Joropc по-скоро има в предвид цялостно и повсеместно натоварване на организма, зимата в планината, което според мен е значително по-сериозно от колоездане и бягане, което се дискутира до тук. Не знам колко от вас са скиори и сноубордисти и то такива, които правят нещо повече от врътки около лифта, но зимните преходи са един от най-изтощителните за организма спортове. Става за преходи от по няколко часа или ден с изкачване и придвижване на височини от 3-4-5000 метра, на самоход, с екипировка, която обикновено е около 20-25кг. Там растителната храна просто не работи в нормални условия. Трябва да се планират адски тегави диети, за да се набави всичко нужно и най-вече за да се набавят протеини, които да се усвоят от организма
достатъчно бързо.Use.Less писа, че изглежда не ни трябва толкова протеин. Ами за нормалното ежедневие или леки натоварвания, като 50-60км велопреход наистина не е нужен много. Но протеин освен от бодибилдърите за маса, се ползва от тялото за регенериране на мускулите след големи натоварвания.
Давам за пример себе си:
Февруари месец бях 30 дни в Хималаите, в Кашмир да карам сноуборд (сплитборд). За това време имам около 22 дни каране. Според GPS траковете и малко сметки съм изминал около 200-250км само в преходи (пантене) от и до местата за спускане. Отделно е карането. Хижата ми беше на 2700м. Билото, от което се караше е на 4200-4400м, слиза до 2600м. Преди това бях в добра форма, правя упражнения, карам колело до работа и обратно около 350-400км месечно + карането за развлечение.
Храних се само с местна храна, която е ориз с десетина вида къри и предимно зеленчуци. Имаше всякакви и то пресни - моркови, картофи, лук, домати, различни индийски лудници. Агнешко и телешко (в Кашмир са мюсюлмани, та си ги ядат телетата) имаше два пъти, а спорадично, да кажем половината време, имаше пилешко. Общо взето неограничени ориз и зеленчуци зеленчуци и (доста) ограничено месо. Освен това си носех 1кг (20 броя) протеинови барчета от един Декатлон в Париж).
По принцип имам супер стабилно тегло от 70-72кг. Ям много и каквото ми падне. Имам бърз метаболизъм. Не следя теглото си, но то си седи толкова - 70-72. От тях бих казал, че нямам излишни. На края на начинанието бях 63-64 и в тази загуба определено имаше не малко мускулна маса. Накрая определено усещах глад за някаква по-сериозна храна. Ако не бяха тия протеини щеше да е още по тежко. А тях ги взех едва ли не на шега, защото по принцип избягвам и не консумирам протеинови и въглехидратни спортни истории, гледам да си набавям нужното от естествена храна.
Двама от хората, с които се запознах и карах там са от Revelstoke, British Columbia и прекарват около 7 месеца годишно на високото. Единият хвана някакъв бацил, който го просра и съсипа и накрая беше почти 15кг надолу, та не е фактор, но другият също свали 5-6кг. Изобщо всички хора, които срещанх там и които имат дота опит в планината и в това какво им е нужно да ядат, за да държат форма, бяха с по 5-6-7-8кг надолу в рамките на месец-месец и половина.
Изобщо това, което се опитвам да кажа е, че ако в нормални условия вегетарианството е възможна алтернатива за спортна диета, то в екстремните случаи съм изключително скептичен, че ще работи в дългосрочен план.
Интересна тема за размисъл е, че нарастването на обема на черепната кутия и мозъка при първобитните хора съвпада с преминаването към всеядна диета и е свързано със смален стомах, който изразходва по-малко енергия (от растителноядния), за да освободи повече от месото, отколкото аналогичен стомах, който трябва да е по-голям и да изразходва повече (от месоядния), за да получи по-малко от растителността -
http://news.harvard.edu/gazette/story/2 ... er-brains/