Ком - Емине

[taurus13]

Между другото, понеже виждам, че се очаква вълна от мераклии да минат маршрута, все пак да имат предвид ,че при солово каране трябва да се предвиди възможността за травми, загубвания и замръквания в планината, така че не си спеставяйте зарядното за телефона, ножчето, запалката и добър челник с презареждащи се батерии, както и някои медицински материали. Все пак Ком-Емине не е обиколка по шосе - кара се из местности, където по някога може да не мине човек с дни. Освен това Мтел и Глобул нямат покритие на много места, така че вземете си една Вивател карта за всеки случай и си направете необходимата планинска застраховка.

[Rayko]

Днес се чух с Ивеца. Тази нощ ще спи на х.Добрила. Имал е натрупана умора заради прехода от Златица до х.Ехо.
После,малко преди Козя стена, случайно срещнат турист пешеходец неправилно го е упътил и Ивеца се е залутал доста километри северно от билото. Нямал е вода,почти си е скъсал обувките и е загубил много време. Като се чухме се беше посъвзел,нахъсал се е отново и утре му предстои най-атрактивната част от прехода - Купена, Кръстците и вр.Ботев. Дано да снима повече от мен,че там е най-интересното!
Иване (чола), ти кога ще тръгваш? Стара планина те чака!

[Admin]

Иван не е ли вече по маршрута? Аз поне с такова впечатление останах.

[kvelikov]

Да се включи и хроникьорът на Папи!
Снощи попучих sms, че началото е поставено и е "доклатил" маршрута до Петрохан.
Доколкото го познавам, там ще опъне палатка (or something) и днес ще се прицели в Мургаш. Довечера ще преспи в околностите му и после - следващата цел.

Стискам палци на всички по маршрута и до следващото включване.

[Rayko]

Аз знам само за Iveca и Papi 007 . Ако Cholla е по трасето не съм разбрал.

[cholla]

Здр-те!
Още съм в режим stand-by имам малко над седмица преди старта, който ако всичко е по план ще бъде най-късно на 15-и . Какво да се прави спънки колкото щеш'... не ще мога да Ви държа в течение, но пък при първа възможност ще сигнализирам завръщането си.

Стъпването на в.Ком е най-трудната част от прехода! Там ли си останалото е въпрос на време.

Ден преди тръгването ми обаче, благодарение на Цецо от Враца, моя приятел, с който бяхме ходили от Ком до гара Лакатник и който ги разбира нещата от техническата част, проблемът беше решен. Измолих си от началника да ме пусне по-рано от работа в петък, пък той взе, че ме пусна за целия ден. Абе, те това е началник! Обаче имах да довършвам нещо в службата и планирах да тръгна след това. Нещото обаче се закучи здраво поради моя грешка и настроението ми се скапа яко. Както и да е, благодарение на Валя, моята добра колежка (задължен съм й много, импровизираните ми гети, които ползвах в Централен Балкан, също ги дължа на нея – от стария панталон на дъщеря й ), закърпихме положението и можех вече да тръгвам към Берковица. Навън буря, светкавици, дъжд, студ, детето вкъщи с температура (зъбките, нищо страшно), в къщата ми в Челопек майстор – абе, въобще, напечена картинка, ама аз тръгвам за Ком, няма начин, преследвам си мечтата!

Борка, ей това е Мерака... Браво!
Тази година определено е историческа, толкова много карачи just супер. Ще има да четем цяла зима историйки с "лоши" герои

[kvelikov]

Второ включване, ден трети.
Нощувката на Папи е била на хижа Лескова, а днешната цел е Кашана.
Жив е, здрав е, засега оцелява...

[Rayko]

Вчера Ивеца е тръгнал от х.Добрила и в ранния следобед е пристигнал в заслон Ботев. Останал е да нощува там защото е бушувала буря.

[Rayko]

Днес следобед Ивеца е пристигнал на х.Узана. Много бури пребори това момче,вероятно и много му предстоят, но не се отказа! Доказа че е силен играч.
Ники байк от Габрово го е посетил в ролята на ятак (той често я изпълнява) и му е занесъл разни неща, но мисля че Ивеца най-много се е зарадвал на жеста.
Браво Ники, много си точен! Хубаво е че има човеци, на които може да се разчита!

[kvelikov]

Ето ме пак - хроникьорът на Папи...
Във Варна нямам постоянен Нет и затова леко забавям информацията, за което се извинявам.
SMS-ът от снощи гласеше: "За момента съм в село Горно Камарци. Ще чакам да спрат гръмотевиците, за да открия сезона на нощните карания...Поздрави!"
А преди малко получих още един:
"На Паскал съм, защото слизах до Пирдоп. Поздрави!"

Та, както виждате, Папи се справя отлично и да е жив и здрав, скоро ще поплува в Черно море!

Поздрави на всички по трасето и на следящите проявите им!

[borislav]

"На Паскал съм, защото слизах до Пирдоп. Поздрави!"

До колкото разбрах е имал технически проблеми. Според мен щом е стигнал до там и до колкото го познавам, нищо не може да го спре да топне задник в Черно море, ако ще и до там колелото да си носи.

[kvelikov]

Днес не съм получавал SMS от Папи, но може би е още рано...
Утре, като се добера до Нет, ще пиша пак.

[kvelikov]

Ето и поредната информация от Папи:
"Снощи стигнах до Козя стена, като се срещнах с един съфорумник, та се изпиха доста бири. Докато се усетя, беше станало доста късно..."
Човекът се забавлява и кара по план.
Явно вече леко започва да му понамирисва на море...

[kvelikov]

Сори, че пиша трети пореден пост, но обещах на Папи да следя прехода му.
Ето и текста на поредния му SMS:
"Поздрави от връх Ботев!
Вчера беше най-ужасния ден в живота ми - дъжд, град, вятър, мъгли, супер тъпо губене и обикаляне, което ми коства половин ден... Пълна лудница! Сега тръгвам за Тъжа..."

Както се вижда, не може пък само да е лесно.
Иначе как ще го запомни...

[nicky bike]

Днес следобед Ивеца е пристигнал на х.Узана...

И после какво стана? Как е? Стигна ли Емине?

... но обещах на Папи да следя прехода му.

Ако има нужда от нещо нека да се обади да му кача на Узана или Шипка. Късмет от мен.

[Iveca]

Здравейте! Аз съм Ивеца, за който Райко пишеше постове.Трябва да направя едно съобщение – МИСИЯТА Е УСПЕШНА! Видях морето вчера вечерта! Много хора не ме познават или не се сещат кой съм, но са ме виждали в магазина на Райко. Тук е мястото да благодаря на хората ,които срещах по пътя, от напълно непознати се превръщаха в близки и ми се радваха и помагаха. Запознах се и с Nicкy Bike от Габрово в точен момент ме подкрепи с продукти, донесе обувки (пратени от Райко), даде ми хубави напътствия за района, показа ми хубав път до Шипка, подари ми хубава карта. Благодаря ти Ники! Не знаеш как тази среща ми въздейства енергийно (не е само от енергийните питиета и вафли). Ех, че хубави хора се раждат в това Габрово! И най-вече благодариа на хората без които може би нямаше да успея да осъществя мечтата си, а именно Райко и Лора. Точно тази мечта ме запозна с тях преди две години и още тогава знаех , че съм спечелил истински приятели!

[Анелия]

Браво, Ивец!
Кои бяха най-големите трудности за теб?

[borislav]

Браво Ивец и честит първи пост във форума

[kibikoff]

Днес по обяд Папи беше на Мазалат. Случайна среща се получи.


Изморен е, но най-трудното е зад гърба му. Минал е през Голям Купен, Кръстците до Ботев.
Стискаме му палци да стигне и той до морето
Габровските ятаци* също трябва да имат някакво инфо.

[kvelikov]

Поздравления за Ивеца и всички ятаци по пътя!!!
И като казах ятаци - Ники, догодина и теб това те чака! Имам пъклен план как да те вкарам в десетдневното приключение със С.К.А.калците и Админ...
А новините от Папи са:
"На 23.09.2010 ще имам да черпя бири някои съфорумници за бързата и много уместна подкрепа!
На в. Буздлуджа съм и днес ще си взема душ!
Поздрави!"

Мога само да добавя, че се надявам "душът" му да е захранен с вода и да не е много студен...

[THEZOGGO]

Стискам палци на Папи.

[Iveca]

Какво да кажа, този преход няма славата на лек. За да успееш не е достатъчно да умееш да караш байк, трябва да можеш да оцеляваш в планината. Да имаш добра техническа,теоритична, физическа подготовка. Всеки ден са подложени на изпит вашата психика, физика, воля, дух и желанието да изведете нещата до край. Аз, като един духовен човек (по професия съм художник) нямах особено много от изброените качества, но затова пък дух, колкото щеш.
Но има нещо, от което зависи успеха на този преход и това са метеорологичните условия, върху които нямате контрол, трябва да имате и доза късмет!

:bowdown: Браво, Ивец!
Кои бяха най-големите трудности за теб?

Като цяло труден ми беше прехода от х.Паскал до х.Ехо. Цял ден вървях в мъгла, минах през всички върхове (включително по ръба на Кончето) на сляпо. Спуках гума,въпреки, че само тиках колелото, скапа ми се помпата, стъмни се, с челника правих ниски откоси за да се ориентирам къде е пътеката ( знаете челника не е ефективен в мъгла). Мокър, премръзнал от бръснещия студен вятър по билото напредвах бавно, минах през теритрията на две стада диви коне. Прекрасни черни коне, но и страховити, не ме пускаха да премина. С триста уговорки ме пуснаха. Какво ли правеха в един часа толкова на високо?! Сигурно и те са се чудели и на моя акъл. По тази схема се добрах до хижата в 2:30 часа. От мокрите обувки се появиха и първите рани по краката. Прекрасно.
Друг труден момент, може би беше от х.Добрила до з.Ботев. Там се засякох с две групи. Едната от Троян (трима човека) бяха за х.Плевен. Другата група от пет човека бяха в моята посока, а именно х. Тъжа.Те бяха доста добре сработен екип, между тях имаше и спасители.До тук добре, но чухме, че за следващия ден два се задават гръмотевични бури. Веднага се разгърнаха карти и се обсъждаха аварийни пътеки за слизане от билото, ако ги застигне бурята. Аз бях спокоен. Ако си на Голям Купен, нямаш много алтернативи да не кажа никакви. Всички се молеха времето да се задържи поне до обяд. Моето положение не беше много розово. С това колело по тази част съм три пъти по-бавен от останалите. Непрекъснато трябва да го провирам през разни скални коридори, пътеки и т.н. Пред мен имаше два избора: да остана в хижата и да загубя ден и половина два, до като минат бурите или да рискувам. Повлиян от мислите на един мой приятел, който казваше – ‘’Бог обича смелите’’, аз реших да се направя на смел. Въпреки тежкото наследство от прехода до х.Ехо, после оставянето на колелото ми в една гора преди х.Козя стена (там има друга история с много силен ‘’положителен заряд’’) , реално психологически и физически не се бях въстановил, аз вярвах в успеха на утрешния ден. Вярвах , че ще имам сили да го направя, затова бях спокоен. Толко спокоен, че не мигнах цяла нощ.
Така стана 5 часа и ние се изстреляхме да покоряваме в.Амбарица. Какво по-хубаво от това да скочиш от леглото и да започнеш да катриш един от най –стръмните върхове с двеста удара в минута на сърцето, опитвайки се да изпревариш времето. Групата за х.Ехо, както отбелязах, истински професионалисти, ходеха като един. До тогава, не бях виждал токова бързо да се взимат разстояния и логично взеха преднина, дистанцията се увеличаваше все повече и повече. Нашата група напредваше бавно и трудно. Усещах, как внасям напрежение с моя жребец, който носех на рамо (надявах се после да ми се компесира). Може би Троян-ци се притесняваха да ме оставят сам, което и неизбежно стана. Аз пухтейки, като парен локомотив им казах, че ще се оправя. Времето до Голям Купен беше с нас, но вече виждахме сивото небе от запад. Дойде време да се разделя с момчетата, разменихме набързо телефони и се спуснаха в посока х.Плевен. Извадиха късмет,слизат преди да ги затрещи,а вероятно другата група е вече много близо до заслона. Останал сам, премалял с почти изчерпани физически възможности, (аз все пак не съм СКАЛАТА, а художник-екстремист, както ме бе записал в телефона си един от троянците), продължавах напред без да се оглеждам много. Така и не забелязах, кога се стъмни и падна мъгла, докато не изстрещя зад задните ми части. Да, бурята искаше да ми каже, че е вече тук. Ето това е труден момент. Да тичаш с колело на рамо по ръба на скалите и се молиш да не разбереш как работи гръмоотвода. Пред теб стена от скали, ти да нямаш вече сили, а зад г**а да ти гърми. Останал с малко сили, но затова пък страх в излишък, природата си знае работата (страха е движеща сила), аз преодолявах препядствията едно след друго. Ще се ми се тази сила да е породена от силния ми ДУХ, аз така и разказвам. Извинявам се, впуснах се в много подробности! Общо взето до заслона имах още няколко ситуации. С оплетен език в спиците и сърцето в петите в 13:30 часа стигнах з. Ботев. Ядох най-вкусния боб. Срещнах добри хора, които вече бяха чули за мен и ме очакваха. Не мога да скрия, че това ме поласка! Реших да не се записвам в планинската статистика за изчезнали в буря и останах да пренощувам в заслона.
Това Анелия, е само един цвят от пъстрата палитра наречена Ком –Емине, ако мога де се изразя по – научно му. Борбата със стихиите, може би е най- трудната част. Ето тук се намесва и късмета.

Браво Ивец и честит първи пост във форума

Благодаря!

Благодаря на всички, които ме подкрепяха!
Успех на всички дръзнали да преминат през пътеката!

[kibikoff]

@Iveca, "рисуваш" страхотно и с думи.

Всички ще се радваме, ако опишеш по-подробно трудностите и радостите по време на преминаването на Ком-Емине с колело.
Пиши!!!, ако трябва рисувай

[kvelikov]

За Ивеца -
За Папи:
"...на хижа Буковец съм, защото падна голямо изгубване...
Ама поне видях някое диво животно..."

Не уточнява какво е животното и дали само го е видял или го е опитал.
Да не стане като в онзи виц за е*ливата мечка и ловеца, дето като го питали колегите ловци
"и какво стана?", ловецът казал "е, какво, изяде ме!" ...

Палци за КомЕмине-калци!

[taurus13]

Iveca - твоя ли беше онази история с чисто новото колело, дето в тъмното го беше зарязал в една гора и някак на 4 крака се беше добрал до някаква хижа..., а колелото май още отлежавало някъде там... - чел съм някъде това, ама беше отдавна и не помня къде, пък ти споменаваш нещо подобно горе...
А иначе духовността не произтича пряко от художничеството... Но пък смелостта произтича пряко от страха - дефакто смел човек е този, който излиза срещу страховете си. Бог обича смелите, но не и безрасъдните....
Добре, че ти се е разминало това тичане с колелото в буратя по ръба....не ти е било писано явно да се изпържиш....по-разумно е било да изчакаш бурята да премине, свит до някоя скала далеч от байка...
Разкажи по-подробно за конете - как не ти даваха да минеш. Аз преди години имах много интересен случай с черен кон телепат, водач на стадото, обладан от зъл дух....
Всъщност интересните разкази по темата са, не тези за маршрута, щото него си го знаем, а личните преживявания и емоции на участниците. Ти обаче май наистина си екстремист...

[sergeh]

За Бога, братя, пишете !

Наистина е интересно и поучително да се четат подобни истории. Даже сме в начална фаза на обсъждане с Admin да се направи нещо като конкурс или поне тема, в която да се съберат най-ярките постове - подобни на краткия, но емоционален разказ на Iveca - не заради награди или слава, а за да не се губят из форума интересни и стойностни истории.

На всички колеги, независимо дали по трасето Ком-Емине, ⊥∞ 4 и където и да е другаде - успех и късмет !

[kvelikov]

Набеденият хроникьор се включва отново:
"...Котелската маркировка взе поредната си жертва... а и за закуска се "затрих" на Чумерна - веселба!
Поздрави от град Котел!"

Такива работи...

[Iveca]

Iveca - твоя ли беше онази история с чисто новото колело, дето в тъмното го беше зарязал в една гора и някак на 4 крака се беше добрал до някаква хижа..., а колелото май още отлежавало някъде там... - чел съм някъде това, ама беше отдавна и не помня къде, пък ти споменаваш нещо подобно горе...
А иначе духовността не произтича пряко от художничеството... Но пък смелостта произтича пряко от страха - дефакто смел човек е този, който излиза срещу страховете си. Бог обича смелите, но не и безрасъдните....
Добре, че ти се е разминало това тичане с колелото в буратя по ръба....не ти е било писано явно да се изпържиш....по-разумно е било да изчакаш бурята да премине, свит до някоя скала далеч от байка...
Разкажи по-подробно за конете - как не ти даваха да минеш. Аз преди години имах много интересен случай с черен кон телепат, водач на стадото, обладан от зъл дух....
Всъщност интересните разкази по темата са, не тези за маршрута, щото него си го знаем, а личните преживявания и емоции на участниците. Ти обаче май наистина си екстремист...

Не е моя тази история! Моята се разви през деня и имаше хепиенд, все пак до морето стигнах с моето си килело! Но ако не бях вкарал координатите му на един GPS преди да го оставя в гората,щеше да стане и моя. Голямо търсене падна в около мястото. Носех GPS с мен, но го ползвах само когато усещах,че съм згазил лука. Батерията имаше 8 часа живот ( не беше от ръчните) и не разчитах много на него. Но нали знаете за душевен комфорт, че за всичко имаш решение, чустваш се подсигурен!


Естествено, че е така. Просто изразяването словом не е от най-силните ми черти. Не умея да разказвам увлекателно и това бе опит да запълня текста. Даже не влагам много мисъл. Пиша спонтанно, не си подреждам мислите. За това и пиша глупости, мислейки си, че така е малко по-интересно. На края се получава друго. Както е казал поета: ''Случва се, явяват се мисли – стройни и прекрасни, подобни на лебеди. Само че черни''. Колкото до безрадсъдството, мисля, че все още имам главата на раменете. Когато бягах с колелото на рамо, още бях в периферията на бурята. Естествено , че следващия етап бе да оставя байка и раницата да сляза някъде по надолу и да се свия с глава между коленете докато гръмотевиците затихнат. Мисля, че предприемам разумни рискове, не че като ми се вдигне адреналина не правя глупости! По скоро се преценявам, като умерен екстремист, ако въобще има такава терминология.Това пък сега се получи малко, като с МАЛКОбременните жени, чувал съм за такива, ама още не съм виждал!

Историята с конете. В Стара Планина истории с коне колкоте искате. Когато стадото е диво (животните не са спънати посредством пранги) винаги има един водач, който се грижи за стадото. Няма начин да не разберете кой е той, защото дотичва от далеч и застава между вас и приближените си докато не разбере вашите намерения. Не винаги е много голям, злобен, цвилещ и обладан от зли духове, но в повечето случаи е точно такъв! А и много са любопитни. В онзи прекрасен ден, както споменах имах среща с две такива стада. С първото стадо нямах никакъв проблем. Беше, още светло, мъглата от време на време забравяше да покрие навсякъде и светлината се опитваше по тъч линията да вкара гол, но все улучвше греда. Конете си пасяха кротко кротко, а аз също токова кротко се заех да сменям спуканата гума. ''Шефа'' на стадото се оказа пич. Всичко завърши с една бърза инспекция от негова страна дали съм спазил правилно посоката на въртене на гумата и това е. Като ви казвам, че е пич та дрънка, сигурно кара байк в свободното си време, определено имаше познания в материята. В другото стадо обаче нямаше почитатели на МТБ – форума. До него достигнах след часове вървене в мъгла, а не след дълго стана и тъмно. Слизах от поредния връх, дали не беше самия Вежен не си спомням, знам, че пътеката имаше наклон на долу. Нямаше много разлято било ( като спирах светлината на челника в крака си, луната правеше мъглата по-светла от терена по който вървях, така се очертаваше горе долу билото и виждах каква форма има. Чиста графика!) Значи не е бил Вежен. Както и да е... Вървя си аз и стигайки поредната колова маркировка и слухтях за свиренето на другия кол, както се досещате от мъглата нямах ни най- малка представа, къде е. Просто следвах посоката.Та слухтях аз усърдно и дочух пръхтене и тропот на копита. А така...Спрях се. Много ми се искаше да се разминем тук на това място. Най вероятно подсъзнатлно съм се почуствал по - сигурен в присъствието на жалона като някаква упора, почва под краката. По пътеката в мъглата имаш усещането за безтегловност, ако не забелязваш разни предмети, като скали, пилони, храстчета. Не знам в момента разсъждавам по темата. Тогава не съм си задавал такива въпроси. Просто си вървях и действах инстиктивно. Та да се върнем при коловата маркировка... Чаках, чаках, но никой не идваше. Все още чувах копита и хрупкане, нито приближаваха, нито пък се отдалечаваха. Не исках да имам снимка с Дядо Коледа на Вежен, затова реших първите стъпки да направя аз. Ами, като те е шубе, да си бе стоял вкъщи да си гледаш Animal Planet с биричка в ръка и да се радавш на красотата на атакуващ лъв антилопа на големия си телевизор. Тръгнах с доста смела крачка напред. Вървях по пътеката и... Ето ги... Изплуваха от мъглата като мачтите на корабите на Христофор Колумб. Ех, че и големи бре... Големи, ама и черни... Малко по малко мъглата ги освобождаваше и така достигнаха на брой около 12... Да не си мислите, че се разтреперех, това е вятър, който караше ветровката да плющи по ръцете и краката ми.Бърза проверка с челника какво пространство имам. Никакво. Трябва да мина по пътеката. Хайде... Шефа идва... Другите не помръдват. Започнах да викам рррр..рр ..., ееей.. , пррр ... Изплзвах всички овчарски прийоми, за които се бях сетил... Никакъв ефект... Жребецът бавно скъсяваше дистанцията, другите непомръдваха от своя пост.. Взех да ръкомахам силно с високо вдигнати ръце, даже и да скачам. Крещях силно. Мисля, че изиграх и една сцена от Седемте Самурая. Репертоара ми привършваше. Нещо не се одобри сценичното ми поведение, явно ще ме скъсат. Ако им бях запял Rammstein, дали щях да ги подплаша? То каквото и да запея всичко живо ще избяга, освен мен самия, защото предварително, ще съм си сложил тапи за уши. Вярно бе, как не се бях сетил това с пеенето по- рано! Уви, късно е чадо... Влажната мутра на Шефа вече беше над главата ми и се опитваше да събере доказателства какво съм. Спрях да викам. Някак си не е удобно викаш в ушите на шефа. Знам ли какво решение ще вземе, може и да ме прати болнични в прекия смисъл на думата. Отстъпих леко назад. Кой знае на какво миришех?! Ясно вие един байкар как мирише на края на деня. Аз не правих изключение. Обилна пот, която се е ляла цял ден, леко задушена от ветровката-дъждобран и за цвят мокри крака с предварително накиснати чорапи.Най-вероятно ухаех нещо средно между бездомно куче и диво прасе. Ноздрите му се разширяваха и свиваха постояно. Същите движения извършваше и гръдния му кош. Аз се опитвах да не гледам на там и да си придавам вид, че не съм впечатлен от размерите му. Ветровката се по- силно плющеше. А гърбът му... Майчице, ако имаше и лифт идеален е за DH. Когато си срещнахме погледите разбрах, че в конското му съзнание все повече се ичиства моя образ. Най вероятно си е казал: Аха, ясно голямо говорещо куче с челник. Погледна към свитата си и изцвили. Стражата се размърда.Половината вляво другата в дясно. Направиха ми направо шпалир. Тръгнах много бавно. Вървях настрани, а очите ми направо 4x4, виждах във всички посоки. Когато ги преполових се обърнах внимателно и продължих по пътя си. Тогава зад гърба ми усетих прегрупиране и тропот от копита, които се втурват към мен. Обърнах се внезапно. Бяха се строили, като римски легион в редица. Когато спрях и те направиха същото. Започнах отново да викам , да ръкомахам. Имах чувството, че ще минат през мен. Вървях на заден ход, но след извесна дистанция се обръщах, те отново се втурваха към мен! Това се повтори още няколко пъти. На края се отказаха. Вятъра духаше към тях, най-вероятно им е залютяло на очите. Аз си продължих по пътеката. Всичко се успокои и се нормализира. Обичайната мъгла, колова маркировка, трудно различимото трасе, само в плющенето на ветровката имаше добавен звук... Звукът от наежилата ми се кожа, която дращеше от вътрешната му страна. Добре че не съм много космат, можех да си съсипя екипа! Забравих да кажа, че в себе си носех радио. Взех го с цел животните да ме чуват от далече, защото често по пътеките се сблъсквах със сърни елени и др. Взаимно се стряскахме, за това не исках да стресна по същия начин някоя мечка. Та така или иначе го носех, въпросното радио от време на време си го пусках. Горе на високо няма мечки, ама нищо да чуя нещо цял ден съм сам. То горе няма мечки, ама няма и радиостанции, Само хоризонт. Естествено, че по това време се излъчваше Нощен Хоризонт, а темата беше, ''Суеверието и мистицизъм''. Получи се идеална подправка за манджата, която си забърках през този ден!

@Iveca, "рисуваш" страхотно и с думи.

Всички ще се радваме, ако опишеш по-подробно трудностите и радостите по време на преминаването на Ком-Емине с колело.
Пиши!!!, ако трябва рисувай

[/quote][/quote]


Благодаря! За хубавите думи!
Но едва ли, ще напиша цял пътепис! Ще видим...

[kvelikov]

Пиши, пиши!
Справяш се страхотно!
Най ми хареса за окосмението и евентуалната вреда за екипировката.
А и от Райко разбрах, че май тази седмица ще покараме из Дуранкулашко...

За днес новини от Папи липсват, но нищо чудно утре да измяука от плажа...

[sergeh]

@Iveca - А как се стигна до желанието ти за този нелек преход? Разбирам, че си приятел на Райко, може би той има пръст в тази работа, но не го минахте заедно, а ти тръгна малко след него.