Живея в аксаково,варна.До 9 клас карах много из горите,докато момчето с което карах не си взе атв,при което аз се насочих към компютърните игри и ходенето пеша.Сега съм 2-ри курс в университета и понеже съм събрал що годе добра сума от няолко дни ми е влязла една буба в главата да си вземам колело.Въпроса е ,че ако ще е планинско искам да карам даунхил,понеже както вика майка ми съм израсъл в горите
и това което наричате XC ми е втръснало.От тук идва и дилемата,защото тук по морето планини няма и ми се струва,че ще стане така да се изръся едни големи пари за дето ще карам 10тна дена и после ще се е изчерапл капацитета на местността.От друга страна шинаги съм искал да ходя на работа,до университета или дори на плаж с колело,а това може да стане със шосеен,защото Асксаково мисля е най-спокойното и приятно мястно за живеене във варна след чайка,но достатъчно далеч,за да е невъзможно да се стигне с колело.Попринцип знам околните изкуствени гори и ми идват идеии за поне 2 яки маршрута ,които имат потенциал да превърнат в добри тракове,ако се надъхам да ги правя.Другото,което ме изкушава за дх е това,че осъзнавам ,че това е може би последният ми шанс за нещо екстремно.От догодина,ако не се закуюат работите или не се преместя най-вероятно ще съм на плавателен стаж от няколко месеца през лятото и няма да има време за дх, а от 24 нагоре за Даунхил не е реално да мисля.Та ,какво мислите за тази работа?
А средната скорост е почти като на пенсионерски автомобил. 
, колелото си 
.
Сега обиклаям планините, където се чувствам щастлив, катеря разни върхове, карам по тесни пътечки със зашеметяващи гледки, спускам се по стръмни, криви и тесни пътечки, където и на пешаците им е трудно. Понякога се губим, понякога храсталясваме, често окъсняваме, караме нощем на фарове и винаги пием бира след това в някоя местна кръчма, където осмисляме, разискваме и отново преживяваме приключението. За себе си съм намерил формата, която ми допада най-много и то не е само заради велосипеда и начина на каране, а и заради факта, че аз обичам да съм в планината, да вдишвам хладния въздух, да лежа на планинската трева, да карам през поляни с хиляди цветя, погледа ми да се рее надалеч и високо над нещата и да се чувствам свободно дете на земята. Сигурно мога да напиша още една страница по въпроса, но това си моята страница. Ти трябва да си намериш твоята. Дотогава ако ме питаш купи си един среден клас твърдак от вида на РАМ HT2 с вилка 120-140мм, който ще можеш да караш както на шосе (с подходящи гуми), така и по черни пътища и криви скалисти пътеки. Ще можеш да ходиш и на плажа, както и по работа. След година-две-три сам ще знаеш какъв искаш да е следващият ти велосипед и дали изобщо искаш велосипед. Това е универсалната рецепта, която е послужила на много хора досега.
.
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
