taurus13 написа:Iveca - твоя ли беше онази история с чисто новото колело, дето в тъмното го беше зарязал в една гора и някак на 4 крака се беше добрал до някаква хижа..., а колелото май още отлежавало някъде там...
- чел съм някъде това, ама беше отдавна и не помня къде, пък ти споменаваш нещо подобно горе...
А иначе духовността не произтича пряко от художничеството... Но пък смелостта произтича пряко от страха - дефакто смел човек е този, който излиза срещу страховете си. Бог обича смелите, но не и безрасъдните....
Добре, че ти се е разминало това тичане с колелото в буратя по ръба....не ти е било писано явно да се изпържиш....по-разумно е било да изчакаш бурята да премине, свит до някоя скала далеч от байка...
Разкажи по-подробно за конете - как не ти даваха да минеш. Аз преди години имах много интересен случай с черен кон телепат, водач на стадото, обладан от зъл дух....
Всъщност интересните разкази по темата са, не тези за маршрута, щото него си го знаем, а личните преживявания и емоции на участниците. Ти обаче май наистина си екстремист...
Не е моя тази история! Моята се разви през деня и имаше хепиенд, все пак до морето стигнах с моето си килело! Но ако не бях вкарал координатите му на един GPS преди да го оставя в гората,щеше да стане и моя. Голямо търсене падна в около мястото. Носех GPS с мен, но го ползвах само когато усещах,че съм згазил лука. Батерията имаше 8 часа живот ( не беше от ръчните) и не разчитах много на него. Но нали знаете за душевен комфорт, че за всичко имаш решение, чустваш се подсигурен!
Естествено, че е така. Просто изразяването словом не е от най-силните ми черти. Не умея да разказвам увлекателно и това бе опит да запълня текста. Даже не влагам много мисъл. Пиша спонтанно, не си подреждам мислите. За това и пиша глупости, мислейки си, че така е малко по-интересно. На края се получава друго. Както е казал поета: ''Случва се, явяват се мисли – стройни и прекрасни, подобни на лебеди. Само че черни''. Колкото до безрадсъдството, мисля, че все още имам главата на раменете. Когато бягах с колелото на рамо, още бях в периферията на бурята. Естествено , че следващия етап бе да оставя байка и раницата да сляза някъде по надолу и да се свия с глава между коленете докато гръмотевиците затихнат. Мисля, че предприемам разумни рискове, не че като ми се вдигне адреналина не правя глупости! По скоро се преценявам, като умерен екстремист, ако въобще има такава терминология.Това пък сега се получи малко, като с МАЛКОбременните жени, чувал съм за такива, ама още не съм виждал!
Историята с конете. В Стара Планина истории с коне колкоте искате. Когато стадото е диво (животните не са спънати посредством пранги) винаги има един водач, който се грижи за стадото. Няма начин да не разберете кой е той, защото дотичва от далеч и застава между вас и приближените си докато не разбере вашите намерения. Не винаги е много голям, злобен, цвилещ и обладан от зли духове, но в повечето случаи е точно такъв! А и много са любопитни. В онзи прекрасен ден, както споменах имах среща с две такива стада. С първото стадо нямах никакъв проблем. Беше, още светло, мъглата от време на време забравяше да покрие навсякъде и светлината се опитваше по тъч линията да вкара гол, но все улучвше греда. Конете си пасяха кротко кротко, а аз също токова кротко се заех да сменям спуканата гума. ''Шефа'' на стадото се оказа пич. Всичко завърши с една бърза инспекция от негова страна дали съм спазил правилно посоката на въртене на гумата и това е.
Като ви казвам, че е пич та дрънка, сигурно кара байк в свободното си време, определено имаше познания в материята. В другото стадо обаче нямаше почитатели на МТБ – форума. До него достигнах след часове вървене в мъгла, а не след дълго стана и тъмно. Слизах от поредния връх, дали не беше самия Вежен не си спомням, знам, че пътеката имаше наклон на долу. Нямаше много разлято било ( като спирах светлината на челника в крака си, луната правеше мъглата по-светла от терена по който вървях, така се очертаваше горе долу билото и виждах каква форма има. Чиста графика!) Значи не е бил Вежен. Както и да е... Вървя си аз и стигайки поредната колова маркировка и слухтях за свиренето на другия кол, както се досещате от мъглата нямах ни най- малка представа, къде е. Просто следвах посоката.Та слухтях аз усърдно и дочух пръхтене и тропот на копита.
А така...Спрях се. Много ми се искаше да се разминем тук на това място. Най вероятно подсъзнатлно съм се почуствал по - сигурен в присъствието на жалона като някаква упора, почва под краката. По пътеката в мъглата имаш усещането за безтегловност, ако не забелязваш разни предмети, като скали, пилони, храстчета. Не знам в момента разсъждавам по темата. Тогава не съм си задавал такива въпроси. Просто си вървях и действах инстиктивно. Та да се върнем при коловата маркировка... Чаках, чаках, но никой не идваше. Все още чувах копита и хрупкане, нито приближаваха, нито пък се отдалечаваха. Не исках да имам снимка с Дядо Коледа на Вежен, затова реших първите стъпки да направя аз. Ами, като те е шубе, да си бе стоял вкъщи да си гледаш Animal Planet с биричка в ръка и да се радавш на красотата на атакуващ лъв антилопа на големия си телевизор. Тръгнах с доста смела крачка напред. Вървях по пътеката и... Ето ги... Изплуваха от мъглата като мачтите на корабите на Христофор Колумб. Ех, че и големи бре... Големи, ама и черни... Малко по малко мъглата ги освобождаваше и така достигнаха на брой около 12... Да не си мислите, че се разтреперех, това е вятър, който караше ветровката да плющи по ръцете и краката ми.Бърза проверка с челника какво пространство имам. Никакво. Трябва да мина по пътеката. Хайде... Шефа идва... Другите не помръдват. Започнах да викам рррр..рр ..., ееей.. , пррр ... Изплзвах всички овчарски прийоми, за които се бях сетил... Никакъв ефект... Жребецът бавно скъсяваше дистанцията, другите непомръдваха от своя пост.. Взех да ръкомахам силно с високо вдигнати ръце, даже и да скачам. Крещях силно. Мисля, че изиграх и една сцена от Седемте Самурая. Репертоара ми привършваше. Нещо не се одобри сценичното ми поведение, явно ще ме скъсат. Ако им бях запял Rammstein, дали щях да ги подплаша? То каквото и да запея всичко живо ще избяга, освен мен самия, защото предварително, ще съм си сложил тапи за уши. Вярно бе, как не се бях сетил това с пеенето по- рано! Уви, късно е чадо... Влажната мутра на Шефа вече беше над главата ми и се опитваше да събере доказателства какво съм. Спрях да викам. Някак си не е удобно викаш в ушите на шефа. Знам ли какво решение ще вземе, може и да ме прати болнични в прекия смисъл на думата. Отстъпих леко назад. Кой знае на какво миришех?! Ясно вие един байкар как мирише на края на деня. Аз не правих изключение. Обилна пот, която се е ляла цял ден, леко задушена от ветровката-дъждобран и за цвят мокри крака с предварително накиснати чорапи.Най-вероятно ухаех нещо средно между бездомно куче и диво прасе. Ноздрите му се разширяваха и свиваха постояно. Същите движения извършваше и гръдния му кош. Аз се опитвах да не гледам на там и да си придавам вид, че не съм впечатлен от размерите му. Ветровката се по- силно плющеше. А гърбът му... Майчице, ако имаше и лифт идеален е за DH. Когато си срещнахме погледите разбрах, че в конското му съзнание все повече се ичиства моя образ. Най вероятно си е казал: Аха, ясно голямо говорещо куче с челник. Погледна към свитата си и изцвили. Стражата се размърда.Половината вляво другата в дясно. Направиха ми направо шпалир. Тръгнах много бавно. Вървях настрани, а очите ми направо 4x4, виждах във всички посоки.
Когато ги преполових се обърнах внимателно и продължих по пътя си. Тогава зад гърба ми усетих прегрупиране и тропот от копита, които се втурват към мен. Обърнах се внезапно. Бяха се строили, като римски легион в редица. Когато спрях и те направиха същото. Започнах отново да викам , да ръкомахам. Имах чувството, че ще минат през мен. Вървях на заден ход, но след извесна дистанция се обръщах, те отново се втурваха към мен! Това се повтори още няколко пъти. На края се отказаха. Вятъра духаше към тях, най-вероятно им е залютяло на очите.
Аз си продължих по пътеката. Всичко се успокои и се нормализира. Обичайната мъгла, колова маркировка, трудно различимото трасе, само в плющенето на ветровката имаше добавен звук... Звукът от наежилата ми се кожа, която дращеше от вътрешната му страна. Добре че не съм много космат, можех да си съсипя екипа! Забравих да кажа, че в себе си носех радио. Взех го с цел животните да ме чуват от далече, защото често по пътеките се сблъсквах със сърни елени и др. Взаимно се стряскахме, за това не исках да стресна по същия начин някоя мечка. Та така или иначе го носех, въпросното радио от време на време си го пусках. Горе на високо няма мечки, ама нищо да чуя нещо цял ден съм сам. То горе няма мечки, ама няма и радиостанции, Само хоризонт. Естествено, че по това време се излъчваше Нощен Хоризонт, а темата беше, ''Суеверието и мистицизъм''. Получи се идеална подправка за манджата, която си забърках през този ден!
kibikoff написа:@Iveca, "рисуваш" страхотно и с думи.
Всички ще се радваме, ако опишеш по-подробно трудностите и радостите по време на преминаването на Ком-Емине с колело.
Пиши!!!,
ако трябва рисувай
[/quote][/quote]
Благодаря! За хубавите думи!
Но едва ли, ще напиша цял пътепис! Ще видим...