И такаааа...
Часът беше около 15:20, когато още си почиствах бордовете и шкурих перата на V-Brake-овете. Лъсках( 

 ),чистих... Събрах инструментариума  и го наблъсках в раницата. Напълних меха с вода,шибнах двете резервни гуми барабар с помпата и бях готов. Екипирах се: наколеленки,налакатници,гръб, замаскирах всичко това обилно с дрехи,нахлузих каската и сграбчих колелото.
Забрах аверът ми от пл. Съединение и газ към гарата. Бяхме там в 17:03 часа,когато установих,че задната гума е омекнала. Както и да е, направихме шоу на хората около нас докато я залепя.
Рейса дойде.Попитах любезно шофьора ще може ли да качим велосипедите,на което той с учудване запита, дали сме били добре в този дъжд да ходим към балкана.Дадохме му да разбере, че не сме мноу мноу наред  

  Навряхме (все още чистите) колела в багажното. Проверихме набързо дали ще ни иска кеш за колелата, но той каза,че не стига,че ще се мокрим и каляме ами и пари щял да ни иска.
Екстра ни дойде таз вест  

  Метнахме каските и багажа на седалките и марш нагоре.
Малко над с.Гълъбово автобуса внезапно спря  

 .
- Баси майката  

  ,кво стана ся?
Оглеждам се и гледам една Жигулка в канавката 

 .
Моментално слязохме от автобуса, уж да помогнем (така и не се стигна до нашата помощ,освен едно леко побутване).
Ужас...
Последва това
Видео: 
http://www.zazz.bg/play:84f98474
Пожелания за безаварийно каране на шофьора, последна снимка
и айде пак нагоре.
Най-сетне пристигнахме. Една снимка за архива
и айде надолу.
Поехме от хижата надолу. Отначало го карахме по-кротко. 
Данги-дунги по каманаците... стигнахме началото на пътеката. 2 минути консултация кой и как ще кара,дистанция помежду ни и т.н.
Започна да вали по-сериозно. 
Тръгваме, да ама не, още в началото на пътеката аз падам адски левашката  

  вдигам поглед и в този момент аверът ми поднася и дум в едно дърво  

  . Малко смях,подобрение по захвата за гриповете посредством кал м/у ръкавиците и грипа  

 и    юруш. Гадния дъжд мокреше маските ни, а врелите ни глави изпотяваха плаките  

  Дъждът и калта се лееха по нас. Устите ни вкусваха почвата, а зъбите се забавляваха трошейки малките "павенца"  

  Дрифт тук,дрифт там 

 . Хвърчат каманаци на рояци. Регистрирахме още по едно падане (отново посредством поднасяне). Спирка за почивка. Сним, сним:
Позьори ама позьори да ти види окото 
 
 Усмивките на двамата задминаваха ушите ни. Кеф,кеф  

  . Остава малко от пътечката,съответно и от кефа (ба,ба тамън започва). С кална газ надолу пак се втурнахме нии  
 
Оппаааа, какво се случииии, и двамата внезапно останахме без всякакви спирачки  

  . Огледахме си спиралките и кво да видим, йок пера,йок накладки  

 . Дъждът ги беше стопил като шоколад в мойте ръце  

 . Ми са ? Кво да прайм? Оставаше около минутка-две спускане. Стегнахме жилата,за да може да се опира желязо до желязо  

  и скръц-скръс с 90% намалена спирачна мощ 
и останали само умения и техника в ръцете ни и уплаха притъпена от адреналина в главите ни отново се втурнахме. До тук добре, наклона не бе голям, завоите взимахме с кеф. Опс завой ли казах 

 бях скъсил дистанцията си с "водачът",горкия не си беше избрал правилна линия на един ляв завой,поднесе и се отнесе  

,стискам спирачките (кви спирачки ве хахаха) директно в задната му гума (скороста не беше голяма) и калбета напред  

  . И двамата до гуша омазани с кал ни заля обилен смях  
  
  
  
  
  Не можем да се изправим от хилеж. Поотмина ни и скокнахме на байковете. Стигнахме края на пътеката. Казвам му да спре на асфалта, за да снимаме калната баня обляла колелата,но кой да те чуе братче. Заеби снимките - казах си аз. Състоянието в тоз момент ще си остане само в съзнанието ми. Тегля една молитва наум и айде по асфалта без спирачки и спечени яки вилки като дървета 

 от водата (едно оли неможах да направя 

 ). Предната колкото повече я стискам, толкоз повече ускорявам (Promax 160 mm  

 ) Няма намаляне. Добре,че нямаше насрешно движение на завойте. С крак подпрян на бустера и подметка натискашта гумата, както и  със стиснати спирачки намалях (уж) скоростта, отвреме на време. Пристигнахме в Храбрино с поизмити от течащата вода велосипеди. Спирането пък беше с крака пуснати на асфалта и множество намалящи скоростта маневри. Измихме си окаляните усти на чешмата. Хората ни гледаха като експонати от космоса и  се чудеха на акълът ни. Колкото до нас. Бяхме предоволни от спускането. От там до Пловдив единствената комична случка беше в Първенец. Караме си и изведнъж чувам... дръннн. Стържещите калодки и цвилещия крак на гумата бяха култови в тоз момент на спиране от моя страна. Гледам оня идиот на земята  

  айде още смях. Поднесъл на "рекичката" която е преди бордюра. Прибрахме се в Пловдив напълнили душите с удоволствие и дрехите с кал.
Пински
и аз
Поуката е: Да не се кара на мокро без резервен чифт накладки/пера и добрите спирачки са задължителни. И разбира се да имате повече акъл от нас  
