И такаааа...
Часът беше около 15:20, когато още си почиствах бордовете и шкурих перата на V-Brake-овете. Лъсках(

),чистих... Събрах инструментариума и го наблъсках в раницата. Напълних меха с вода,шибнах двете резервни гуми барабар с помпата и бях готов. Екипирах се: наколеленки,налакатници,гръб, замаскирах всичко това обилно с дрехи,нахлузих каската и сграбчих колелото.
Забрах аверът ми от пл. Съединение и газ към гарата. Бяхме там в 17:03 часа,когато установих,че задната гума е омекнала. Както и да е, направихме шоу на хората около нас докато я залепя.
Рейса дойде.Попитах любезно шофьора ще може ли да качим велосипедите,на което той с учудване запита, дали сме били добре в този дъжд да ходим към балкана.Дадохме му да разбере, че не сме мноу мноу наред

Навряхме (все още чистите) колела в багажното. Проверихме набързо дали ще ни иска кеш за колелата, но той каза,че не стига,че ще се мокрим и каляме ами и пари щял да ни иска.
Екстра ни дойде таз вест

Метнахме каските и багажа на седалките и марш нагоре.
Малко над с.Гълъбово автобуса внезапно спря

.
- Баси майката

,кво стана ся?
Оглеждам се и гледам една Жигулка в канавката

.
Моментално слязохме от автобуса, уж да помогнем (така и не се стигна до нашата помощ,освен едно леко побутване).
Ужас...
Последва това
Видео:
http://www.zazz.bg/play:84f98474
Пожелания за безаварийно каране на шофьора, последна снимка
и айде пак нагоре.
Най-сетне пристигнахме. Една снимка за архива
и айде надолу.
Поехме от хижата надолу. Отначало го карахме по-кротко.
Данги-дунги по каманаците... стигнахме началото на пътеката. 2 минути консултация кой и как ще кара,дистанция помежду ни и т.н.
Започна да вали по-сериозно.
Тръгваме, да ама не, още в началото на пътеката аз падам адски левашката

вдигам поглед и в този момент аверът ми поднася и дум в едно дърво

. Малко смях,подобрение по захвата за гриповете посредством кал м/у ръкавиците и грипа

и юруш. Гадния дъжд мокреше маските ни, а врелите ни глави изпотяваха плаките

Дъждът и калта се лееха по нас. Устите ни вкусваха почвата, а зъбите се забавляваха трошейки малките "павенца"

Дрифт тук,дрифт там

. Хвърчат каманаци на рояци. Регистрирахме още по едно падане (отново посредством поднасяне). Спирка за почивка. Сним, сним:
Позьори ама позьори да ти види окото
Усмивките на двамата задминаваха ушите ни. Кеф,кеф

. Остава малко от пътечката,съответно и от кефа (ба,ба тамън започва). С кална газ надолу пак се втурнахме нии
Оппаааа, какво се случииии, и двамата внезапно останахме без всякакви спирачки

. Огледахме си спиралките и кво да видим, йок пера,йок накладки

. Дъждът ги беше стопил като шоколад в мойте ръце

. Ми са ? Кво да прайм? Оставаше около минутка-две спускане. Стегнахме жилата,за да може да се опира желязо до желязо

и скръц-скръс с 90% намалена спирачна мощ
и останали само умения и техника в ръцете ни и уплаха притъпена от адреналина в главите ни отново се втурнахме. До тук добре, наклона не бе голям, завоите взимахме с кеф. Опс завой ли казах

бях скъсил дистанцията си с "водачът",горкия не си беше избрал правилна линия на един ляв завой,поднесе и се отнесе

,стискам спирачките (кви спирачки ве хахаха) директно в задната му гума (скороста не беше голяма) и калбета напред

. И двамата до гуша омазани с кал ни заля обилен смях

Не можем да се изправим от хилеж. Поотмина ни и скокнахме на байковете. Стигнахме края на пътеката. Казвам му да спре на асфалта, за да снимаме калната баня обляла колелата,но кой да те чуе братче. Заеби снимките - казах си аз. Състоянието в тоз момент ще си остане само в съзнанието ми. Тегля една молитва наум и айде по асфалта без спирачки и спечени яки вилки като дървета

от водата (едно оли неможах да направя

). Предната колкото повече я стискам, толкоз повече ускорявам (Promax 160 mm

) Няма намаляне. Добре,че нямаше насрешно движение на завойте. С крак подпрян на бустера и подметка натискашта гумата, както и със стиснати спирачки намалях (уж) скоростта, отвреме на време. Пристигнахме в Храбрино с поизмити от течащата вода велосипеди. Спирането пък беше с крака пуснати на асфалта и множество намалящи скоростта маневри. Измихме си окаляните усти на чешмата. Хората ни гледаха като експонати от космоса и се чудеха на акълът ни. Колкото до нас. Бяхме предоволни от спускането. От там до Пловдив единствената комична случка беше в Първенец. Караме си и изведнъж чувам... дръннн. Стържещите калодки и цвилещия крак на гумата бяха култови в тоз момент на спиране от моя страна. Гледам оня идиот на земята

айде още смях. Поднесъл на "рекичката" която е преди бордюра. Прибрахме се в Пловдив напълнили душите с удоволствие и дрехите с кал.
Пински
и аз
Поуката е: Да не се кара на мокро без резервен чифт накладки/пера и добрите спирачки са задължителни. И разбира се да имате повече акъл от нас
