохрасталясването, не се е заел да систематизира знанията и уменията как най -правилно да се стигне до екзистенциалния въпрос "Къде по -дяволите се зачуках и как сега да се измъкна от тук?". Естествено това си има своите обяснения.
Първо; материята е опасна и свързана с рискове за живота и здравето на неподготвени ентусиасти.
Второ; методите които всеки прилага са се превърнали често в навик за който не се замисля.
Трето; част от методите са секретни и разгласяването им се преследва с цялата строгост от Закона.
Четвърто; повечето корояди и велохрасталясници предпочитат да планират и карат, вместо да пишат (с изключение на Апостол taurus13).
Бих помолил за съдействие и включвания в темата, за правилното протичане и съставяне на Теоретичните основи, Видните корояди и Традиционните велохрасталясници. Аз честно казaно не мога да се причисля към нито една от Светлите категории по-горе. Скромната ми личност е просто обикновен туристенгер с велосипед на рамо имал късмета няколко десетилетия да обикаля родните планини.

За да се справите с материята на Основи на короядството, трябва добре да познавете труда на taurus13, залепен най -отгоре на Общия форум, особено в частта за велохрасталясника.
Необходими матеряли и пособия:
1.Вътрешен стремеж за самопрецакване, сравнително добро здравословно състояние, любопитство, щипка мазохизъм, вяра, че там зад завоя ни очаква Светлото бъдеще , Светла бира или технична пътека .
2. Близки и далечни планини, за предпочитане с екзотични имена. Достатъчно денивелация, обрасли склонове, наличие на скали са предимство.
3.Стари пътеводители, книги с местни легенди или резултати от социалистически съревнования за региона, Руски военни топографски карти от 1986 г. Туристически карти,пътеводители и незаменимият Google earth(ГЪ,ГЕ)
4. Модерни са напоследък GPS и Андроидни телефони, достъп до сайтове с тракове за да се види къде не е минавано напоследък.
5. Здрави обувки, туристическа екипировка, и по желание, планински велосипед.
6.Наличието на собствен автомобилен превоз до изходната точка е голямо удобство.

По точка 1 повечето неща са разгледани в Евангелие на велохрасталясника от taurus13, за това няма да се спирам на нея.(виж "За различните стиловете в българското МТБ пространство")
2. Планините.Всяка планина има своя специфика. Отделните и дялове и склонове на дадена планина се различават също доста едни от други. Как да си изберем планина? Обикновено избора е свързан с наличния транспорт и желанието за пътуване. Да кажем, че сме си избрали планина. Отваряме ГЪ и гледаме следните неща:
І. Има ли връх или било с достатъчна височина.
ІІ. Има ли достатъчно дълго ребро спускащо се достатъчно ниско.
3.Ако отговора на тези въпроси е "Да"преминаваме към точка трета- почваме да се блещим дали има някакви пътища, пътеки,пътечки, следи от пътечки, нещо което може би би било пътечка. Колкото по-малък е размера на последните , толкова по-голям е интереса ни към тях. Да кажем, че успешно сме си намерили планина, населено място за изходен пункт (това е задължително , защото кръчмите най-често са там) път/ пътека за изкачване до билото или върха. Следва отваряне на сайтове с ГПС-тракове. Ако в района на избраното от нас ребро няма следи от други байкъри , се усмихваме доволно и почваме да ровим в старите руски карти, пътеводители, сайтове на близки села и да търсим туристически описания на разходки в района из нета. Все някъде ще излезе някаква информация, пък ако не излезе това ще засили допълнително интереса ни. Внимание! При разглеждането на карти и сателитни снимки, голям интерес представляват самотни постройки (по картите черни правоъгълничета) някъде на майната си в нищото , по нашия маршрут. Това предполага бивши овчарници, заслони , ловни навеси и др. със съответно пътечка към тях. Най -често не от към нужната ни посока. В крайна сметка се убеждаваме , че в по-голямата част от маршрута ни има път за качване и дори наличие на пътека за спускане на една от картите в книжката от 1976 "По следите на Партизанския отряд "Бунтовна песен". Тя не се вижда на съвременните карти от 1986 и на ГЪ, но пък това естествено може да е печатна грешка и недостатък на сателитите. Естествено има един участък от около километър и половина който изглежда минава през гъста гора/ или клек(в зависимост от планината) но какво е малко храсталясване , без храсталясване. Взимаме ГЪ, чертаем със смели щрихи и качваме в навигационното си устройство. Разпечатваме си и една карта на хартия щото знаем как изчезва по такива места заряда от батериите. Важно е да си набележите и един -два варианта за спасителен изход. Е , ако няма , няма все някак ще се справим. С това може да обявим първата част на подготовката за що-годе приключена. Част втора от подготовката включва проучване на място. Той започва със оглед от колата докато още пътуваме- преценяваме , терена, склона, обраслостта , наличието на кръчми пред който да спрем и други важни обекти.
Може при спиране да поразпитаме местното население. Обикновено разговора протича по следния начин: Б-байкър, Д-местен жилав , сбръчкан дядо, туко що взел пенсията от пощата и се запътил да пийне една бира за разсънване.
Б: Добър ден, да знаете за връх ВърлА могила от къде требва да хванем?
Д: Ааааа, ВЪрла могила...Ееее не мое стигнеш до там с велосипедо. Много е далече и е върло.
Б. Нищо не ме плаши това, а дали от там има некви пътечки надолу?
Тук отговорите много варират. Всичко зависи на какъв тип дядо сте попаднали. Най-често са от типа.
Д: Фащате начи покрай слупената кошара над Возгорица(местно название, няма го по картите) от там през гората, излизате на слогинята. Там пътеката се дели на две.(Всъщност е на три ама нема значение) Фащате у лево (сочи на дясно) превалвате Бабин байр и се по заногето, по заногето, че излезете на Зажабица. Е от там нема пътека, ама вие косо през ливагедо, покрай Габерица и сте на един черен път, и по него, по него и па сте тук.
Б.: Благодаря сърдечно с тези указания със сигурност ще се оправя.

Е винаги съществува надеждата да попаднете и на онзи тип бабки-козарки. Сгънати на Г, слабички, аха да ги духне по-силен местен вятър, със сгърчени от артрит пръсти и бръчки по лицето около беззъбата блага усмивка. Тези бабички дето със зор препускат по 25 км на ден след козите до връх ВЪрла могила и обратно. И тази бабичка да ти каже:
Бабичка: Ууу чадо, от тук по пакю, по пакю та като излезеш на пъврата гола ливада на билото свиваш в лево по една пътечка и си на Върхо. От там баби ловиш по един сингълтрък със падчета....ма ако имаш карта да ти покажа ще е най-добре...
4.Сега навигационните съоръжения са задължителни, ако искате освен да преживеете своето приключение и да го споделите с приятели в последствие.
5.Личната екипировка варира доста. Все пак свръхлеките и скъпи материали не са за препоръчване.Освен ако не сте ги прежалили. Имайте готовност да се движите доста време без вода или да пренощувате някъде из горите тилилейски. Трябва да имате достатъчно инструменти за да може да посрещнете ремонти от рода на скъсани спици, откъснати дерайльори и жила, а пък за гумите въобще да не отварям дума. Здрави високи туристически обувки са за препоръчване. Осветлението също е задължително. Храна-високоенергийна. За вода така или иначе ще трябва от един момент нататък или да разчитате на местни източници или да се мъкнете жаден, ако късмета ви изневери. Колелото трябва да е удобно за носене и да не ви е страх , че може да ожулите някъде лака му.
По теоретичната част има много още да се пише, но се надявам да протече под формата на дискусия.
В края ще метна няколко практически съвети и наблюдения.
Често чертаем линиите и траковето по ръбчета. Истински хубавите пътечки са встрани и се вият и сучат по склоновете. Най-интересните пътечки не се виждат на ГЪ. Те са в гората.
Избягвайте деретата и доловете, освен когато не търсите вода. Там вероятността да се зачукате в гъсталака е много по-голяма. Следвайте дирите на моторджиите, където намерите, те са много по-напред с материала от нас. Ако в едно каране няма носене , то изобщо не може да се каже че сте карали. Истински късмет е ако носите само нагоре.

[4getcredo]

[taurus13]

Явка, много дебела и сложна материя си подхванал. Аз все още не съм могъл да си я систематизирам в главата, та да седна да пиша нещо. Вероятно след няколко години, ще съм сбрал повечко материал. Но реално има нужда от един сериозен труд по темата, щото да не откриват наново топлата вода бъдещите корояди.

[Admin]

Те пък какви корояди ще са, ако всичко им е систематизирано и смляно?
Моята рецепта за храсталясване е проста - приемам да карам с Щуров и се връзвам на акъла му на място, вместо да следвам чувството си за самосъхранение. Друго не е нужно.
Виж, навремето беше друго - тогава и сам бях майстор в сътворяването на такива моменти, обаче с напредването на възрастта и технологиите, опитите ми вече се изчерпват с мимолетни храсталясвания и отдавна не съм приключвал каране след залез слънце. Разбира се, короядството съвсем не се изчерпва само с храсталясване и замръкване, така че в другите занятия продължавам още да държа някаква форма.

Между другото, за правилен научен подход и т.н., важно е да се спомене, че терминът "короядство" е дело на Байкария, по-специално на Васко, Лъчо и Владо, а произходът му е леко нецензурен.

[4getcredo]

Да припомним, че преди време подхванах опит за подобна систематизация по индуктивния метод - чрез количествено натрупване към качествено теоретично израстване, но излезе, че короядите не се поддават на систематизация.

[Yavkata]

Те пък какви корояди ще са, ако всичко им е систематизирано и смляно?

Така е, за това теоретичните основи са само Теоретични основи. Основното ядене на кОра идва при практическите упражнения.

Тук е мястото да вместя Олд скул школата. Представителите и тръгват без предварителната подготовка като по този начин почти си гарантират храсталясването и кОрояденето. Тъй като аз лично винаги съм си падал по предварителната подготовка, системата ми е била да отивам на гарата и да хващам първия влак за където има планина, та по този начин често съм се отзовавал в примерно Стара планина с карта на Рила в раницата.
Класическото (олд скул) кОроядене залага освен на фактора "Може би ще намерим чудна пътека", най-вече на елемента
"Е сега ще се наиграем". При тази школа водещ е духа за приключения, красота, романтика, елемент на съзерцателност и много бързо съзряване до екзестинциалния въпрос "Къде по -дяволите се зачуках и как сега да се измъкна от тук?"
Както и проф. д-р на велосипедните наУки Admin спомена, най-често представители на тази школа са млади пламенни личности, които се радвам като открия, че и сега ги има и в нашия форум. Може да се каже , че по-улегналите представители на школата леко преливат към технологичната такава, но тук богатия им опит и коравата воля калена в борбата със шипки и клек се притичва на помощ. Ето мястото да представя пример за практическо приложение на действие от страна на един от видните представители на велохрасталясването.

...След махалата поехме по същия път към билото. На един разклон, незнайно как Явката и Кроко си продължиха по пътя, пък ние останалите захапахме един тревист път право нагоре. Тетриса показваше, че така ще продължава още известно време, след което следваха 20-30 метра слизане, последвани от финален щурм по стръмен склон, който не беше повече от някви си там 600 метра денивелация. То пък, както каза някой, ако не поносиш малко, каране ли е това. По едно време докато закусвахме следобедно на една полянка в гъстака, видяхме на съседния ръб Кроко и Явката, които караха. Много ги съжалихме за това, че така са се преее...али ама в края на краищата, да не са бързали толкова. На нас си ни беше есктра - таман пътя беше свършил и почваше гъстака. Навряхме се в него и го подкарахме, както си знаем и можем. То и наклона не беше за подценяване, че едвам се ходеше, ама и шипките си ги биваше. Аз такава борба друг път със шипки не съм водил. Предполагам, че тоя път ме бяха нарочили или имаха да ми връщат за нещо, щото таквоз чудо не е било. Първо една шипка се опита да ми счупи врата - след като се изпречи на пътя ми и очевидно нямаше откъде да мина, аз се сетих за стария номер, според който ако не можеш да надделееш на нещо с твоя сила, то използвай самото него за целта. И така, аз я изобиколих откъм склона откъдето дебелото и бодливо стебло беше голо и хоп, хванах се за него, за да се изтегля. Обаче гадтта внезапно поддаде и аз се сгънах на земята с колелото на врата. От това много ми стана криво, предимно на врата. Все пак запазих самообладание и присъствие на духа и започнах методично на очупвам клонка след клонка с педантичността с която хирург, който отстранява туморно образувание(само предполагам). Да ама едва успял да се освободя, още при първото мръдване гадните малки клонки отново полепваха за мен като пипала на октопод, а днес бях облечен с новото ми парадно джърси.(което вече не е парадно, според брой бримки). След като не можах да използвам шипката по културния способ, аз реших да ползвам колелото ...тъй де, няма само да ми се вози на раменете. Вдигнах го, колкото мога високо и хряс, право в сърцето на шипковия храсталак. След като поваля по този начин клоните, след това ги настъпвах, отново вдигах колелото и бам... следващия моля. Само се молех, да не отнеса някоя команда или дерайльор, щото ще ми е третия за няколко месеца. И така след епична борба най-накрая излязохме на едно ръбче, дето имаше полянка за отмора. Интересно, че само на мен днес нещо ми бе такъв труден деня в борбата с храстите, докато Кольо например си ходеше и си свиркаше, намирайки някак все проходимите участъци. Нагоре храстите поизчезнаха, но се яви стръмна гора - стъпваш и хлъззз обратно. Ама за има няма час и половин и нея я изядохме и ето ни на билото най-сетне по залез слънце...

Позволявам си да пусна този цитат, защото е перфектен пример как действат Олдскул представителите с помощта на технологията. Апостол taurus13, разполага с трак през нищото и GPS от една страна, а от друга път. При огледа на терена изглеждаше, че ще има класическо храсталясване нагоре. Виждате как с една умела маневра то бива постигнато. Красота и изящество! Съвършен миг постой, поспри да ти се порадваме! Ето тук е разковничето и сърцето на кОроядството и велохрасталясването. Не в случайното загубване а във вътрешния стремеж и практическия опит и натрупани знания, как да го постигнеш. Та това е един от методите за който Многоуважемия Admin спомена. Залепвате се някой доказан представител на Олдскул школата и приключението е гарантирано.

[taurus13]

Ми виждате от цитата, колко елегантно и небрежно Явката и Кроко се изгубиха.

[Yavkata]

Базисен метод за носене на планински велосипед
Колкото и да е странно, при проведена анкета с граждани на площад "Народно събрание" се установи, че голяма част от тях не са запознати с основния метод за носене на планински велосипед. Този метод е изключително съществен за велохрасталясването, основно при набиране на денивелация нагоре. Има и редица модификации в зависимост от характерни условия- придвижване в клек, храсти, гъста гора и други. За разлика от професионалния метод, използван за пренасяне на велосипеда при скално катерене, каньонинг, пещерни прониквания и бейз джъмпинг, тук няма специални приспособления на раницата и не се разглобява велосипеда.
Изходна позиция. Положение прав, лице обърнато към склона, крака разтворени на ширината на раменете или малко повече. Велосипеда е пред нас, малко по-високо, перпендикулярно на склона. Държим леко с едната ръка грипа на кормилото от към нас и леко подпираме с другата седалката. Курбела от към нас е в крайно долно положение. Желателно е веригата да е на най-големия венец, освен ако не сме с башгард.
Действия. Приклякаме с прав гръб. Преместваме последователно ръцете, едната до долната част на ботуша на вилката а с другата хващаме курбела. С ръката държаща вилката леко завъртаме предното колело, до ъгъл приблизително 90 градуса. С движение от раменния пояс повдигаме байка и го прехвърляме над главата, докато долната тръба легне удобно на раменете. Изправяме се с пъшкане, без да навеждаме гърба. Нагласяме байка да е добре балансиран върху раменете. Трябва спокойно да може да седи на "кантар" като само леко придържаме курбела с пръсти. При придвижване е допустимо местене по различни точки от врата и раменете, с цел масаж. При нужда може да се държим и за ботуша на вилката. Естествено има редица модификации на Базисния метод, свързан с лични предпочитания, особености в анатомията на носача и конструкцията на велосипеда. Силно препоръчвам почивки на всеки 5-600 метра преодоляна денивелация.
Базисния метод не е универсален. Недостатъците му ясно проличават при носене в гъста растителност. Заплитане на спици в клека, опиране на гуми и кормила в стволовете на дървета ни принуждават да минем към Еднораменното носене. Този метод не е препоръчителен за дълги разстояния, но е незаменим при преодоляване на тесни , но сравнително проходими участъци. Има също няколко модификации.
Носене тип "Клюн". Бърз метод, при който велосипеда е до нас, по посока на склона. Важно е колчето на седалката да е с оптимално дължина за този метод. Изпълнение. Леко приклякаме до байка, така, че долната предна част на седалката да легне върху презрамката на раницата на едното ни рамо.Прехвърляме ръка през рамката и хвацаме д длан долната тръба пред венците. Изправяме се. Еднораменния метод е по-удобен за приложение с дясно рамо, за да избегнем неудобства от страна на венците. Метода "Клюн" е вариант на Класическото еднораменно носене, при което клякането е доста по надолу, а върху рамото ляга горната тръба.
"Бърз" еднораменнен метод Леко силов метод, служещ за преодоляване на кратки технични участъци. Ние сме с лице към склона, байка е до нас. Слагаме длан под горната тръба, в точката на баланс. С движение от рамото и бицепса изтласкваме велосипеда до опора върху раницата. При движението леко освобождаваме дланта , за да може рамката да се извърти и заеме правилна позиция. При тази позиция байка е леко под ъгъл, лесен за променяне според препятствията за преодоляване. Естествено това води до напрежение в рамото и ръката, но пък бързината на действието прави метода ценен за кратки гористи участъци. Лично аз считам вариациите имащи директен произход от бутането за неудачни. Пример за такъв е повдигането. При него една ръка е някъде по кормилото , другата вдига байка за горната тръба с напрежение от средното рамо.
Естествено има доста модификации на горните методи, както и "Висшия пилотаж"- сецане, влачене, дърпане, и прошмулване свързани с преминаване на клекови пояси, скали, храсти и други приятни участъци. По нагоре в темата Taurus13 запозна по наблюдателните читатели с Метода на Милко за преодоляване на шипкови храсти с помощта на байк.
"taurus13 написа:
... Аз такава борба друг път със шипки не съм водил. Предполагам, че тоя път ме бяха нарочили или имаха да ми връщат за нещо, щото таквоз чудо не е било. Първо една шипка се опита да ми счупи врата - след като се изпречи на пътя ми и очевидно нямаше откъде да мина, аз се сетих за стария номер, според който ако не можеш да надделееш на нещо с твоя сила, то използвай самото него за целта. И така, аз я изобиколих откъм склона откъдето дебелото и бодливо стебло беше голо и хоп, хванах се за него, за да се изтегля. Обаче гадтта внезапно поддаде и аз се сгънах на земята с колелото на врата. От това много ми стана криво, предимно на врата. Все пак запазих самообладание и присъствие на духа и започнах методично на очупвам клонка след клонка с педантичността с която хирург, който отстранява туморно образувание(само предполагам). Да ама едва успял да се освободя, още при първото мръдване гадните малки клонки отново полепваха за мен като пипала на октопод, а днес бях облечен с новото ми парадно джърси.(което вече не е парадно, според брой бримки). След като не можах да използвам шипката по културния способ, аз реших да ползвам колелото ...тъй де, няма само да ми се вози на раменете. Вдигнах го, колкото мога високо и хряс, право в сърцето на шипковия храсталак. След като поваля по този начин клоните, след това ги настъпвах, отново вдигах колелото и бам... следващия моля. Само се молех, да не отнеса някоя команда или дерайльор, щото ще ми е третия за няколко месеца... "
Надявам се, че ще запознае някой ден аудиторията и с частта "Как да си нарежем дърва с помощта на Излишна плоча 42 зъба"

[Yavkata]

Когато се захванах със това помагало много от познатите ми споделяха, че и те са си мислели за нещо подобно, но понеже е много обемен кат мат'рял, пък потребителската аудитория малка, няма как да се върнат вложените инвестиции. Гледат ме едно така леко съчувствено, въздъхват, мятат байка на рамо и поемат пак през храстите надолу. Аз понеже от дума не разбирам ще продължа да събирам спомени, идеи, впечатления от патилите и да ги трупам в интернет пространството, пък ако е речено някой ден може и някой творчески колектив да ги систематизира в удобен за носене практически наръчник, джобен формат. Спираш, начи пред дадено храстопрепятствие, вадиш наръчника и по азбучния показалец откриваш каквото ти е нужно. Примерно стигнал си до хвойна...У, Ф, Х, Хъ, ..хуйня, не, храстинг, не ..а ето го Хвойна, Хвойнинг!

.....
Та иде реч на това, че напоследък покарахме няколко пъти по Централен Балкан над Сопот и там има едни хубави тесни пътечки, скрити в хвойната. Тия пътечки, освен дето са тесни, ми имат и разни остри чупки, та и разни умело маскирани камъни и коренища на дърти хвойнаци. На всичкото отгоре встрани, по посока пътеката, стърчат оглозгани клечки, щото нали често ги брулят разните му там велоциклисти, пък и вероятно от смрадтта, разнасяща се от обувките на туристиите, да не говорим дето младите пепелянки имат и те навика да ходят да ядат младите иглички на хвойната, щото си набавяли от това няква важна съставка за отровата която произвеждат, щото тя същата да мирише благо на джин и ухапания да не се коси и да бяга бързо към болницата, та тя да може да го стигне и да го хамне, гат се гътне. Малко сложно стана, ма смятам, че вече сте ми свикнали на "академичния" стил.
Та за какво ви разкавам, ето например последното ни каране там - караме си ние с Кроко и Кольо по тия пътечки и аз в миг на просветление, просвещавам на глас двамата ми другари, по въпроса, защо жените не ги могат да ги карат тия пътеки. Защото...- продължавам аз - виждате ли тия сега кривини и коренища тука? - жените по правило имат изпълнителски мозък и малко им куцат импровизациите. Като има пътека, ще карат по нея, докато свърши. Сам дето по тая пътека така не може да се кара - тука се налага в един момент да импровизираш, да дръпнеш някоя измислена линия оттук до там през хвойнака, да изрежеш някой излишен завой или коренище. И точно завършил мисълта си, ми се предлага(отгоре) възможност да докажа тезата си. Както съм си на няква там по тегавка предавка, вдигам предницата и изрязвам напряко през хвойната, като изкачвам нещо, което се намира под хвойната, но идея си нямам какво е, но все пак се надявам да не е кълбо пепелянки. И тъкмо да дропна победоносно обратно на пътеката чувам хряс.....и оттам прас....задната гума блокира и аз се метам през пътеката, та отдолу в игличките на меко и забележете пак на ляво рамо. Ба ма...би казал първобитния човек в този миг. Когато отивам при велосипеда си, намирам задния си дерайльор някак безобразно насукан, обиден и осквернен, да ме зяпа, наврян дълбоко в спиците, захапал в уста една свежа хвойнова клонка с обезигличкен връх.
.... Хвойни ли....То това даже там е необходима техника, щото наклона е големичък на места, а там където няма хвойна, сцеплението дебне отвсякъде и можеш да се пребиеш като куче, без да му мигне окото(на кучето, ама не знам защо). В хвойните няма такова нещо - идеално сцпеление и регулиране на скоростта без спирачки. Когато усетиш, че много се засилваш, просто избираш някоя по-дълбока хвойна и скоростта ти автоматично спада. Аз тая дисциплина хвойнинга, много я харесвам като подразделение на ФР-то и използвам всеки случай да я рекламирам, пък някой ден, ега ме пишат в учебниците като откривател на нещо. Когато слязохме долу до гората обаче, нещо се замислих, че ако бях аз една хвойна, таквиз мръшльовци като мен(ама като не съм хвойна) никак нямаше да ги долюбвам, задето така ме газят, че и другите приканват към това деяние. Но си викам, щом нищо ми няма досега, значи или хвойната е толерантна или дори може би и харесва да я мачкат. Тя и моята приятелка, все вика - масаж, масаж...Женска му работа...хвойненска. Явно го възприема като един масаж и поради това сме така да се каже симбиотично разположени един към друг. Така си мислех тогава де...
... Я хвойна...Кроко мина по пътеката, ама дали да не изрежа ей там отгоре - тя хвойната е ниска, пък и нали обикновено подлите оглозгани връхчета стърчат именно на пътеката, докато горе са извити плавно стебла, които пружинират докато минаваш през тях и са ти балгодарни за масаж.....ааааа Хряс....4. Поглеждам надолу, а дерайльора ми щастливо се хили със суха клечка напряко в устата, досущ като кварталния черен лабрадор, който просто си умира да изскубе от някъде едно бичме 10 на 10 и да ти го хвърли в краката с вярата, че ей това можеш да му го хвърлиш някъде на 20 метра поне. И защо мина оттам сега, пита ме Кроко....знам ли, аз бях смирен, трябваше да стане.

Линк към оригинала

[Admin]

Отдавна ми се щеше и аз да дам своята скромна лепта в подобен теоретичен труд от най-високо ниво. Уви, за нАука все по-рядко има време в наши дни, но ето, да не съм капо:

Основни видове корояди и велохрасталясници

Всъщност Явката още в първия си пост е засегнал този въпрос, но все пак от различен ъгъл. Той нагледно е дал рецепта за постигане на състояния като "зачукан в храстите", "знам къде съм, но това не ми помага" и "да би на пътека стояло, шипки не би видяло", но не всички корояди достигат до тези състояния по един и същи начин. Или, дори начинът да е един и същ, първоначалната нагласа може да е коренно различна. Аз лично използвам именно нагласата като основа за следната класификация:

1. Корояд по природа. Възможно е да го срещнете и като: корояд-мазохист (за останалите в групата се явява по-скоро като корояд-садист), natural born koroqd, природен корояд и т.н. Лат. наименование: koroqdis naturalis.
Определящо за него е вроденото желание да бедства в храсталаци и пущинаци. За него това е приемливата форма за съществуване в горски условия. На ясни пътеки той се чувства непълноценен, скучно му е. Затова при кръстопът би избрал винаги най-стръмната, най-невзрачната, обещаваща най-много храсти пътека. Ако още след първите 50-100 м започне да изчезва, това е петица от тотото. Ако трябва само да си я представя, това е шестица. Ако изобщо няма пътека и склонът изглежда непреодолим, той е ударил джакпота. За него връщането назад е непознато и недостойно дело, а оптимизмът му е неизчерпаем, дори на прага на отвесни скали. Падането на нощта е жадуван край на скучния ден и начало на същинското каране.

2. Ситуационен корояд.
Като цяло той е близък до природния корояд, като в еволюционния процес може да се намира както преди, така и след него. Иначе казано, ситуационният корояд може да е последното стъпало преди природния, но може да е и следващо стъпало - когато на природния вече му е писнало да преспива в гората и е започнал да избира не най-невъзможния за каране маршрут. И в двата случая обаче за този тип корояди е характерно следното: те не търсят храсталаците на всяка цена, но в реална ситуация на терен, когато трябва да изберат накъде да тръгнат, нещо отвътре все ги тласка към по-дивата пътека. И последиците обикновено не закъсняват. Все пак, редно е да се отбележи, че когато ситуацията започне трайно да клони към замръкване или тотално зачукване, ситуационните корояди имат много по-голяма склонност от природните да излязат от ситуацията, т.е. от храсталака, без от това да бъде наранено егото им.

3. Непреднамерен корояд.
В някои отношения има доста общи черти със ситуационния. Те идват най-вече от туй, че и двата вида обожават новите места и пътеки, чувстват се призвани да изследват непознати райони и като цяло скучаят на черни пътища, така че пътеките са техния естествен избор. Непреднамереният корояд обаче е доста по-предпазлив. Той предварително осъществява щателна подготовка с изследване на карти, сателитни снимки, разкази от други хора. На терен следи внимателно GPS-а и като цяло има усет за наближаващото зачукване. Като цяло неговият стремеж е да се получи интересно каране, но да си остане каране. Затова в някои случаи той е готов да предприеме див фрийрайд с големи шансове за успех, вместо да следва още 2-3 часа непроходима пътека, само защото няколко километра по-нагоре е видял маркировъчен знак. Големият проблем на непреднамерения корояд е, че е винаги оптимист и като такъв е силно податлив на внушения и увещания от страна на ситуационния корояд, а понякога и от природния. Затова в една група тези видове често се допълват - понякога за добро. Друг път обаче ефектът на храсталясването може дари да се мултиплицира.

4.Подкован корояд. Среща се и като високотехнологичен корояд (негово самоопределение) или наивен корояд (определение на другите за него).
Характерно за него е, че при каране впряга всички известни на нАуката средства за предварителна подготовка и въпреки това успява да храсталяса добре, което винаги го оставя безкрайно учуден. За разлика от непреднамерения корояд, подкованият никак не допуска, че може отново да се зачука след всички проучвания, които е направил, и мерки, които е взел, но по една или друга причина успехите му на короядското поприще никога не закъсняват.

5. Опитен корояд. Може да го срещнете и като улегнал корояд.
Това е особена форма, която най-често е била или все още отговаря на критериите за някой от първите три вида. Отличително за него обаче е, че толкова много е ходил и карал, толкова планини, долини, дерета, пещери и скали е видял, че всичко вече му е повече или по-малко познато. Когато влиза в храсталака, за него това е по-скоро леко забавление и рядко е изложен на каквато и да е опасност. Поради това той е ценен кадър в откриването на пътеки и нови места, тъй като дори за пръв път да е там, все ще знае нещо за околните ридове и пътеки. Точно заради тези качества обаче, в редките случаи, когато наистина се зачука, на качеството на изпълнението му могат да завидят всички от горните групи.

6. Случаен корояд.
Човек, който без да подозира е попаднал в група, съдържаща поне един корояд от първите три вида.

7. Глупав корояд.
Това е случаен корояд, който повече от веднъж попада в група с един и същи доказан корояд от първите три вида. Глупавият корояд е временен и твърде неустойчив вид. Това е така, защото причините да попадне за втори или трети път в храсталаците с едно и също лице от първите три вида могат да са две: или храсталясването му харесва (макар и на подсъзнателно ниво), което скоро го превръща в корояд от типа 1 до 3; или пък храсталясването не му харесва, но той е достатъчно глупав, за да не забележи някои съвпадения и признаци от първи път - няма обаче толкова глупави хора, че да не им се изяснят нещата от трети път.

Разбира се, има и всякакви междинни форми, има и корояди-хамелеони, които се проявяват ту като един, ту като друг вид. Могат да бъдат обособени и видове като спортен корояд, начинаещ корояд и др. подобни, но по моему повечето корояди, които съм срещал, могат да бъдат отнесени към някой от посочените тук типове.

[gosh6o]

Открих себе си почти напълно в "Непреднамерен корояд".
Сега за компанията:
Един приятел го оценявам на "Случаен корояд" обичащ короядстането. Той не би се зачукал сам, но е с болен мозък, защото реши да си купи drag onset...
Другия е "Глупав корояд", който някак се навива да короядсва, но по пътя може веднага да те предаде и да си тръгне

[RedHawk]

А най-важното, както и при други дейности е да ви влече и да ви идва отвътре. Иначе няма смисъл да се
пробвате - просто ще си изгубите времето в напразни опити за усвояване на материала. При наличие на
гореизброените фактори спокойно може да се впуснете в дебрите (буквално) на корояденето, храсталясването,
изгубването или както всеки реши да го наименова (но тук за да се придържаме към стила на темата то е
короядство) и така могат да се достигнат небивали висоти в материята.
При всички случаи важно е да притежавате упоритост, като нейната разновидност - ината, тук е положително
качество. Прочутата сентенция - "Запънал се като магаре на мост" е в страшна сила тук, но с малко по различно
звучене - "Заинатил се да мине шубрак като дърт корояд".
Предметите свързани с оцеляване никога не са в излишък в раницата на един закоравял корояд.
Там можете да срещнете какви ли не причудливи и непривични неща - рибарски корди, кукички, различни
видове въжета и връвчици, всякакви средства за палене на огън - от модерните запалки и кибрити до малко
по-непривични ( магнезиеви запалки ) или остарели - защо пък не кремък и прахан. Канчета, самоделни
котлони, памук, игли и т. н. Списъкът е дълъг като сред него е много важно да присъства осветление - така
де замръкването си е в реда на нещата. Задължително е и наличието на сечиво - било то ловджийски нож,
викторинокс, обикновено или по-скъпо джобно ножче или пък "китаец" за до 10 лв. - важното е да има с какво
да се оцелява при задължителното изгубване.
Когато някога в планината попаднете на такъв тип който освен раницата носи със себе си и велосипед
(гушнал го, нарамил го или качил го на гърба си), естествено ви се приисква да го попитате защо освен
раницата мъкне и велосипед. Това може да се окаже трудна задача, защото докато въпроса ви се оформя
на върха на езика, въпросната персона вече се е гмурнала във поредния храсталак. Така са те - както
делфините в морето - скачат от вълна на вълна, така нашите хора от гъсталак на гъсталак. Затова може и да
знаете за тях само от легенди. Като Йети - някой казва на друг, че някой си го бил видял, но никой не е сигурен
в това. Това че доста често се движат на стада не ви гарантира по никакъв начин, че ще успеете да достигнете
до близък контакт с тях. Обикновено може само да забележите леко или силно раздвижване в близките храсти,
след което всичко притихва.
Планините са тяхната стихия разбира се, но не е изключено да има представители борещи се и с друг тип
терен. Кой е казал че в полето трябва да се следват само пътища. И там има самотни храсти, високи треви,
блатисти места и други привличащи короядската душа природни дадености.

Ето и един опит за самоопределяне чрез кратък тест, без претенции да е изчерпателен :

Решавате да отидете да покарате някъде - от колко време сте го планирали!

а - Седмица преди това.
б - Два три дена.
в - Вчера.
г - Ами не съм, ей така си реших.

Какъв маршрут си избрахте?

а - Видях описан маршрут с прикачени следи.
б - Видях някакъв маршрут с кратко описание в него
в - Погледнах едни местности в Гугъл-Ърта
г - Не знам - днес ми се кара някъде в Стара планина

Как се подготвихте за маршрута?

а - Свалих си трака и прочетох подробно описанието.
б - Погледнах набързо описанието.
в - Ами начертах го набързо в Гугъл-Ърта
г - Ми станах днес и реших, че ми се кара в Стара планина - нещо май ми задавате излишни въпроси.

Какво си взимате с вас в раницата?

а - Разбира се всичко необходимо - gps, карти, компаси (то в gps-а има ама за всеки случай).
б - Ами инструменти, яке, храна и т. н.
в - Аптечката, храна, осветление, инструменти, гуми, нож, запалка..... абе доста са да не изброявам.
г - Някои от нещата дето спомена колегата над мен ама всичките са ми много - намалявам ги.

Имате ли предпочитания като вид път - асфалт, черни пътища, пътеки?

а - Ако има асфалт до някоя точка го въртя. Харесвам и черни пътища и по-гладки пътеки.
б - Черни пътища и пътеки. Ако асфалта е неизбежен защо не.
в - Асфалт!! Асфалт!! ти нещо май се бъзикаш с мене - това е вредна дума. Е с колата може ама после не.
г - Както дойде. Трева става, шума също, утъпкан камънак. Асфалт...хммм - случвало се е да пресичам понякога
такава настилка ама рядко. Другите две ... ако ги има хубаво - ако ги няма пак хубаво (смее се ехидно).

Според вас как трябва да изглежда една хубава пътека?

а - Права, гладка, достатъчно широка, не много-стръмна, може с камъни и корени, но да са малки.
б - Ами нормална пътека или каквато дойде, все някак ще я мина.
в - Не е задължително да е ясно видима, да е с малко сцепление, с повече и по-големи камъни, стръмна или
комбинация от изброените.
г - (Смее се) Такива има само в приказките. Е добре де, виждали ли сте на някои места гората е по-рядка и има
някой по-утъпкан участък, тръгвате да проверите..........

Карате по хубав утъпкан черен път в планината - вдясно се вижда тясна пътека, но не знаете накъде отива -
какво ще направите?

а - Предпочитам да не рискувам да се отклонявам от трака, пък и най-вероятно няма да я видя.
б - В някои случаи бих я пробвал, но иначе бих продължил по пътя.
в - Трябва да се пробва. Тоя начертан трак трябва да се обогатява все пак.
г - Тия ги знам. Колко съм ги ял. Вероятността да е цяла е минимална. Обаче има едни други дето......

Какво правите ако сте пред замръкване в планината?

а - Не знам, не ми се е случвало.
б - Ами имам си неща за замръкване. Ако се стигне до там замръквам и така.
в - То май често се случва. Ама замръкване в планината само ако желая. Ако стане - лагерни огньове, веселба и
така. Ама винаги вариант си остава и една хубава кръчма.
г - Искаш да кажеш какво правя когато не замръквам ли? Ами скука - обикновените неща дето си върша из нас -
гледане на телевизия, спане и така. То май напоследък все така взе да става. Абе да знаеш някоя планина дето
не съм я чувал?

Случва се да се озовете на непознато място - какво правите?

а - Това е почти невъзможно, но ако стане се връщам на трака.
б - Според ситуацията - може и да реша да се върна откъдето съм се объркал или да се пробвам да стигна до
по-познато място.
в - Задължително се проверява дали има добри възможности за каране там.
г - Ами вече не е непознато - хахахахахаха!!!

Докато се движите из планината срещате ли туристи?

а - Много често и то доста.
б - Понякога да, понякога не, зависи къде съм отишъл да карам.
в - Много рядко, но когато ги срещна са от най-запалените и имаме какво да си кажем.
г - Май отдавна не съм виждал. Тия тъпчат само по пътеките. Последно видях един преди няколко години. Беше
се заблудил та ме пита за пътя. Мисля че не му бях от полза, че по това време и аз не бях сигурен къде съм,
освен че се намирах някъде в Средна гора.

А диви животни?

а - Никога. Ааа май веднъж един синигер. Това брои ли се.
б - Няколко пъти, но не съм попадал на мечка или вълк.
в - Често и всякакви.
г - Има няколко пъти когато не съм виждал нито едно.

Какво каране предпочитате - високопланинско или в гористи местности?

а - И в двете става, но да не е прекалено диво и да е проходимо.
б - И двете са добри и имат своите особености.
в - И двете, но да има повече ранообразие, технични терени и нови интересни места.
г - Нямам претенции. Веднъж се натресох в един камънак по високото и там.....

Избройте някои горски растения?

а - Бук, бор, ягода, боровинка, бреза.
б - Къпина, малина, липа, топола (е добре де среща се тук там из горите).
в - Хвойна, шипка, драка, къпина, дрян, акация (има я в ниското), глог, повет (онова дето все ми се усуква около
кормилото) - имаше и още, и повечето са бодливи.
г - Тук мога само да допълня по-горното - клек, коприва, бръшлян, джанка, бабини зъби, магарешки бодил ( абе
тия последните две са полски ама нали ви споменах за асфалта и така).

Представете си следната ситуация : Много нагъсто израсли млади дървета с храсти и треви между тях. Много
и всякакви насекоми, а вие сте в средата. За напред имате само предположения какво ви очаква, а назад е мястото
от което сте стигнали до тук(все пак в повечето случаи има такова, макар и сега да ви поставяме направо в средата).
Как ще постъпите?

а - Както казах и по-горе до това няма как да достигна. А ако все пак ме поставите в средата ще се извадя на
пътя.
б - Ако не съм на кеф ще се върна, ама мога да продължа и да се опитам да стигна по-проходимо място.
в - Гъсто, гъсто колко да е гъсто. Абе някъде напред винаги има пътека и обикновено е най-добрата. А насекомите -
за тях си имам специален речник, неподходящ за масовата аудитория.
г - То ако е само трева е добре ама има и коприва. Като казах коприва на едно място имаше една мутирала......

Какво свързвате с понятията "отмора" и "почивка" в планината?

а - Когато спирам за малко да ям или да пия вода.
б - Зависи - баир с по-малък наклон, полянка, планински връх.
в - Голо място, черен път, карта, компас, хубава зелена поляна, припечен планински връх, лека пътека.
г - Еххх - повечето от изброените неща. Ама понякога и пътеките са рядкост.

Как ви се отразява времето и имате ли предпочитано такова?

а - Най-добре е слънчево време. Понякога съм попадал на слаб дъжд, но е неприятно. Следя прогнозите редовно.
б - В слънчево време ми е приятно, но си имам екипировка и за по-лошо време.
в - Слънце, дъжд, мъгла, вятър, сняг - всякак може да се кара, стига да е пак на някое ново място.
г - Само екстремни условия да има - така става още по добре. Хем да си в "никъде-то", хем да те брули и лющи.
А мъглата.... еххххх какви райски зачуквания стават в една хубава гъста мъгла. Ама стига сте ми разпалвали
въображението с тия въпроси. Скоро ли приключваме, че гледам се заоблачава.

Последен въпрос - носите ли си велосипеда с вас?

а - Това подвеждащ въпрос ли е? Обикновено го карам.
б - Разбира се че карам велосипед. Е понякога се налага и да бутам.
в - Да винаги. Ааа тоест карам го където може.
г - Аз не го нося - имам си друг метод ама засега е тайна. Иначе някои места стават за каране

Преди общите оценки да изброим за улеснение и категориите обособени в предния пост за база за по-лесна
ориентация :

1. Корояд по природа
2. Ситуационен корояд
3. Непреднамерен корояд
4. Подкован корояд
5. Опитен корояд
6. Случаен корояд
7. Глупав корояд

Сега да обобщим доколкото може :

Повече отговори "а" - не се вписвате в никоя категория. Може да има минимален шанс да попаднете в категория 7,
но така или иначе това ще е епизодично и без значение. Явно това не е вашата стихия и няма
смисъл да клоните натам. Може да се интересувате от короядство за обща култура.
Повече отговори "б" - имате шансове и заложби за развитие. За момента сте най-вече в категория 2 или 6. Ако
сте в категория 6 и попаднете в група с доайен в короядството попивайте материал от него
ако ви позволи и някога ако имате талант може дори да надминете и категория 5. Ще бъдете
един "гуру" на короядството и малко неща ще са тайна за вас. Може дори да се насочите и
в усъвършенстване на категория 4 - никоя машина или средство измислено от човека за
помощ в ориентирането не би могла да ви попречи да попаднете в дебрите на гъстата и
тайнствена гора.
Повече отговори "в" - най-вероятната категория за вас е 1, но не е изключено да сте напреднал 3 или случаен 2.
Вероятността за 5 не е изключена - доста тайни не са чужди за вас, но може една стъпка да
ви дели от върха - кой знае..... следващия път.....
Повече отговори "г" - определено направо сте започнали от 1 и бързо сте напреднали през останалите, за да
достигнете съвършенство. Вашата категория е 5, но има подозрения (ако всичките ви отговори
са "г"), че таланта ви в областта може и да ви е изстрелял до невиждани висоти и уменията ви
да граничат с невъзможното. Дали нямаше едни скрити текстове където се споменава за........

Та така - ако не сте с повече отговори "а" и ви влече материала - приятно короядстване - пък тя темата ще набъбва
и ще ви ориентира все повече.

[rscossworth]

До тук разбрах едно нещо, има много и най-различни видове корояди.

[Yavkata]

Отговор на въпросите ми, може ли въобще без GPS-трак, защо трябва да се движим по и как да го правим правилно, дава инж. taurus13 в предаването "Изкривено Отлично":


" А не....трака е като пепелника,
служи да тръскаш около него.
Така и трака служи за да имаш база за импровизация,
щото ако нямаш трак, то ква импровизация?
Тогава си е живо лутане!"

[Yavkata]

Искам да отправя и едно-две предложения свързани с кодовите означения в описанията на пътища и пътеки.
Предложение първо:
Освен добилите популярност R,T, F, и Х , да се включи и B ( от bushing). Означението се полезно когато има почти видима пътека, но толкова обрасла, че е почти невъзможна за каране, носене или бутане. Движението по нея се осъществява с провиране, дърпане, сецане и благославяне на велосипед и храсти.
В-1 е категория при която все пак има възможност за провиране върху велосипеда, като клонките са без тръни, и можем да се промъкнем съм с извиване и разплитане на кормилото.
В-2 е категория при която дърпаме и разплитаме велосипеда от жилави клонки и лиани. Количеството тръни е малко и се отърваваме само със бримки по джърситата и повърхностни драскотини по бузите.
В-3 е категория при която микса от тръни и бодливи растения във растителната преграда е до 50%. За придвижване е препоръчително кордурено облекло и протектори. "Благословиите" са неизменна част от придвижването по такава пътека. Велосипеда се тътри легнал или извит, и се налага честото му разплитане. Пукането на гуми не е необичаино.
В-4 е категория при която микса от тръни и бодливи растения във растителната преграда е над 50%. Тук тежката моторджииска екипировка е задължителна. Помага носенето на лозарски ножици, трионче, малка брадвичка. При повече упоритост колелото също може да мине без да се разглобява.
След "карането" по В-4, най-голямого удоволствие е да седиш на припечна полянка и докато лепиш гумите, да вадиш тръни от себе си и да се превръзваш с остатъците от джърсито.

Предложение второ :
Да се добавят и нови цифрови означения за трудността на пътища и пътеки. те са по-индивидулани и се базират на броя на изпитите предишната вечер бири без първите четири. Например R3 при изпити 9 бири предишната вечер става R = 3 + (9 - 4) = R 8 , при 7 бири T -4 става Т= 4 + (7-4) = Т-7.

[Yavkata]

В последните години възхода на светодиодната индустрия, а също така и на батерийната доведе до появата на фарчета и челници, абсолютно достатъчни, че и излишно силни, за да може спокойно да се кара в планината през нощтта. Много хора притежават подобни, но за мое голямо учудване, все още те се ползват основно за градска светлина или за аварийно излизане от планината. А всъщност нощното колоездене е много приятно и красиво усещане. Разбираемо е, че много от хората са на работа, след което са уморени и предпочитат са си полегнат пред телевизора, но според мен, не точно там се крие липсата на популярност. По-скоро съвремения човек, все още смята нощтта за по-лошата част от деня, а нощната планина, за по-опасна и враждебна. То това си е един такъв набит в подсъзнанието от вечни времена архаичен инстинкт, който казва, че който много скита нощем далеч от огъня, го изяжда саблезъбия тигър. Е, тия времена отминаха, горите ни са почти стерилни, ако не броим някое прасе и някоя баба меца в най-дивите части от планината.
Лично за мен нощтта е по-романтичната част от денонощието, когато всичко притихва, светлинките мъждукат, а земята си почива от попълзновенията на човеците. Представете си лятна неделна вечер, хората отдавна са по домовете си, заети с тривиално битови дейности - кой с деца се занимава, кой перални пуска, кой с бирата пред телевизора...утре е понеделник, въртележката ще се завърти с пълна сила. Както казваше Том Сойер(интерпретация), мразя неделите, защото заради тях делниците изглеждат още по-тягостни. А ти...ти си в планината, някъде из горите. Наоколо пълна тишина, мастиленото небе обсипано със звезди, а нахапаната медна луна виси в ъгъла на небосклона леко накривена, като закована с пирон. Мощния челник пали листата, пукота от прегазените от гумата съчки отеква в гората. Излизаш на полянка, посядаш на скалата, гасиш челника и тишината и тъмнината те обгръща и ти си там, заедно с вселената, заедно с тия всички звезди и светове горе. Минало и настояще се сливат и ти като че се връщаш хиляди години назад, когато пак си стоял на тази скала, облечен с кожи и пак си гледал звездите със същия трепет.
Обличаш се, палиш фаровете и поемаш устремено по скалистата пътека. Светлината канализира терена пред теб, нищо не те расейва. Чуваш само тропота на камъните и собственото си дишане. Всъщност нощем се кара по-лесно. Преди години, когато ходех по пещери и бях млад курсант, вечерта край огъня старите коментираха един траверс на една пропаст, през който бяхме минали през деня и как добре сме се справили с това. Ами че то беше елементарно, репликирам аз. Елементарно, ама знаеш ли каква пропаст имаш отляво? Имаш, но не я виждаш, така че какво значение има, отговарям аз. Те се смяха, но истината е, че така е устроен нашия мозък. Същият ефект се проявява и при нощното колоездене. Фара ти дава линията и нищо встрани не расейва съзнанието. Факт е, че има дузина пътеки, на които нощем карам по-добре, отколкото денем.
Разбира се, има го и момента с ориентирането. Лесно се карат познати пътеки, но както знаем това рядко се случва на хора които обичат да не повтарят много пътеките. Нощем се губи пейзажа и човек с фар вижда до под носа си. Понякога можеш да минеш на 10 метра от пътеката и да не я намериш. Нощното лутане в гора, също не е от най-приятните изживявания, защото трудно се намират рехавите места в гората. През деня прониква светлина и така можеш лесно да определиш линията на придвижване из храсталака, докато на светлината на фара, пред теб има стена от храсти и дървета. Разбира се, GPS апаратът е незаменим помощник в нощните пътеко търсения. В крайна сметка обаче, ако сте приключенски настроен, гарантирано няма по-добър начин да задоволите тая си потребност.
Макар лятото да е основния сезон за нощните скитания, зимата също има своят чар, макар и по познатите поутъпкани пътеки. Леки снежинки падат и припламват на лъча на челника, снегът под гумите скърца, но звука някак веднага попива и изчезва, звездите блестят със студена светлина като изумрудчета на синьо-кадифеното небе, хладния въздух "хапе" лицето, а по земята хиляди ледени кристалчета прибляскват за миг и угасват, като светлинен калейдоскоп, лъжейки съзнанието и очите да ги следват. Катериш нагоре по едно джърси, противно на всякакви представи на хората за планинска екипировка, включваща пуфкави якета и шапки ушанки. Топло и свежо ти е, не се потиш. Знаеш, че ако спреш трябва веднага да се облечеш, но докато въртиш ти е добре. Горе те чака една светла топла и уютна хижа, където ще хаппнеш, ще пиеш чай с ром или бира, палачинка с кафе. След това ще облечеш дрехите за спускане и ехааа. Снегът сам по себе си хлъзгав, всъщност е перфектна настилка за каране, ако не е кишав или заледен. Всъщност, на сняг се вдигат най-виски скорости, а по пътеките често се образуват в резултат на туристическата дейност чудесни скокчета и виражи. Паданията са меки и предизвикват само смях, както у падащия, така и в околните. Снегът е страхотен отражател, така че светлините на фаровете предизвикват истинска нощна феерия в гората. Страхотно е да спреш и да погледнеш назад, как 6 човека палят гората със бяла светлина. Всичко е едно такова коледно, че аха ей сега, ще мине и дядо Коледа с елените. Прибираш се доволен и щастлив, оттърсен от всякакви негативни емоции, мушваш се в топлото легло и заспиваш.
В заключение все пак трябва да кажа, че техническата подготвеност е основен фактор при нощните карания. Всяко подецянаване на техническото състояние на челници, фарове и батерии, може да ви изиграе лоша шега. Винаги трябва да се носят достатъчно резервни батерии и никога не трябва да се разчита само на един осветител. Хубаво е да си имате дрешки и ако сте любител на нощните пътекотърсения, задължително запалки. В крайна сметка, ако човек все пак се загуби, много по-удачно е да си запали един огън и да изчака светлината, отколкото цяла нощ да се лута до изнемога в кръг.
И накрая, пускам тая тема, не за да ви занимавам с излиянията си по тоя въпрос, а за да споделите вашите нощни карания и приключения, както и за обсъждане на технически въпроси свързани с осветления. Също така се надявам да предизвикам интерес у някои хора към този вид изживявания.

ОТ ТАЗИ ТЕМА

[4getcredo]

Конкурс за корояди! Чутовен шанс за популяризиране на дисциплината