от cyclopath » Чет Юни 06, 2013 3:37 am
Вторник се прибирах привечер с колелото по Ломско шосе към надлеза "Надежда" по велоалеята. На едно кръстовище без светофар отдалеч забелязах, че има колона от коли, които ще правят ляв завой и ще ми пресекат пътя. Оказаха се три коли като първите две бяха таксита. Естествено въпреки, че ме видяха, че наближавам завиха пред мен. Аз обаче нито съм от търпеливите нито пък мисля, че е правилно да се съобразявам с нарушенията на другите, още повече, че беше класически случай - аз се движа по сравнително нова и по тази причина все още добре маркирана велоалея с две ленти, която е отделена от лентите за автомобили с пластмасов праг и колчета, а колите завиваха пред мен отнемайки ми предимството, което беше указано с знак "Път с предимство".
И така намалих заради такситата, но за за третата кола не чаках вече и навлезнах в кръстовището. Шофьорът все едно не ме отрази, докато правеше левия завой, въпреки че мина челно на сантиметри пред мен, защото аз наковах спирачките. Дори не намали... Аз бавно пресяках кръстовището и го изгледах. Толкова ме учуди наглостта му, че даже не го наругах. А вътре седи едно човекоподобно и като видя, че го загледах спря веднага и демонстративно си свали колана и излеза напрен към мен. Почна да ми ръмжи някакви обиди, които не можах да схвана. Чух го само "Не ми викай, че ще ти набия шамарите". От бъртвежите само разбрах, че съм му нарушил спокойното каране, и че съм му виновен. Аз му казах със най-спокоен тон, че не му викам, и че аз съм с предимство и за това кой е виновен има кой да реши. Без да се колебая веднага извадих телефона и позваних на 112. Точно зад мен един велосипедист - мъж на около 40 години беше спрял и му каза "Не си прав". Реакцията на неандерталеца беше да тръгне към него да го бие. Аз вече разговарях с диспечерката като и казах да изпратят бързо патрул, защото нещата скоро ще ескалират.
След като затворих ми се обади друг човек по телефона и каза, че е от 112 и ме попита "Имате ли нужда от медицинска помощ". Аз отговорих "Не", но той настоя "100% ли си сигурен, че не е неободима", аз му благодарих и му казах, че наистина няма нужда.
Междувременно субектът, който си беше чиста мутра по външен вид - около 40 годишен, към 1,80 с малка и плоска на тила глава, с посивяла коса, сива "модерна" тениска и дънки и с "фешън" очила, но с много измъчено Рено Меган , мръсно, старо,а в последствие забелязах, че предното стъкло има пукнатини точно като от блъснат човек се кротна в колата даже ми каза "Ще я дръпна", щото беше спрял на кръстовището като циганин на сватба.
Та седнах в страни и зачаках като с нескрито любопитство гледах часовника и се чудех дали наистина от полицията ще побързат. Доста често се случва да звъня на 112 всъщност. И винаги съм се надявал на бърза реакция, защото ситуацията го е изисквала. Един от последните пъти звънях към 23:00 часа, защото до една спирка имаше кола със счупен преден прозорец като от блъснат човек и по-точно от ударена глава. До колата забелязах и колело. В колата седяха двама човека. Не се виждаше колоездач, бърза помощ или полиция. Звънах на 112 и описах ситуацията, продиктувах и номера на колата. Полицейския патрул дойде... след 36 минути... Аз седях встрани и единстевно чух как единият полицай повиши тон говорейки с хората в колата " Това е ПТП бе, трябва да бъде съобщено!"
Докато чаках полицията очаквах всеки момент прачовекът да дойде и отново да налети на бой. Аз обаче не му дадох никакъв повод, не гледах в неговата посока, но не се и отдалечавах. По едно време между многото цигари дето изпуши заговори по телефона и дойде един типичен крайградски тарикат, нисък с голямо шкембе и хитър поглед и той "фешън" облечен. Гукаха си известно време тихо. Не се обърнаха към мен. Въпросният неандерталец беше изключително агресивен и сееше обиди, но определено не беше нищо повече от комплексар с мускули. Не посмя да ме удари. Вероятно това че съм 1,90 см и 100 килограма също е изиграло роля.
Полицията дойде... след 25 минути...
Приближиха се, питаха кой се е обадил и двамата "фешъни" скокнаха - неандерталеца да руаге, а хитреца да квичи едно тихичко. Аз се приближих и казах на полицаите " Аз се обадих". Единият полицай ме попита "Блъснат ли ли си?", аз казах "Не", а той веднага попита "Ами стъклото на колата от какво е счупено?". Прачовекът отговори "От един камък е". Всъщност тогава и аз забелязах счупеното стъкло. Стъкло счупено точно като от глава - овално вдлъбване и пукнатини разпространяващи се по цялото стъкло. Полицаите попитаха почти в един глас: "Тогава какъв е проблемът?". Двамата "мъжкари" един през друг почнаха да намилат " Няма нищо, не съм го докоснал, няма никакъв физически контакт", а пък тариката към полицаите "Извивявайте аз може ли нещо да попитам? В такива случай кой ви плаща? От данъците ли? Ние ли ви плащаме да си губите времето?". Полицаите видимо се стъписаха, но се обърнаха към мен "Какво стана". Аз им обясних" Карах направо по Ломско шосе и на кръствището тази кола, която беше трета в колоната ме засече, след това "господинът" слезна и налетя да ме бие. В това време човекоподобният подскочи, и пред полицаите почна да ме ругае и да вика "Какво ?!?! Аз ако съм искал да те набия съм щял да го направя!" и "Искаш ли сега да те набия пред полицаите!?!?" и това пред полицаите... Аз само вдигнах рамене, гледайки полицаите в очите.
Прачовекът продължи" Аз си завивах, а той щеше да се удари отсратни в калника!". Полицая ме погледна и ме попита"Това вярно ли е?". Аз отговорих "Частично". Ако "господинът" под калник разбира предния капак на колата, то - да щеше да ме удари с калника". Полицаят продължи " Я ми покажи на място" и аз точно това направих. След това полицаите си казаха " Дай да пишем докладна да оправдаем бензина" като се отдалечиха малко на страна и размениха няколо думи. Взеха ни документите и заговориха с шофьора, като той намали силата на говорене, но не заговори човешки... По едно време полицая му извика " Той е участник в движението! Дори и да се удари в теб той е с предимство и ти си наршуител!", а другият додаде "това е предпоставка за ПТП".
Междувременно дойде втори патрул - охранителна полиция. Единия полицай беше млад, атлетичен, висок към 2 метра и с много сериозен поглед, всяваше респект въпреки младостта си. Пърбият му въпрос беше счупеното стъкло от удърът с мен ли беше. Вторият вече към мен: "Има ли сблъсък?", аз "Не", "Ударил ли те е ?", аз отново "Не". "Какъв е проблемът тогава?", ме попита с блуждаещ поглед, аз все още съвсем спокоен му отговорих" Ето този господин първо ме засече с колата, а след това скочи да ме бие". Реакцията на полицая ме изненада, много приятно! Той просто каза "Ясно". И отиде да пише в колата си.
Междувременно единият катаджият говореше на първобитния, че аз съм можел да предявя искания срещу него. Низшият многоклетъчен подскочи след кратък размисъл (ако въобще е способен на това), навря ми се наперен в лицето и ме попита "Имаш ли някакви претенции към мене бе?". Аз нито го погледнах, нито му отговорих. Просто махнах на катаджията, че въпросния отново налита на бой. Полицаят отговори " Е няма да ти посегне пред два екипа полицаи". Истината, е че той имаше точно това намерение, само че аз не искам белези по лицето, така че въпрки че това щеше много да улесни нещата от доказателствена гледна точка, аз просто го игнорирах и той подви опашка и се отдалечи.
Размених няколко думи и с двата екипа полицаи, не си спомням точно какво си казахме, но беше нещо свързано с това каква е процедрурата. По едно време и от дават екипа ме попитаха има ли свидетели. Аз казах, че имаше един велосипедист точно до мен (онзи дето каза на низшия многоклетъчен организъм "Не си прав"), който е видял всичко, но който си тръгна. Полицая каза, "В такъв случай не можем да вземем страна без свидетели" , "Сега е твойта дума срещу неговата" и "Ще опишем случая".
През цялото време действаха много експедитивно и смея да твърдя професионално.
Тестваха ни на Дрегер за алкохол и аз тайно се надявах грешката на еволюцията да е пил, но не би - само 0.05 промила.
Моята закова 0.00.
Катаджията, пишещ протокола ме попита дали имам някакви документи за велосипеда, и аз казах, че имам, но са у дома. После ме попита дали има някакъв номер колелото. И аз му казах, че има сериен ноемр на рамката. Той попита "Къде" и аз му казах "между педалите, отдолу". Той излезна от колата и записа серийния номер.
От охранителна полиция ми дадоха да подпиша протокол с моите и на прачовека данни и ми обясниха, че копие няма да получа, защото пишело данните на другия, и че това всъщност представлявало декларация за несаморазправа. Добави, че ако искам да предявя иск като тактично намекна "за опит за посегателство", "но без да те насочвам" да го направя в 2 районно.
Катаджията ми даде формуляр и набързо ми даде насоки за попълване. Аз седнах на тротоара и почнах да пиша. По едно време някой до мен ми каза "Не си се отказал значи!" Обърнах се и видях точно велосипедиста, който беше станал свидетел на всичко. Аз му казах "Да. Не съм се отказал. Много приятели бяха блъснати. Аз не искам да бъда блъснат". Попитах го дали ще ми стане свидетел и той каза "Разбира се!". Толкова радостен се почуствах, казах си "ето това е провидението", но съдбата искаше друго. Оказа се, че човекът е без документи в себе си, а полицаят от висотата на полицейската си униформа каза, че " самоличността се усатановява в районното и се пише акт", при което човекът ми каза "Успех, но не мога да ти помогна" и бързо, бързо подкара колелото.
Продължих да пиша и единият полицай подвикна "Хайде, смяната ми свършва". В този момент, около 1 час от началото на случката започнаха да спират колоездачи и да ме питат как съм и имам ли нужда от нещо и да говорят с полицаите как и те са били блъскани.
След като свърших с писането и го подадох бланката на катаджията със "заповядай" катаджията ме погледна с любопитство. До тук в разказа не споменах, че през цялата ситуация запазих пълно спокойствие, говорих малко, само като ме питат, учтиво и показах пълно уважение към полицаите, в което дълбоко вярвам, че го заслужават. Та погледна ме катаджията и ме попита: "Извинявай ама какво работиш, ако не е тайна?". Аз се усмихнах и казах "Въобще не е - фармацевт съм". Той отвърна с усмивка и искренно "Браво"!
Обясни ми какво следва после, че щели да се обадят "началниците" му от КАТ да попитат ще предявя ли иск, и че можело да ми вземат показания, като съм можело да заведа свидетел... Полицаят го каза чак сега след като пръвроначално изплаши свидетеля-велосипедист, че трябва да му пише акт за неносене на лична карта. Горчиво съжалих, че не все телефонния номер на човека.
Започнах да си стягам колелото и да му слагам фаровете, защото започна да се стъмва и той ми каза "Сега ще те изчакаме той да не тръгне да те следва". Честно казано, като го каза това се почиствах един норамелн гражданин на една нормална държава... Знаех, че изродът ще ме последва и честно казано нямах нищо против. Вече беше индентифициран, а и аз не питаех никакви добри чувства към него и с удоволствие бих му строшил някой крайник. На ум прехвърлях по кой маршрут да мина така, че да не мога да бъда сгазен в движение.
Но с тази си реплика полицаят наистина ме изуми. От първоначалното кисело изражение, като разбраха, че няма ПТП, постепенно все повече почваха да си създават представа за ситуацията и не я пренепрегнаха, не я претупаха, напротив, действаха спрямо мен изключително професионално.
Та, когато бях готов и с каската вече се обърнах към катаджията и му казах "Съжалявам много, че вероятно ви забавих и че ви извиках, но ако не бях го направил, "господинът" щеше да ми посегне на бой". Той отговори "Това ми е работата, добре си направи, че си се обадил". Аз добавих " аз съм и шофьор от 5 години, нямам никакви провинения до сега и знам много добре закона и правилнка за движение". Той се усмихна и каза "Виждам" - колелото ми беше напълно изрядно и чисто, с по два светоотразителя на всяка джанта, със звънец, фар и стоп, а аз винаги нося каска.
Зачудих се как да му подам ръка, все пак в такава формална ситуация да не би той или някой наблюдаващ да го изтълкува недобре. Просто му казах "Благодаря ви за професионализма". В резултат той сам ми подаде ръка и силно ме стисна и ми пожела успех и приятна вечер.
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
.