В автобус сме се качвали двама от Смолян до Сф и не сме сваляли и гумите, чичката малко се цупеше ама аз се праих на луда и бях досадно любезна! А докато четах си спомних дни преди Смолян още бяхме 4-рима. Два дни карахме на диви ягоди, понеже храна не взехме да не ни тежи /никога повече такава грешка/ и стигнахме до едно село Орешар, където отвориха магазинчето специално за нас.Докато пълнихме раниците ни питаха "от къде и накъде" бяхме голяма атракция! Казаха, че сле 35 мин на там ще има
автобус 
страхотно, решихме да вземем бири и после още та дори май и пушихме
Автобуса дойде, целия беше пълен с хора , майки с деца, баби, дядовци... дължината му беше не повече от 4,5м и приличаше на излезнал от разказ на Стайнбек

Усмивките се смениха с доста изумени изражения! Едно от момчетата отиде да говори нещо със шофьора и изведнъж той викна и всички започнаха да слизат, не говореха на Български

Мйките носеха децата , и влачеха торби и куфари ама от онези картонените. "О не недейте няма нужда , стойте си стойте си!" Виках аз

едвали щеше да има място за 4-ри байка, 4 раници и 4 човека, пък и чак да ги свалим , за да се качиме ние!!!
В този момент дойде същото такова автобусче и х ората се качиха в него, празното направи обратен и изчезна след завоя надолу, пълното след завоя нагоре

тишина...

, после пак смях и накрая тръгнахме разбити ,бутайки и всеки с неговите мисли!
Извода: Не питай турчин за пътя, не вярвай на добронамерен турчин и пак иди в Родопите 