
. Какво да се прави спънки колкото щеш'... не ще мога да Ви държа в течение, но пък при първа възможност ще сигнализирам завръщането си.Ден преди тръгването ми обаче, благодарение на Цецо от Враца, моя приятел, с който бяхме ходили от Ком до гара Лакатник и който ги разбира нещата от техническата част, проблемът беше решен. Измолих си от началника да ме пусне по-рано от работа в петък, пък той взе, че ме пусна за целия ден.Абе, те това е началник!
Обаче имах да довършвам нещо в службата и планирах да тръгна след това. Нещото обаче се закучи здраво поради моя грешка и настроението ми се скапа яко.
Както и да е, благодарение на Валя, моята добра колежка (задължен съм й много, импровизираните ми гети, които ползвах в Централен Балкан, също ги дължа на нея – от стария панталон на дъщеря й
), закърпихме положението и можех вече да тръгвам към Берковица. Навън буря, светкавици, дъжд, студ, детето вкъщи с температура (зъбките, нищо страшно), в къщата ми в Челопек майстор – абе, въобще, напечена картинка, ама аз тръгвам за Ком, няма начин, преследвам си мечтата!
![]()
kvelikov написа:"На Паскал съм, защото слизах до Пирдоп. Поздрави!"

Rayko написа:Днес следобед Ивеца е пристигнал на х.Узана...
kvelikov написа:... но обещах на Папи да следя прехода му.

Анелия написа::bowdown: Браво, Ивец!![]()
Кои бяха най-големите трудности за теб?
, реално психологически и физически не се бях въстановил, аз вярвах в успеха на утрешния ден. Вярвах , че ще имам сили да го направя, затова бях спокоен. Толко спокоен, че не мигнах цяла нощ.
и ме очакваха. Не мога да скрия, че това ме поласка! borislav написа:Браво Ивец и честит първи пост във форума![]()


taurus13 написа:Iveca - твоя ли беше онази история с чисто новото колело, дето в тъмното го беше зарязал в една гора и някак на 4 крака се беше добрал до някаква хижа..., а колелото май още отлежавало някъде там...- чел съм някъде това, ама беше отдавна и не помня къде, пък ти споменаваш нещо подобно горе...
А иначе духовността не произтича пряко от художничеството... Но пък смелостта произтича пряко от страха - дефакто смел човек е този, който излиза срещу страховете си. Бог обича смелите, но не и безрасъдните....
Добре, че ти се е разминало това тичане с колелото в буратя по ръба....не ти е било писано явно да се изпържиш....по-разумно е било да изчакаш бурята да премине, свит до някоя скала далеч от байка...
Разкажи по-подробно за конете - как не ти даваха да минеш. Аз преди години имах много интересен случай с черен кон телепат, водач на стадото, обладан от зъл дух....
Всъщност интересните разкази по темата са, не тези за маршрута, щото него си го знаем, а личните преживявания и емоции на участниците. Ти обаче май наистина си екстремист...
А така...Спрях се. Много ми се искаше да се разминем тук на това място. Най вероятно подсъзнатлно съм се почуствал по - сигурен в присъствието на жалона като някаква упора, почва под краката. По пътеката в мъглата имаш усещането за безтегловност, ако не забелязваш разни предмети, като скали, пилони, храстчета. Не знам в момента разсъждавам по темата. Тогава не съм си задавал такива въпроси. Просто си вървях и действах инстиктивно. Та да се върнем при коловата маркировка... Чаках, чаках, но никой не идваше. Все още чувах копита и хрупкане, нито приближаваха, нито пък се отдалечаваха. Не исках да имам снимка с Дядо Коледа на Вежен, затова реших първите стъпки да направя аз. Ами, като те е шубе, да си бе стоял вкъщи да си гледаш Animal Planet с биричка в ръка и да се радавш на красотата на атакуващ лъв антилопа на големия си телевизор. Тръгнах с доста смела крачка напред. Вървях по пътеката и... Ето ги... Изплуваха от мъглата като мачтите на корабите на Христофор Колумб. Ех, че и големи бре... Големи, ама и черни... Малко по малко мъглата ги освобождаваше и така достигнаха на брой около 12... Да не си мислите, че се разтреперех, това е вятър, който караше ветровката да плющи по ръцете и краката ми.Бърза проверка с челника какво пространство имам. Никакво. Трябва да мина по пътеката. Хайде... Шефа идва... Другите не помръдват. Започнах да викам рррр..рр ..., ееей.. , пррр ... Изплзвах всички овчарски прийоми, за които се бях сетил... Никакъв ефект... Жребецът бавно скъсяваше дистанцията, другите непомръдваха от своя пост.. Взех да ръкомахам силно с високо вдигнати ръце, даже и да скачам. Крещях силно. Мисля, че изиграх и една сцена от Седемте Самурая. Репертоара ми привършваше. Нещо не се одобри сценичното ми поведение, явно ще ме скъсат. Ако им бях запял Rammstein, дали щях да ги подплаша? То каквото и да запея всичко живо ще избяга, освен мен самия, защото предварително, ще съм си сложил тапи за уши. Вярно бе, как не се бях сетил това с пеенето по- рано! Уви, късно е чадо... Влажната мутра на Шефа вече беше над главата ми и се опитваше да събере доказателства какво съм. Спрях да викам. Някак си не е удобно викаш в ушите на шефа. Знам ли какво решение ще вземе, може и да ме прати болнични в прекия смисъл на думата. Отстъпих леко назад. Кой знае на какво миришех?! Ясно вие един байкар как мирише на края на деня. Аз не правих изключение. Обилна пот, която се е ляла цял ден, леко задушена от ветровката-дъждобран и за цвят мокри крака с предварително накиснати чорапи.Най-вероятно ухаех нещо средно между бездомно куче и диво прасе. Ноздрите му се разширяваха и свиваха постояно. Същите движения извършваше и гръдния му кош. Аз се опитвах да не гледам на там и да си придавам вид, че не съм впечатлен от размерите му. Ветровката се по- силно плющеше. А гърбът му... Майчице, ако имаше и лифт идеален е за DH. Когато си срещнахме погледите разбрах, че в конското му съзнание все повече се ичиства моя образ. Най вероятно си е казал: Аха, ясно голямо говорещо куче с челник. Погледна към свитата си и изцвили. Стражата се размърда.Половината вляво другата в дясно. Направиха ми направо шпалир. Тръгнах много бавно. Вървях настрани, а очите ми направо 4x4, виждах във всички посоки.
Когато ги преполових се обърнах внимателно и продължих по пътя си. Тогава зад гърба ми усетих прегрупиране и тропот от копита, които се втурват към мен. Обърнах се внезапно. Бяха се строили, като римски легион в редица. Когато спрях и те направиха същото. Започнах отново да викам , да ръкомахам. Имах чувството, че ще минат през мен. Вървях на заден ход, но след извесна дистанция се обръщах, те отново се втурваха към мен! Това се повтори още няколко пъти. На края се отказаха. Вятъра духаше към тях, най-вероятно им е залютяло на очите. [/quote][/quote]kibikoff написа:@Iveca, "рисуваш" страхотно и с думи.![]()
Всички ще се радваме, ако опишеш по-подробно трудностите и радостите по време на преминаването на Ком-Емине с колело.![]()
![]()
Пиши!!!, ако трябва рисувай
Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта